Решение № 15179 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2013 г.

Решение № 15179 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9669/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Варна, чрез проц. представител адв. Росица Николова, против Решение № 1155/10.05.2013 г., постановено по адм. д. № 135/2013 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Таня Тодорова Драгиева и Стефан Христов Драгиев против решение № 550-6/26 и 27.07.2012 г. на ОбС Варна, с което се одобрява ПУР на улици и поземлени имоти за обекти публична собственост на с. о. "Акчелар", в частта му за ПИ № 229. Съдът е отменил оспореното решение поради незаконосъобразност. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно в частта му касателно плана за улична регулация за предвиждането в частта, в която от процесния имот се отнемат 132 кв. м за обслужваща улица, VI клас с габарит от 6 м - широчина на пътното платно от 4.50 м и два тротоара с широчина от по 0.75 м и наклон от 6.8 % - (от о. т. 347 до о. т. 349). Съдът след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи, изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт. Изследвана е и възможността за по-икономичен вариант, но такъв не е намерен. Отнетите 132 кв. м от южната част на имота са за обслужваща улица от второстепенната улична мрежа - VI клас и отговаряща на нормативните изисквания за размери. Установено по безспорен начин е и обстоятелството, че няма по-икономичен вариант, по смисъла на чл. 108, ал. 5 ЗУТ за процесната улична регулация от тази по оспорения проект. Правилно и законосъобразно решаващият съд е извел извод, че без значение е тук обстоятелството, че имотът става с площ, по-малка от регламентираната в чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ, тъй като това е план по чл. 16, ал. 7 ЗУТ и правилото на ал. 1, на същия законов текст, за засягане на площта до 25 % е неприложимо, както и че въпросът за остатъчната площ подлежи на последващо решаване в процедура по чл. 206 ЗУТ. В тази връзка АС Варна неправилно е отменил оспорения административен акт в тази му част. Решението е правилно в останалата му част. Безспорно установено е, че за процесния ПИ № 229 има изработен предходен ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед от 2003 г., но е приложен само относно застрояването, не и за регулацията. Основанието за отмяната на процесния регулационен план, в часта му за ПИ № 229, решаващият съд е намерил в отреждането за УПИ II-229, 232 - за озеленяване и инженерна инфраструктура, в резултат на което отреждане от имота на жалбоподателите се отнемат 7 кв. м. В мотивите на обжалвания съдебен акт съдът обосновава незаконосъобразност с несъобразяване на администратиния орган с нормата на чл. 67, ал. 1 ЗУТ, която предвижда съораженията на техническата инфраструктура да се изграждат в общински и държавни поземлени имоти, а когато това е невъзможно се допуска изграждането им в имоти, собственост на физически и юридически лица. Изтъква се в обжалвания акт и обстоятелството, че е било в доказателствена тежест на органа установяване спазването на изискванията на цитираната норма. Доводите на касатора в тази връзка са, че предвиденото отреждане "за озеленяване и техническа инфраструктура" е с цел спазване на нормативите по проектирането, както и че правото на частна собственост не е нарушено, тъй като с оглед конкретното предназначение и начин на устройство на процесния имот, след влизане в сила на оспорения ПУП - ПУР, при реализиране на обществено мероприятие се пристъпва към отчуждаване чрез определяне и заплащане на обезщетение по реда на чл. 205 - 208 ЗУТ. Заключението на вещото лице, стр. 111 от делото, е че решението в тази му част не е целесъобразно. От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че вътрешната регулационна линия на УПИ II-229,232 е проектирана на разстояние по-малко от 3 м от линията на застрояване по одобрения за имот № 229 план за застрояване, с което е нарушена разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Отреждането за УПИ II-229,232 не е съобразено и с материалната норма на чл. 67, ал. 1 ЗУТ, която изисква съоръженията на техническата инфраструктура да се изграждат в общински и държавни поземлени имоти, а само когато това е невъзможно, се допуска изграждането им в имоти, собственост на юридически и физически лица. Отреждането за УПИ II-229,232 включва и техническа инфраструктура, при което за административния орган е съществувала доказателствената тежест за установяване спазване на изискванията на посочената норма на чл. 67, ал. 1 ЗУТ. Такива доказателства не са представени. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,