Решение № 12438 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8059/2025 г.

ВАСШесто отделение03.12.2025 г.докладчик т Хайгухи Бодикян

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 2274/08.07.2025 г. по адм. дело 430 / 2025 г. на Административен съд Велико Търново и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. срещу решение 2153-04-24/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата и срещу разпореждане 2113-04-2016#6/26.03.2025 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и добавка по чл. 84 от КСО.

ОСЪЖДА П. Д. с [ЕГН] от гр. Велико Търново, да заплати на Национален осигурителен институт разноски в производството в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Велико Търново против решение 2274/08.07.2025 г. по адм. дело 430 / 2025 г. на Административен съд Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.69 и чл.69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба П. Д., от гр. Велико Търново, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 2274/08.07.2025 г. по адм. дело 430 / 2025 г. на Административен съд Велико Търново е отменил решение 2153-04-24/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане 2113-04-2016#6/26.03.2025 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Велико Търново, с които е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и добавка по чл. 84 от КСО. Административният съд е приел, че оспорените актове на пенсионните органи са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби основание за тяхната незаконосъобразност по смисъла на чл.146, т.4 АПК. Решението е неправилно, като постановено в несъответствие с материалния закон. По делото е установено, че П. Д. е подала заявление за отпускане на пенсия до ТП на НОИ - Велико Търново, по което с разпореждане 2113-04-2016#6/26.03.2025 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ В. Търново, потвърдено с решение 2153-04-24/08.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към датата на заявлението за пенсия тя има 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужеща по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, но не е навършила изискуемата се възраст за 2024 г. от 54 години и 02 месеца. Не били налице и предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на първа категория труд на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като по този ред, съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ могат да се пенсионират единствено лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, а заявителката не отговаря на условието да е навършила изискуемата се по чл. 69 от КСО възраст за 2024 г. и няма недостигащ осигурителен стаж за правото на пенсия по чл. 69 от КСО. Заявителката заема длъжността старша медицинска сестра в медицински пункт на НВУ В. Левски гр. В. Търново - медицински пункт в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната към медицинските пунктове към МБАЛ-Плевен във ВМА София и по делото е безспорно, че тя е военнослужещ по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия от 03.12.2024г., Д. е имала навършени [възраст], като е имала общ осигурителен стаж, определен по реда на чл.104 от КСО от 42 години, 10 месеца и 10 дни. Съответно, тя би отговаряла на материално правните изисквания по основанията за придобиване на право на пенсия по чл.69б, ал.1, т.1 и т.2 от КСО, но само ако е работила минимум 10 години при условията на първа категория труд. Съгласно чл.69 ал.1 вр. ал.9 от КСО военнослужещите придобиват право на пенсия при навършена възраст 54 години и 2 месеца и при наличие на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени на тази възраст. В случая за Д. липсва изпълнена предпоставката за навършена възраст да се пенсионира по специалния ред за военослужещ, визиран в разпоредбата на чл.69, ал.1 от КСО. Разпоредбата на чл.69 б ал.1 от КСО изисква изрично лицата да са работили 10 години при условията на първа категория труд, като придобиват право на пенсия в конкретния случай за 2024г при възраст 50г и 8 месеца за жените. Действително, ако без да се извърши анализ на правната уредба, се приложи директно разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО, то както е приел първоинстанционния съд, тя отговаря на заложените там критерии. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС предвижда, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. Лицата, които са изпълнявали длъжности по чл. 69 от КСО назначени по реда на специалните закони, имат право да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, на само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по тези закони и при условие, че са достигнали възрастта по чл. 69 от КСО. Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия 03.12.2024г. е навършила [възраст] . Настоящата съдебна инстанция подкрепя като правилни изводите на административния орган, че заявителката попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 от КСО, а не в хипотезата на чл. 69б, ал. 1 КСО, който се отнася за лицата, полагали труд от първа категория. Съгласно чл. 104, ал. 1 от АПК, категорията труд се определя с акт на Министерския съвет - ПКТП (отм. 31.12.1999 г.) и НКТП, приета с ПМС 235 от 20.10.1998 г. (Обн. ДВ, бр.123 от 23 октомври 1998 г). В чл. 1 от НКТП е регламентирано стажът на кои лица и при какви условия на труд следва да се зачете от първа категория. Това са лицата, които работят под земята, минни спасители, работещи във въздуха, в атомни електроцентрали, работници в металургията, екипажи на кораби, , специализирани за превоз на химически вещества, нефтопродукти и въглища, работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат държавните служители по ЗМВР и ЗДАНС и МО. Действително съгласно чл.222 от ЗОВС трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита като първа категория, но тук не става въпрос за действителен трудов стаж от тази категория, а приравнена. Основателно е възражението на касатора, че формалното съответствие на изискванията по чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, поради това, че водещ е характерът на действително заеманата от П. Д. длъжност и извършваната от нея дейност, която не попада в обхвата на ПКТП (отм.) и НКТП. След като заявителелката не разполага с изискуемата възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО за 2024 г. 54 години и 2 месеца, не може да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, съответно няма право да й бъде отпусната пенсия. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че при наличие на установеното противоречие на чл. 18, ал. 4 от НПОС с чл. 69б ал. 1, т. 1 от КСО, на основание чл. 5, ал 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО като нормативен акт от по-висока степен от наредбата в кореспонденция с предписанието по чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Нормата на чл. 69 от КСО въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като разликата в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО за 2024 г. е 3 години и 6 месеца. Действащият текст на чл. 18, ал. 4 от НПОС е съобразен изцяло с измененията на чл. 69 и чл. 69б от КСО. Тази разпоредба е приложима само в случай на недостигащ за лицето осигурителен стаж, което в настоящия случай не е налице. Нормата на чл.69 ал.2 КСО има различно по обхват съдържание, респективно и персонална насоченост от разпоредбата на чл.69 б ал.1 КСО. По този начин различни се явяват и правните последици за лицата, които биха желали да ползват облекчен ред за пенсиониране, тогава ,когато не са достигнали било минимално изискуемата се от закона възраст или тези, на които не им достига осигурителен стаж. Разпоредбата на чл.18 ал.4 НПОС следва да се тълкува именно ,като предоставяща възможност на лицата, които имат стаж в специални ведомства, който не е достатъчен ,за да могат да се пенсионират по реда на чл.69 КСО, да се пенсионират по реда на чл.69 б ал.1 и 2 КСО, стига обаче да са достигнали изискуемата се от закона възраст- която в случая е 54 години и 2 месеца. По този начин се осъществява и целта на изменението в КСО в сила от 01.01.2016г в чл.69 КСО, което уеднакви възрастта за пенсиониране при двата пола и едновременно с това се гарантира, че единствено когато стажът на тези лица от първа/втора категория е недостатъчен при навършена съгласно чл.69 КСО възраст, те могат да ползват правата си по чл.69б КСО. Като е приел други правни изводи, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, а първоначалната жалба на лицето, да се отхвърли. С оглед изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, на касатора се дължат разноски в размер на 200 лв за юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса от 200лв., които следва да заплатят на юридическото лице, в структурата на което се намира касатора на основание § 1 т.6 ДР на АПК . Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,