Решение № 869 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12104/2010 г.

Решение № 869 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12104/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на сдружение "АСК Рейсинг Спорт", седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Фритьоф Нансен" № 3 срещу решение № 10271 от 29.07.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 11041/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че сдружението не отговаря на изискванията на чл. 77, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта (ППЗФВС). Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени заповед № РД-09-185 от 21.04.2009 г. на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта в оспорената част. Ответникът по касационната жалба - министърът на физическото възпитание и спорта, счита същата за неоснователна. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото. Сдружението не удостоверява членуването на спортния клуб в лицензирана спортна организация, не е и вписан по реда на чл. 26, ал. 1 ППЗФВС в регистъра. Въз основа на правилно установените факти съдът направил верния извод, че касаторът не отговаря на изискванията на чл. 77, ал. 1 ППЗФВС. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е установил релевантните факти и въз основа на тях е направил верен извод, че сдружението не отговаря на императивните изисквания на чл. 77, ал. 1 ППЗФВС. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че касаторът е неправителствена, независима и доброволна организация, занимаваща се с автомобилен спорт, притежаваща клубен лиценз № 099 от Българската федерация по автомобилен спорт. Сдружението участвало в конкурс за отдаване под наем на спортни обекти и съоръжения. Със заповед № РД-09-185 от 21.04.2009 г. на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта искането е отхвърлено на основание чл. 71 и 77, ал. 2 във вр. с чл. 76, ал. 3 и 4 ППЗФВС. От правна страна съдът приел, че процедурата по отдаване под наем е проведена при спазване разпоредбите на чл. 75 - 77 ППЗФВС. Приел за правилен, извода на органа, че не са налице императивните изисквания на чл. 77, ал. 1 ППЗФВС, тъй като касаторът не притежава спортна лицензия, издадена по реда на чл. 10, ал. 1 и 5 от Наредба за реда за лицензиране на спортните организации в Република България. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата на касатора. Тези изводи на съда за правилни. По делото няма спор относно законосъобразността на проведена процедура. Спорът е лицензирана спортна организация, респективно спортен клуб, членуващ в такава организация ли е сдружението, по смисъла на чл. 77, ал. 1 ППЗФВС, и с оглед на това има ли право да получи при пряко отдаване под наем процесния имот. Както правилно сочи в мотивите си съдът лицензирана спортна организация е тази, която притежава лицензия, издадена от министъра на физическото възпитание и спорта по реда на чл. 17, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС). Касаторът не притежава такава лицензия. Представената по делото лицензия от Българската федерация по автомобилен спорт не е издадена от компетентния орган. Сдружението не е вписано в регистъра по чл. 17г, ал. 1 ЗФВС, нито като самостоятелна спортна организация, нито като спортен клуб, членуващ в лицензирана спортна организация. За него от Българската федерация по автомобилен спорт не са направили предложение за вписване в регистъра по реда на чл. 26, ал. 1 ППЗФВС. С оглед на горното твърденията на касатора, че е спортен клуб, членуващ в лицензирана спортна организация - Българската федерация по автомобилен спор, са неоснователни. Съдът правилно е приложил материалния закон към надлежно установените факти. С оглед на това правилен е и изводът му за законосъобразност на оспорената заповед. Сдружението няма право да получи при условията на чл. 77, ал. 1 ППЗФВС претендирания имот под наем. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди сдружение "АСК Рейсинг Спорт" да заплати на Министерството на физическото възпитание и спорта разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,