Решение № 7011 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14313/2016 г.

ВАСII отделение05.06.2017 г.докладчик т Георги Чолаков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6916 от 09 ноември 2016 г., постановено по адм. дело № 5318 от 2016 г., по описа на Административен съд С. - град. ОСЪЖДА М. С. да заплати на "Л. С." АД направените пред касационната инстанция разноски в размер на 650, 00 лв. (шестотин и петдесет лева). РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 7011 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14313/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., чрез процесуалния му представител юрисконсулт С. С. срещу решение № 6916 от 09 ноември 2016 г., постановено по адм. дело № 5318 от 2016 г., по описа на Административен съд С. - град. С обжалваното решение е отменено, по жалбата на "Л. С." АД, решение за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител с № РЗАДС - 5800-370/32-92831 от 05 април 2016 г., издадено от началника на М. С. и делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне по искането на "Л. С." АД от 18 март 2016 г. за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител при спазване на дадените указания като е определен 30-дневен срок за издаване на акта, считано от влизане в сила на решението. Със същото решение е осъдена М. С. да заплати на акционерното дружество направените по делото разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и неправилност - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Л. С." АД, не изпраща представител в съдебно заседание. По делото от дружеството е депозиран писмен отговор на касационната жалба от процесуалния му представител адв. Г. Д., като в него се излагат доводи, обосноваващи правилността на оспорваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съобразно представения договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. - град е образувано по жалба на "Л. С." АД срещу решение за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител с № РЗАДС - 5800-370/32-92831 от 05 април 2016 г., издадено от началника на М. С., тъй като дружеството не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 2, т. 1 - т. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, с оглед нормата на чл. 24б, ал. 5 от ЗАДС, при спазване на законоустановената форма, предвидена в чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8 от АПК и на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни норми. С оглед установената незаконосъобразност на оспорения акт, съдът е отменил решението за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител и е върнал делото като преписка на началника на М. С. за издаване на искания административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е правилно. Административен съд С. - град е обсъдил приобщения доказателствен материал по делото в неговата съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации по делото се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. С нормата на чл. 24, ал. 2, т. 1 - т. 7, включително от ЗАДС законодателят изчерпателно е посочил енергийните продукти, които се освобождават от облагане с акциз. В т. 4 от посочената норма е уредено, че такива са и тези, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. В чл. 4, т. 37 от ЗАДС е дадено легално определение на понятието "енергиен продукт за отопление" - продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносима мрежа. Енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийни продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, с изключение на за цели по т. 10 и т. 33 или за цели, различни от моторното гориво или гориво за отопление. От данните по делото и заключението на назначената и приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че в случая използваният от "Л. С." АД енергиен продукт газьол с код по Комбинирана номенклатура № 27101943 не се използва за гориво за отопление, а за получаване на технологична пара, която намира приложение в производствено - технологичния процес, а именно за полуфиксиране, багрене и гладене на чорапи и чорапогащници. Без участието на това гориво е невъзможно осъществяването на производствената дейност в предприятието. В заключението си, пред инстанцията по същество, вещото лице изрично е заявило, че административните помещения на дружеството се отопляват с инверторни климатици. При тези данни, изводът на Административен съд С. - град, че използваният от "Л. С." АД енергиен продукт газьол не се употребява като гориво за отопление, е правилен. В съответствие с разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, във връзка с чл. 4, т. 37 от същия закон е постановеното решение, а именно, че в случая са налице всички законови предпоставки за издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното искане от дружеството ответник, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред тази инстанция разноски в размер на 650, 00 лв., представляващи адвокатски хонорар, заплатен изцяло при подписване на договора за правна защита и съдействие между страните (л. 9 от настоящото дело). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1