Решение № 5256 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2756/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Р., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адв. Р.Георгиев, срещу решение 932 от 05.02.2025г. постановено по адм. дело 73/2025г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца, срещу решение 12549/03.12.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р.България, с което е отказано на основание чл. 75, ал.1, т. 2и т.4 от ЗУБ предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и постановено ново по същество на спора, с което на М.Рамадан да се предостави международна закрила. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на М. А. Р., гражданин на Сирия срещу решение 12549/03.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд след напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, подписано от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Административния съд е установил, че правилно приложение на материалния закон. Приел е за правилен извода на административния орган, че изложените от лицето причини за напускане на страната му на произход не представляват материално-правно основание, по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Анализирайки бежанската история и актуалната ситуация в държавата на произход, административният съд е счел, че спрямо чужденеца не се установява да е осъществено преследване релевантно на посоченото в хипотезите на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ, както и рис от бъдещо такова. Чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не са установени. При така установеното, съдът е достигнал до извода, че административния орган правилно е приложил закона и е отказал предоставяне на статут на бежанец, поради което е отхвърлил жалбата му в тази част като неоснователна. На следващо място съдът е приел, че административния акт е подробно мотивиран и не са налице предпоставките за прилагане на хипотезата на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е установил, че в случая, чужденеца не е навел като причина за напускането на страната си на произход поради наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. За безспорно е прието, че при проведеното интервю с чужденеца, същия не е направил изявление в подобен смисъл, но изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Съдът е приел за правилен извода на административния орган, че от установеното в справката към момента на постановяване на административния акт в Сирия не е била налице ситуация на изключително безогледно насилие. Макар обстановката в страната на произход да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Още повече, че чужденецът е заявил, че е нямал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършил политическа дейност. Семейството му продължава да живее в Сирия. Въз основа на което е направен извода, че личното и общественото му положение предполагат същия да е рискова група, чиято дейност да го поставя в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. На следващо място съдът е приел за правилен извода, че не са налице и основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. Съдебното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервюто на 04.09.2024г., първоинстанционният съд правилно приема, че М. А. Р. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с това, че може да бъде привлечен да воюва на страната на кюрдските въоръжени сили и обстановката в страната му на произход. Пред интервюиращия орган чужденецът не твърди да е лично заплашван в страната си на произход, както и че лично не е бил свидетел на въоръжени действия или сражения . Спрямо него не е упражнявано физическо насилие, не са му отправяне заплахи, не е бил преследван от групировки в Сирия, както и че не е получавал призовки за военна служба. Правилно административният съд е преценил, че чужденецът не е изразил опасения от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба, но всъщност съмненията от преследване и наказание поради дезертиране от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател, че видно в бежанската му история се съдържат данни обосноваващи предоставянето на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал.1 от ЗУБ, тъй като имал опасения, че е е отбил военната си служба и съществува заплаха за преследване от властите в страната на произход по силата на условията на провежданата в Сирия мобилизация на мъжете от населението на тази страна. Видно от бежанската история същия е заявил, че не е бил преследван, не е упражнявано физическо насилие, както и че не е получавал призовки за военна служба. Задължението му да отбие наборната си задължителна военна служба обаче не би могло да обоснове страх от лично преследване. Цялостният анализ на обясненията на чужденеца сочи, че са налице единствено лични и икономически причини за напускане на Сирия. Обстоятелството, че семейството му е останало в Хасака, а също се явява в подкрепа извода, че военната ситуация в страната по произход, сама по себе си, не предполага напускането ѝ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на М.Р.. Правилно Административен съд Хасково е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от М.Р. история и актуалната информация относно Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. ЦУ-1852/27.08.2024 г. и вх. ЦУ-1841/23.08.2024 г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. Направен е правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му, част от което продължава да е в град Хасака. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение