Решение № 14179 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3027/2020 г.

ВАСV отделение17.11.2020 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2024/29.10.2019 г., постановено по адм. д. № 2209/2019 г. по описа на Административен съд- Варна в обжалваната му част. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", гр. София бул. "Цар Борис III" № 136 да заплати на Д. Диамандиев, съд. Адрес: гр. София 1303, бул. Тодор Александров, № 28, ет. 7, адв. Ц. Георгиева сумата от 984 лв. (деветстотин осемдесет и четири) лева, разноски пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14179 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3027/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение № 2024/29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2209/2019 г. по описа на Административен съд- Варна (АС-Варна), с която е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2017 г, в частта с която е отказано финансово подпомагане за 4, 2 ха с размер на субсидията 6045, 77 лв. Претендира заплащане на разноски. Решението, в частта с която е оставена без разглеждане жалбата на Д. Диамандиев против Уведомителното писмо, с която е оторизирана сума за финансово подпомагане за 0, 5 ха, с размер на субсидията 719, 13 лв. не е обжалвано и не е предмет на касационен контрол. Ответната страна – Д. Диамандиев оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира че касационната жалба като по дадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2024/29.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2209/2019 г. по описа на АС-Варна е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-0330-6500/937 от 4.06.2019 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2017 г., в частта с която на Д. Диамандиев е отказано финансово подпомагане за 4, 2 ха, с размер на субсидията 6045, 77 лв., изпратена е преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания и срок. Административният съд е приел, че оспореното писмо е административен акт, постановен от материално компетентен орган, в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав, след надлежно сезиране с допустима жалба, подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Административния съд е приел за установено, че Държавен фонд Земеделие е одобрил земеделския стопанин Д. Диамандиев за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. за следните площи: 2, 03 ха засети с тиквички с код БРП-5, 2, 17 ха-площи угари, с код БРО и 0, 5 ха засети с лешници, с код БРПЗ. Парцелите са включени в системата за контрол през 2015 г. За кампания 2017 г., Диамандиев е подал заявление за плащане от ДФЗ, Разплащателна агенция, с което е заявил искането си за плащане по мярка 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично земеделие" за 4, 7 ха, като в заявлението е вписан код на мярката БРП 3, който съгласно Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. (Наредба № 4/2015 г.) съответства на "За биологично растениевъдство в преход-трайни насаждения, лозя и маслодайна роза". С оспореното уведомително писмо Д. Диамандиев е бил уведомен, че оторизираната субсидия по мярка 11 "Биологично земеделие" по ПРСР 2014-2020 е 719, 73 лв. лева. В уведомителното писмо се посочва, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК. В оспореното пред АС-Варна писмо е посочено, че за декларираните в заявлението за подпомагане за 2017 г. площи по мярката 11 "Биологично земеделие", направление "Биологично растениевъдство", процесната година е трета година от последно поетия от Диамандиев ангажимент по това направление. Като фактическо основание за частичен отказ от финансиране в колона 10 и 11 от таблицата на стр. 2 от писмото е посочено "площ на парцела след намаления за неспазване на базови и други изисквания", а като правно основание органът се е позовал на Раздел V "Намаление при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014-2020", б. "а" Направление "Биологично растениевъдство" от Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, утвърдена със заповед № РД 09-144/23.02.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 13 от 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г., изменена със заповед № РД 09-233/12.03.2018 г., издадена от министъра на земеделието, храните и горите без излагане на конкретни факти. При така установената фактическа обстановка решаващият съд е обосновал извод за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви за постановения частичен отказ. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Законосъобразно административния съд е приел за установено, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта. От съдържанието на таблицата съдът е установил, че са заявени общо площ на парцелите от 4. 7 ха, с код БРП 3. След изчисляване площта на парцелите съгласно Регламент № 640/2013 г. площта на парцелите е определена общо на 4, 65 ха, като площта на парцела след намаления за неспазени базови и други изисквания е 0, 5 ха - данни според колона 10 и 11. Установената от извършена проверка на място земеделска култура на парцела не се различава от заявената. Единствено в колона 11 от тази таблица е посочено, че не е спазено изискването да не се надвишава минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неспазване на изискването за надвишаване минималните периоди на преход съгл. чл. 11 от Наредба № 4/2015 г. и Методика за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. на МЗХГ. От приложената по дело информация от контролиращото лице, с което земеделският стопанин има сключен договор е видно, че през 2015 г. парцелите са представлявали насаждения с тиквички и угари, като в сертификационно писмо от 1.07.2015 г. е отразено, че е налице подготовка за лешници. През 2016 г. това са "лешници в преход". Видно от сертификационното писмо от 16.09.2016 г. промяната е отразена от ДФЗ и е отпуснато финансово подпомагане за нея. През 2017 г., за която кампания е предмет настоящото заявлението за финансиране, продукцията все още не е била сертифицирана като биологична, т. к. преходния период не е изминал- 2017 г. е третата, последна година от прехода. Необходимо е изминаване на по-дълго време от момента, в който земята е била третирана с неразрешени за биологично производство продукти. През 2017 г., когато е подадено от Диамандиев заявлението за подпомагане парцелите, същите са били описани със статут в преход към биологично растениевъдство, с оглед на което не може да се изисква земеделският стопанин да ги декларира като "биологични". Към този момент не са изпълнени стъпките, в това число и относно контрола и установяването от страна на контролиращото лице, че парцелите са със статут "биологичен", съответно към момента на подаване на заявлението получаването на статут "за биологично растениевъдство" е бъдещо несигурно събитие. В този смисъл правилно е посочен код за площи "в преход", отговарящ на текущото състояние на същите. Касационния жалбоподател неправилно се е позовал, че е изтекъл периода на преход от 2 години, т. к. това се касае за първоначално засетите площи със зеленчукови култури и не е взел предвид депозираното изменение от Диамандиев във вида на културите при който периода на преход е 3 години. Съгласно чл. 36 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) 834/2007 на съвета относно биологичното производство и етикирането на биологични продукти по отношение на биологично производство, етикирането и контрола сочи, че за да се считат растенията и растителните продукти за биологични трябва да се прилагат върху земеделски площи в преходен период най-малко две години при сеитба или, или при ливади или площи с многогодишни фуражни култури- поне две години след употребата им като фураж, произведение по метода на биологично земеделие, или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три години преди първата реколта от биологични продукти. В следващите текстове от регламента са предвидени възможности компетентния орган да намали този преходен период или да го увеличи с оглед конкретни обстоятелства. Следва да се направи извода, че при многогодишните култури преходният период на преход е най-малко три години. В настоящия случай безспорно установено е че засетите площи от 4, 2 ха, заявени от земеделския стопанин са засети с многогодишни култури- лешници, за които съгласно регламента преходния период е три години. Неправилно касационния жалбоподател приема, че периода на преход е изтекъл, като самият той не оспорва факта, че засетите за 2017 г. парцели са с лешници, не с тиквички или угари. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. По водене на делото пред настоящата инстанция Д. Диамандиев е направила разноски в размер на 984 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане следва да му бъдат възстановени от бюджета на касатора независимо от направеното възражение за прекомерност. Договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

1