Решение № 9950 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2020 г.

Решение № 9950 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Стефанова от [населено място] чрез адв. С. Енчева против Решение № 33 от 19.02.2020 г. постановено по адм. дело № 448 от 2019 г. по описа на Административен съд Ямбол. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробни съображения изложени в жалбата се иска неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Ямбол в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на първоинстанционния административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. С Решение № 33 от 19.02.2020 г. постановено по адм. дело № 448 от 2019 г. по описа на Административен съд Ямбол е отхвърлена жалбата на Н. Стефанова от [населено място] против Решение № 2153-28-56/28.11.2019 г. издадено от директора на ТП на НОИ Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата и срещу Разпореждане № РВ-3-28-00660631/10.10.2019 г. издадено от Ръководителя на Контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина в периода 11.07.2016 г. до 21.12.2018 г. в размер на 12 911, 88 лева, от които 10 735, 34 лева главница и 2 176, 54 лева лихва. Административният съд е изяснил релевантните факти и обстоятелства, въз основа на които е формирал своите доказателствени и правни изводи. Касационната жалбоподателка има сключен трудов договор от 05.10.2011 г. с осигурителя "Гаджев" ЕООД /от 25.07.2016 г. с променена собственост и име на "Демирев НМ" ЕООД с ЕИК *********/. Осигурителят представя в ТП НОИ 18 броя болнични листове за горепосочени период като три от тях са за временна неработоспособност поради придружаване и гледане на дете до 18 г. възраст, а останалите 15 броя БЛ са за временна неработоспособност поради общо заболяване. При извършената проверка на болничните листове административният орган е установил, че дружеството не развива търговска дейност, но е подавало данни в ТП на НАП Ямбол за сключени трудови договори, както и са подавани данни за осигурени лица без за същите да са внесени осигурителни вноски. Управителят на "Демирев НМ" ЕООД декларира писмено, че за 2016 г. и 2017 г. дружеството не развива дейност. При извършената проверка е установено, че се сключват фиктивни трудови договори и се подават декларации обр. 1 и обр. 6, но не се внасят дължимите осигурителни вноски. По тази причина данните за лицето в РОЛ са заличени служебно. Административният орган е направил извод, че лицето няма качеството на осигурено и следователно не е имало право на парично обезщетение за временна неработоспособност. В тази връзка е постановил връщане на неоснователно получената сума за ПОВН. В обжалваното решение съдът е възприел изцяло мотивите на административния орган. Изложил е виждания, че трудовото и осигурителното правоотношение не се припокриват и наличието на трудово правоотношение не води автоматично до осигурително такова. Съгласно изискването на КСО за да е налице осигурително правоотношение е необходимо лицето да осъществява трудова дейност. В конкретния случай е безспорно доказано, че дружеството "Демирев НМ" ЕООД не е осъществявало търговска дейност, както е доказано и че лицето не е извършвало никаква дейност в полза на дружеството. При така установените обстоятелства съдът е извел извод, че Н. Стефанова няма качеството на осигурено лице и съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО следва да възстанови неоснователно получените суми за осигурителни плащания ведно с лихвите. Така постановеното решение е правилно. Видно от текста на чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Понятието осигурено лице е дефинирано в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, следователно за да има качеството едно лице на "осигурено" такова следва същото да развива трудова дейност. С оглед на установените обстоятелства от първата инстанция и при липса на каквито и да е други доказателства за обратното обосновани и в съответствие с материалния закон са изложените съображения от административния съд, че Стефанова фактически не е извършвала трудова дейност за горепосочените периоди. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО в релевантната редакция, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването и. В случая осигурителното правоотношение между касатора и "Демирев НМ" ЕООД е формално обособено и съществува само доколкото правото го урежда. Правата и задълженията на страните по осигурителните правоотношения се основават на вече възникналото трудово правоотношение. Установените от административния орган факти по реда на контролните производства по КСО, които се възприемат и от първоинстанционния съд, обосновават правилната му преценка досежно обстоятелството, че търговецът работодател на лицето не е извършвал реално стопанска и икономическа дейност, респ. жалбоподателката не е полагала фактически труд за съответния осигурителен период. В подкрепа на този извод са събраните пред първата инстанция доказателства, които не се опровергават по никакъв начин от лицето. По така изложените доводи и след като взе предвид липсата на доказателства за реално извършвана от дружеството дейност касационната инстанция приема, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и в съответствие с материалния закон. Не се констатираха нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на решението на Административен съд Ямбол, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото. С оглед изхода съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди касатора да заплати на ТП на НОИ Ямбол разноски по делото в размера на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение