Решение № 15699 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2018 г.

Решение № 15699 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6252/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Христова против решение № 147 от 30.03.2018 г. по адм. дело № 119/2018 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 16-1158-000178/25.04.2016 г. на началника на сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник, с която е отнето свидетелството й за управление на МПС за срок от 6 месеца. Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – началник сектор "Пътна полиция" към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Перник е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционият съд правилно приема, че оспорената заповед № 16-1158-000178/25.04.2016 г. е издадена от компетентния съгласно чл. 172, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) орган, в предвидената форма (заповедта е писмена и нея са изложени фактическите и правни основания за прилагане на мярката) и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно и съответно на събраните доказателства е и заключението на първата инстанция, че заповедта е издадена след осъществяване на предвидените в закона материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда за осигуряване безопасността на движението и преустановяване на административните нарушения принудителна административна мярка, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за правоуправление на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Отнемането е до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца. В разглеждания случай е установено, че на 26.03.2016 г. около 22. 20 часа, в с. Дивотино, жалбоподателката Христова управлява лек автомобил, собственост на трето лице. Същата е спряна за проверка от контролните органи, при която отказва да бъде тествана с техническо средство за употреба на алкохол, както и да получи талон за медицинско изследване. Констатациите са отразени в акт за установяване на административно нарушение, съставен на същата дата. При тези факти, установени от представените по делото доказателства, административният съд правилно и приема, че принудителната административна мярка е приложена след осъществяване на материалноправните основания, предвидени в нормата на чл. 171, ал. 1, б. "б" ЗДвП – жалбоподателката, като водач на МПС, отказва да бъде тествана с техническо средство за употреба на алкохол, като и да получи талон за медицинско изследване. Срокът на мярката е определен в рамките на предвиденото в разпоредбата. Принудителна административна мярка е приложена, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се предотврати и преустанови извършването на административни нарушения по Закона за движението по пътищата, поради което съответства и на целта на закона. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд- Перник постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Възражението на касационната жалбоподателка, че към датата на издаване на заповедта свидетелството за правоуправление вече й е отнето за предходно нарушение на ЗДвП, не обоснова незаконосъобразност на мярката, а сочи на нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, за което същата подлежи на санкциониране по административен ред. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания в този смисъл. Решението е постановено след обсъждане и анализ на представените доказателства, както и на доводите и възраженията на страните и съдържа подробни мотиви в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са констатирани сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,