Решение № 207 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13063/2014 г.

Решение № 207 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13063/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дамян Тончев Вълков чрез адв. Димитров от гр. Харманли, против решение № 347 от 30.07.2014 г., постановено по адм. дело № 34/2014 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция (РА) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., изх. № 02-260-6500/16685 от 20.09.2013 г. за кампания 2012 г. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК като п, иска отмяна на решението. Ответната страна - изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С постановеното решение първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Дамян Тончев Вълков против уведомително писмо на Изпълнителния директор на ДФЗ - РА за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г., с изх. № 02-260-6500/16685 от 20.09.2013 г. за кампания 2012 г. За да постанови обжалваното решение, съдът е установил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона форма. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното пред първоинстанционния съд писмо на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. по СЕПП (Схема за единно плащане на площ) и по НР2 (Схемата за плащания на земеделските стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони). Административният съд е приел за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на оспорването, изложено в писменото становище от 10.03.2014 г., по съображения, че жалбата срещу уведомителното писмо е подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, броен от изтичането на двумесечния срок по чл. 97, ал. 1 от АПК, в който сезираният с обжалване по административен ред горестоящ орган е следвало да се произнесе. Първостепенният съд е приел, че изложеното становище за просрочие на жалбата за несъобразено с изричната разпоредба на чл. 149, ал. 3, предл. първо от АПК, което предвижда, че в случаите, когато актът е бил оспорен по административен ред и горестоящият орган се е произнесъл с решение, срокът по ал. 1 започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл. В хода на производството по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, като в заключението си вещото лице е посочило, че общият размер на недопустимата за подпомагане площ по СЕПП, по подаденото от жалбоподателя заявление е 5.16 ха, общият размер на установената като допустима за подпомагане площ след извършените административни проверки е 22.96 ха, представляваща 22.47 % съотношение на недопустимите спрямо установените като допустими за подпомагане площи. Общият размер на недопустимата за подпомагане площ по НР2, по подаденото от жалбоподателя заявление е 0.11 ха, общият размер на установената като допустима за подпомагане площ е 8.61 ха, представляваща 1.28 % съотношение на недопустимите спрямо установените като допустими за подпомагане площи. С оглед на доказателствата, съдът обосновано е посочил, че по СЕПП наддекларираната площ според процентната разлика попада в трета група (над 20% но до 50%), при което не се изплаща субсидия за схемата и/или мярката - санкционира се цялата установена площ, а по НР2 над-декларираната площ е в размер на 1.28% и попада в първа група (до 3%) - изплаща се субсидия за схемата и/или мярката - отказва се подпомагане за размера на над-декларираната площ. Констатирано е, че в резултат на извършените административни проверки, ДФ "Земеделие" - РА е отказала финансово подпомагане по СЕПП, а по НР2 е оторизирала за плащане площ от 8.61 ха по средна стойност на субсидията 136.91 лв./ха, възлизаща на 1178.76 лв., при което наложените от Разплащателната агенция санкции са изчислени правилно. въз основа на установените по делото факти, съдът обосновано е приел, че в хода на административното производство не са налице нарушение на материалноправни разпоредби и административнопроизводствените правила, като разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., съгласно които разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП и НР2 когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, е приложена правилно. Изцяло в съответствие с установеното по делото са правните изводи за неоснователност ан основното оплакване на жалбоподателя - за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на процесния акт, поради неизвършването проверка на място. Обосновано е прието, че проверките на място са само един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане, поради което e направен извод, че неизвършването на такава има характер на съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт. Същите не са единствени и задължителни, а според нормативната уредба се извършват "когато е необходимо", дори при констатирани от кръстосаните проверки нередности. Изводите, че по делото не са събрани доказателства касаещи парцели 54448-19 и 54448-455 почиват на събрания доказателствен материал, като въз основа на данните съдът е приел правилно, че чл. 73, § 4, изр. 1 от Регламент № 796/2004 не може да да намери приложение в случая., тъй като е предвидена във връзка с § 1 от същата норма и касае възстановяване на сума по вече извършено недължимо плащане. С оглед изложеното не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд