Решение № 457 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2013 г.

Решение № 457 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) против Решение № 2724/23.04.2013 г., постановено по адм. дело № 608/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 1587/05.07.2012 г. на КРС и преписката е върната на административният орган за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 12-01-3014/06.06.2012 г., подадено от "Мобилтел" ЕАД. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Мобилтел" ЕАД, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отменил по жалба на "Мобилтел" ЕАД Решение № 1587/05.07.2012 г. на КРС, с което е отказан достъп на "Мобилтел" ЕАД до исканата информация относно поетите задължения от "Макс Телеком" ООД, "4Джи Ком" ЕАД и "Булсатком" ЕАД в процедурата по издаване на разрешения с № № 01757, 01758 и 01759 от 15.12.2011 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 MHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа с национално покритие, както и данни за покритието по население и територия на мобилната наземна мрежа и сроковете за достигане на предвиденото в разрешението покритие, като преписката е върната на административният орган за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация с вх. № 12-01-3014/06.06.2012 г., подадено от "Мобилтел" ЕАД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че когато исканата информация се отнася до трето лице и липсва съгласие от негова страна за предоставянето й, органът, на основание чл. 31, ал. 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), предоставя исканата информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до третото лице или съобразно общият принцип провъзгласен в чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ исканата информация при посочените условия се отказва. Изложени са мотиви, че задължението за предоставяне на информацията остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й, като такъв интерес се предполага до доказване на противното, в случаите изчерпателно посочени в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. Счетено е, че са налице предпоставките по § 1, т. 5, б. "б" и б. "в" от ДР на ЗДОИ, тъй като исканата информация е свързана с прозрачността и отчетността на вземаните от КРС решения и посредством нея се гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите й задължения. Съдът е достигнал до извода, че след като КРС е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, а законът въвежда оборима презумпция за наличен надделяващ обществен интерес, КРС е била длъжна да предостави информацията или да установи липсата на надделяващ обществен интерес. Крайният извод на съда е, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ за предоставяне на обществена информация е налице, когато информацията засяга интересите на трето лице и няма изрично писмено съгласие за предоставянето й, освен при надделяващ обществен интерес. Административният орган се е позовал само на отказа на трети заинтересувани лица за предоставяне на информация без да изложи съображения за това налице ли е или не надделяващ обществен интерес. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице такъв по смисъла на § 1, т. 5, б. "б" и б. "в" от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на вземаните от КРС решения и се гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите й задължения. След като законът въвежда оборимата презумпция за наличен надделяващ обществен интерес, КРС е била длъжна да предостави информацията или да установи липсата на надделяващ обществен интерес. Мотиви за липса на някакъв интерес в решението на административният орган, върху когото лежи доказателствената тежест да обори законовата презумпция, липсват. Съдът намира за неоснователни наведените в касационната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдет присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение