Решение № 9283 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2462/2022 г.

Решение № 9283 от 20.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2462/2022 г., VI о., докладчик съдията Весела Николова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 169, ал. 5 от ЗСВ. Образувано е по жалба на Е. Щ. - заместник на административния ръководител на Специализираната прокуратура, гр. София срещу Решение по т. 9 от Протокол № 7 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 22.02.2022 г., с което е оставена без уважение молбата й за преназначаване по реда на чл. 169, ал. 5 от ЗСВ на длъжност "съдия" в Софийски градски съд. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Претендира се отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт А. Топалова в писмено становище и в о. с. з. оспорва допустимостта и основателността на жалбата. Моли за оставянето й без разглеждане като недопустима, евентуално – за отхвърлянето й и присъждане на разноски, юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Не се споделя виждането на ответника за отпаднал правен интерес от оспорването поради факта на назначаване и встъпване в длъжност "прокурор" във ВОП – София от страна на жалбоподателката. Настъпилите в хода на съдебното производство обективни факти /закриване на Специализираната прокуратура и преназначаване на магистратите от нея в други органи на съдебната власт/, независещи от волята й, не рефлектират върху правния й интерес от оспорването. Разгледана по същество жалбата е основателна. По делото е установено и между страните не се спори, че със заявление до ВСС с вх. № ВСС – 931/31.01.2022 г. Щ. е поискала, на основание чл. 169, ал. 5 от ЗСВ освобождаване от длъжността "заместник на административния ръководител" на Специализираната прокуратура и преназначаване на длъжност "съдия" в Софийски градски съд. Искането за преназначаване по чл. 169, ал. 5 от ЗСВ е било разгледано на заседание на Комисията по атестирането и конкурсите /КАК/ към СК на ВСС на 14.02.2022 г. След като констатирала наличието на свободни щатни бройки на длъжността "прокурор" в Специализираната прокуратура, сочещи на възможност за обезпечаване оставането на Щ. в този орган на съдебната власт, от една страна, и неминуемото нарушаване на законовите изисквания за конкурсно начало при преминаване на друга длъжност в съдебната система /по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗСВ/, КАК е предложила на СК да остави без уважение искането на Щ.. Възприемайки мотивите на КАК, с Решение по т. 9 от Протокол № 7 от заседанието си на 22.02.2022 г., Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е оставила без уважение молбата за преназначаване по реда на чл. 169, ал. 5 от ЗСВ на длъжност "съдия" в Софийски градски съд. От представената по делото справка /л. 31 е видно, че към релевантния момент за длъжността съдия в СГС са били налице свободни щатни бройки. След подаване на жалбата в съда и в хода на административното производство, поради закриване на Специализираната прокуратура Щ. е била преназначена във Военно-окръжна прокуратура, гр. София. Оспореното решение на ВСС е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. То е мотивирано като мотивите му се съдържат в изказванията на членовете на ВСС, в решението на КАК и представените с административната преписка писмени доказателства. Не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му. При наличието на кворум, Съдийската колегия е приела оспореното решение с изискуемото мнозинство. Решението обаче е неправилно поради противоречие с материалния закон - чл. 169, ал. 5 от ЗСВ и несъответствие с целта на закона. Нормата на чл. 169, ал. 5 от ЗСВ, в относимата редакция гласи, че след освобождаване от длъжността административен ръководител и заместник на административен ръководител, лицата се връщат на заеманата преди избора или на равна по степен длъжност, освен в случаите, когато са били назначени от по-ниско ниво на орган на съдебната власт. Разпоредбата предвижда изричната възможност за магистратите, заемали длъжността административен ръководител, да бъдат назначени на равна по степен длъжност без ограничение и забрана това да стане в друг орган на съдебната власт. Визираните хипотези са алтернативни, а не евентуални, като единственото условие за назначаване на равна по степен длъжност е да има свободна длъжност. В случая, към датата на изготвяне на решението на Комисията по атестирането и конкурсите, а и към датата на издаване на оспорения акт фактическият състав на визираната материалноправна норма е бил налице: жалбоподателката е заемала ръководна длъжност в СП и е имало свободна съдийска длъжност в посочения от нея като желан орган на съдебната власт, където да бъде преназначена. По делото е безспорно установено наличието на свободна щатна бройка за съдия в СГС, както и категоричното желание на Щ. да бъде назначена там. При тези обстоятелства, ответникът е следвало да уважи искането й. Лишени от основание са и аргументите на ответника за нарушаване на изискванията за провеждане на конкурс при преминаване от една на друга магистратска длъжност в органите на съдебната власт. Законодателят е регламентирал тази правна възможност като е оправомощил съответната колегия на ВСС да преназначава без конкурс съдии, прокурори и следователи, както сочат разпоредбите на чл. 130а, ал. 5, т. 1, т. 5 и т. 6 от Конституцията на Република България и чл. 30, ал. 5, т. 1, т. 5 и т. 7 от ЗСВ. Процедурата по чл. 169, ал. 5 от ЗСВ не е конкурсна процедура. Двете процедури са самостоятелни - имат различни цели и поради това различни методи за реализация. Конкурсната цели кариерната реализация и израстване на магистратите, а тази по чл. 169, ал. 5 – цели постигането на баланс в правосъдната дейност. По изложените съображения, фактите, които СК на ВСС е била длъжна да съобрази в случая, са заявеното от магистрата желание и наличието на свободна длъжност. Макар и издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, оспореният административен съд е в противоречие с приложимите материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона, което налага отмяната му. Ръководен от гореизложеното, Върховният административен съд, шесто отделение