Решение № 15819 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2011 г.

Решение № 15819 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 81/28.02.2011 г., постановено по адм. дело № 786/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд в частта, в която е отменен РА № 061000886/21.07.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 392/27.09.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за допълнително начислен ДДС на "Диагностично консултативен център № 1 - Видин" ЕООД ("ДКЦ № 1 - Видин") за данъчни периоди от месец юли и август 2007 г. до 10.02.2010 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 18 848 лв. и лихви - 4 911,01 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е възприел приложимите разпоредби на ЗДДС, като спорът по същество се изразява в различното тълкуване и приложение на материалния закон, като по този начин съдът е постановил едно неправилно съдебно решение. Неправилно е приложен чл. 26, ал. 2 ЗДДС, според който данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението във връзка с доставката, като данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и съпътстващите разходи, пряко свързани с доставката. Според касатора "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД е бил длъжен да издаде фактури на наемателите за изразходваните от тях количества ел. енергия, вода, телефон и др. консумативи. Позовава се на съдебна практика на ВАС по адм. дела № 9737/2003 г., и № 11050/2003 г. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение в обжалваната част и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 850,36 лв. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Русева. Ответникът по касационната жалба "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД - гр. Видин чрез процесуалния си представител адв. Надя Антонова я оспорва по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че не е налице доставка по услугите по фактурите, които "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД е фактурирал на наемателите си за разходи за консумативи - ел. енергия вода и др. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени частично РА № 061000886/21.07.2010 г., първоинстанционният съд е приел, че не са налице доставки на услуги по фактурите, които "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД е издал на наемателите си за разходи за консумативи - ел. енергия, вода, телефонни услуги. Съдът не е възприел доводите на приходните органи, че тези консумативи представляват доставка на услуга по смисъла на чл. 26, ал. 2 и 3 ЗДДС и че следва да се третират като част от данъчната основа на доставката на услуга. С фактурите за консумативите съдът е приел, че "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД е отчитало към наемателите разходи, които са заплащани от него по договори, сключени с дружествата - оператори, които предоставят посочените услуги. Прието е от съдебния състав, че доставката на тези услуги е такава с отделен предмет и касае доставки, които са под режими, регламентирани от специални закони, уреждащи тези дейности - Закон за енергетиката, Закон за водите и Закон за електронните съобщения. Според съда извършването на такива доставки са облагаеми като такива по аргумент от чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 8 ЗДДС и са предоставени на лица, отговарящи на определени изисквания по специалните закони, на каквито изисквания ДКЦ - № 1 - Видин" ЕООД не отговаря. Тези доставки е отразено също в съдебното решение, че не попадат в предмета на независимата икономическа дейност на дружеството съгласно чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно. Фактурирането на разходи за консумативи от страна на "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД на наемателите на сградата, което дружеството стопанисва, не представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Ел. енергията, водата и телефонните услуги се предоставят на "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД от специализирани дружества и фактурирането на разходите за тях с оглед наетите от наемателите помещения в същата сградата, на която ДКЦ-то е наемодател не представлява облагаема доставка, тъй като последният не се явява доставчик нито на ел. енергия, нито на вода или телефонни услуги. Това е така, защото за да е налице облагаема доставка е необходимо доставчикът да притежава стоката или да е извършил услугата, след което да я фактурира на своя получател, а процесния случай не е такъв. Затова правилно съдът е приел за неправилен подхода на приходните органи, че тези доставки попадат в приложното поле на чл. 26, ал. 2 и 3 ЗДДС като съпътстващи доставки, тъй като както се посочи по-горе това не са доставени от ревизирания субект стоки и услуги - ел. енергия, вода и телефонни услуги. В този смисъл е актуалната съдебна практика - дело № 7923/2009 г., № 5022/2008 г. и др. Цитираната съдебна практика на ВАС вече не актуална и е изоставена, поради което и настоящият съдебен състав не я подкрепя. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част не страда от пороците, посочени от касатора и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане, на "ДКЦ № 1 - Видин" ЕООД следва да се присъдят направените разноски за касационната съдебна инстанция в размер на 2 000 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,