Решение № 4269 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4103/2014 г.

Решение № 4269 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4103/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Димитров Дизайн Лаб" ДЗЗД, с ЕИК 103837317, представлявано от К. О. Д. срещу решение № 258 от 12.02.2014 г. по адм. д. № 1411 по описа за 2013 г. на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 031202191/17.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 34/21.03.2013 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнително задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 02 и 06.2009 г., м. 05 и 12.2010 г. и м. 04, 05, 07, 08, 09, 10 и 12.2011 г. общо в размер на 52893.93 лв. главница и лихва за забава в размер на 9160.98 лв. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрск. П. оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 031202191/17.12.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 34/21.03.2013 г. на директора на Дирекция на "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнително задължения за ДДС по ЗДДС за д. п. м. 02 и 06.2009 г., м. 05 и 12.2010 г. и м. 04, 05, 07, 08, 09, 10 и 12.2011 г. общо в размер на 52893.93 лв. главница и лихва за забава в размер на 9160.98 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството АС - Варна е приел, че за дружеството-касатор не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от дружествата-доставчици "Строй индъстрис" ЕООД /впоследствие преименувано "Инвест Инк Тръст" ЕООД/, "Диджит" ЕООД, "Виста С 2012" ЕООД, "Регивалон" ЕООД, "Си Ди Ен" ЕООД и "Атаскоса" ЕООД поради неизвършени реално облагаеми доставки на стоки и услуги от страна на последните. По отношение процесните облагаеми доставки на услуги в хода на ревизионното и съдебно производства не е доказана материалната, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за извършването им. Основно изискване за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е реалност на доставката на стока или услуга, който положителен и благоприятен за дружеството-касатор факт не е доказан по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за неоснователна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. За възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е необходимо съвкупното наличие на множество предпоставки, установяването на които е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че в негова полза е възникналото субективното право на приспадане. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното: В конкретния случай спорът между страните е формиран по въпроса: извършени ли са реални доставки на стоки и услуги от доставчиците и издатели на фактурите "Строй индъстрис" ЕООД /сега "Инвест Инк Тръст" ЕООД/, "Диджит" ЕООД, "Виста С 2012" ЕООД, "Регивалон" ЕООД, "Си Ди Ен" ЕООД, "Атаскоса" ЕООД, респективно възникнало ли е за касатора - "Димитров Дизайн Лаб" ДЗЗД правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Правилно е посочил първоинстанционният съд, че видно от представените доказателства в административната преписка, в хода на ревизионното производство по реда на ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчиците "Строй индъстрис" ЕООД /сега "Инвест Инк Тръст" ЕООД/, "Диджит" ЕООД, "Регивалон" ЕООД, "Си Ди Ен" ЕООД, "Виста С 2012" ЕООД, "Атаскоса" ЕООД, проверяваните дружества не са представили доказателства за реалност на фактурираните доставки. Не са представени доказателства за произход на стоката, доказателства, че стоката е била налична при доставчика, транспорта на същата, материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, както и доказателства за реално предаване на стоките между доставчика и жалбоподателя - складови разписки, експедиционни бележки, кантарни бележки, товарителници и приемно-предавателни протоколи. Липсват каквито и да е доказателства за материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на фактурираните доставки, както и за транспорта на стоките. Правилно е прието, че представените в хода на ревизионното производство фактури и финансови бонове за заплащане на стоката, са частни такива, без достоверна дата, поради което доказателствената им сила, следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства по делото. Освен това предмет на процесните доставки са родово определени вещи, поради което за да се обоснове категоричен извод, че собствеността върху тях е прехвърлена, т.е. че е налице извършена доставка, трябва да се установи по безспорен начин, че стоката е предадена. От събраните в хода на ревизионното производство, както и в хода на съдебното производство писмени документи обаче, не се доказва реалност на доставката - не са представени безспорни доказателства за произход на стоката, транспорт на стоките, липсват документи които да установяват реалното предаване на стоките. По отношение на отразените в ф-ри № 435 и № 436/30.06.2009 г., издадени от "Строй индъстрис" ЕООД услуги - изработка по договор липсват каквито и да е доказателства /договори, анекси към същите, приемно-предавателни протоколи за приемане на извършените услуги, доказателства за материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците за извършване на услугите/ и такива не са представени нито от жалбоподателя и от доставчика, от които да се установи по безспорен начин вида на предоставените услуги, как, кога и от кого са предоставени на жалбоподателя. Видно от констатациите по в РД част от представените фискални бонове, представени от жалбоподателя към фактурите са издадени от фискални устройства, регистрирани на други дружества, а не на доставчиците издали процесните фактури. Вещото лице изрично е посочило, че след запознаване с всички материали по делото, както и с всички издадени процесни фактури и тяхното осчетоводяване в счетоводството на жалбоподателя не е установило осчетоводени разходи за външни услуги и отчетени разходи за придобиване на материалите, предмет на процесните фактури. Вещото лице е заявило при разпита му в съдебно заседание, че в счетоводството на жалбоподателя липсват каквито и да е други придружаващи документи към процесните фактури- стокови разписки, транспортни документи и други, от които да може да установи в какво количество са доставените стоки и как са доставени, т.к. данъчните основи по тези фактури са с висока стойност и количествата на стоката фактурирана с процесните фактури е в значителен обем, както и дали доставките са били периодични. Освен това вещото лице не е извършило проверка в счетоводствата на преките доставчици на жалбоподателя, с оглед на което не може да се твърди по безспорен начин, че същите са водили редовно счетоводство, че при тях се съхраняват същите документи относно процесните доставки, които се съдържат и в счетоводството на жалбоподателя. Фактът, че фактурите са осчетоводени при жалбоподателя, е ирелевантен към факта на извършване на доставките. С оглед на това, че не е безспорно установено, че именно "Строй индъстрис" ЕООД /сега "Инвест Инк Тръст" ЕООД/, "Диджит" ЕООД, "Регивалон" ЕООД, "Си Ди Ен" ЕООД, "Виста С 2012" ЕООД, "Атаскоса" ЕООД са извършили фактурираните доставки, ирелевантно е обстоятелството, че жалбоподателят е извършил последващи доставки, тъй като не може да се установи връзката между извършените от него доставки с тези, получени от него от доставчиците, т. е. липсват доказателства за идентичност на стоките закупени от доставчиците по процесните фактури с тези посочени като последващо реализирани. Данъчната фактура представлява частен документ, удостоверяващ само съгласно чл. 180 от ГПК, че изявленията, които се съдържат в нея, са направени от лицата, които са я подписали. Данъчната фактура не представлява доказателство за фактическо осъществяване на доставката. По делото не са представени и документите, по които вещото лице е изготвило ССЕ и не се съдържат в административната преписка, въпреки дадената на жалбоподателя възможност от съда за представянето им в хода на съдебното производство. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на приложимата практика на СЕС за настоящия казус. По повод позоваването на практиката на Съда на Европейския съюз, изразена в решението от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011, следва да се има предвид, че позоваването на решенията на СЕС не освобождава данъчно задълженото лице, съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, да установи по пътя на пълно и главно доказване наличието на предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди, първата от които е осъществяването на доставката на услугата именно от посочените във фактурите доставчици, по които се претендира данъчния кредит. В разглеждания случай е неприложимо решението на СЕС, доколкото не са ангажирани преки доказателства за реалност на доставките в мислимия предмет на доказване - че е налице престация по прехвърлено право на собственост върху стоки срещу заплащане на дължимата цена. Въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. Всъщност ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи от цената (вж. Решение от 12 януари 2006 г. по дело Optigen и др., C-354/03, C-355/03 и C-484/03, R., стр. I-483, точка 54, Решение по дело K. и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 49 и Решение по дело Mahagаben и Dаvid, посочено по-горе, точка 40). Идентично е и произнасянето на С. с Определение от 3.07.2013 г. по дело С-572/11 Мениджърски бизнес решения срещу ДДОДОП: Член 168, буква а) и чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и принципите на данъчен неутралитет и на защита на оправданите правни очаквания трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат на получателя по фактура да се откаже право на приспадане на посочения в тази фактура данък върху добавената стойност, когато доставките, за които се отнася последната, не са били действително осъществени, дори ако рискът от данъчни загуби е отстранен, с мотива, че издателят на фактурата е платил посочения в нея данък върху добавената стойност. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Разноски: На основание изменението на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 на ДОПК в сила от 01.01.2016 г. и направеното искане от ответника по касация, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл. 9, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - в размер на 1793,73 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,