Решение № 12696 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2014 г.

Решение № 12696 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от АПК. Образувано е по искане на Силвия Бончева Дакашева от гр. Бургас за отмяна на влязло в сила Определение № 16611/12.12.2013 г. по адм. дело № 15097/2013 г. на Върховен административен съд с твърдения за наличие на предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК - ново обстоятелство по чл. 239, т. 1 от АПК от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на молителката. Като такова сочи мотивите, изложени в Решение № 1573 от 5.02.2014 г. по адм. дело № 12703/2013 г. на ВАС. Останалите доводи, съдържащи се в искането са за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост на съдебния акт. Ответникът по молбата за отмяна - началникът на РДНСК - Югоизточен район - Бургас, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на искането на соченото в него основание. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. С определението на тричленния състав на ВАС по адм. д. № 15097/2013 г., чиято отмяна се иска, е оставено в сила Определение № 1978/1.10.2013 г. по адм. д. № 2073/2013 г. на Административен съд Бургас. С последното е оставена без разглеждане жалбата на Силвия Бончева Дакашева срещу Заповед № ДК-10-ЮИР-4/7.02.2012 г., с която началникът на РДНСК - Югоизточен район - Бургас е отхвърлил жалбите на съпруга на молителката Лъчезар Дакашев и Миланка Теодосиева срещу инвестиционни проекти и акт за узаконяване № П-10/4.02.2011 г. на главния архитект на град Бургас, издадени за строеж на "Жилищна сграда" и е оставил в сила одобрените инвестиционни проекти и акт за узаконяване. За да постанови този резултат първоинстанционният съд се е позовал на Решение № 769 от 4.04.2013 г. по адм. дело № 494/2012 г. на Административен съд Бургас, с което същата тази заповед е потвърдена и е влязла в законна сила. Посочил е, че пределите на това решение се разпростират и по отношение на съпругата на жалбоподателя, макар да не е била конституирана като заинтересована страна и не е участвала в административното производство. С определението, чиято отмяна се иска, ВАС се е съгласил с изложеното от първоинстанционния съд, като е приел, че заповедта е била вече предмет на съдебен контрол, по нея има постановен съдебен акт, влязла е в законна сила и последващо разглеждане на същия предмет е недопустимо от страна, за която решението има действие. С искането за отмяна молителката твърди, че в мотивите на соченото като ново писмено доказателство - Решение № 1573 от 5.02.2014 г. по адм. дело № 12703/2013 г. на ВАС, съдът е приел, че Решение № 769/4.04.2013 на АС Бургас не е по законосъобразността на оспорения ИАА, а е решение по допустимостта на оспорването, т. е. същото няма сила на пресъдено нещо. За да се произнесе по искането настоящият състав приема следното: В съответствие с разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото и да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени по време висящността на делото, но поради една или друга причина не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Сочените от молителката нови писмени доказателства, настоящия състав на Върховния административен съд намира като неотносими към искането по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Предмет на производството по адм. д. № 12703/2013 г. на ВАС по реда на извънинстанционния контрол, по което Силвия Дакашева не е била страна по делото, е било Решение № 769/4.04.2013 г. по адм. дело № 494/2012 г. на АС Бургас. С решението си, сочено като ново писмено доказателство в настоящото производство, съдът е отхвърлил искането на молителите Лъчезар Дакашев и Миланка Теодосиева за отмяна на съдебния акт. Следва да се отбележи, че няма тъждество между предмета на адм. д. № 12703/2013 г. на ВАС и адм. дело № 15097/2013 г. на ВАС. В първото искането е било за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК на Решение № 769/4.04.2013 г. по адм. дело № 494/2012 г. на АС Бургас, а съдебният акт, предмет на настоящия спор, е постановен по повод частна жалба срещу Определение № 1978 от 1.10.2013 г. по адм. дело № 2073/2013 г. на същия съд. Освен това с решението, на което се позовава молителката Дакашева, искането за отмяна е било отхвърлено и като краен резултат същото е негативно за молителите Лъчезар Дакашев и Миланка Теодосиева. Молителката не може да се позове на мотивната част на Решение № 1573 от 2.05.2014 г., тъй като само по себе си то не е ново писмено доказателство, а и мотивите на съда не обвързват състава постановил актът, чиято отмяна се иска. Отделно че доводите в мотивите са неотносими към искането. Следва да се отбележи също, че съгласно волята на законодателя обективирана в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от АПК, не може да се иска отмяна на потвърдително определение, какъвто е настоящият случай. На отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, т. е. само необжалваемите и ползващите се със сила на пресъдено нещо решения и определения. Силата на пресъдено нещо се формира, когато спорът е решен по същество. Доводите на молителката за неправилност на определението поради материална незаконосъобразност, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт, са касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, изключени като основания в производството за отмяна по реда на Глава ХIV от АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. При така изложените обстоятелства, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не е налице соченото в молбата за отмяна основание, поради което същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, II колегия,