Решение № 10267 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 555/2018 г.

Решение № 10267 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 555/2018 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Мохамад, [гражданство], подадена чрез пълномощника адв. Д. Гитева, САК, срещу решение № 6498 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9824/2017 г. на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 15312 от 04.08.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), обективиращо отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрк. Минкова в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на А. Мохамад, [гражданство], срещу решение № 15312 от 04.08.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното в настоящото производство решение административният съд, в производство по чл. 87 от ЗУБ е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма. Същият бил мотивиран с фактически и правни основания за отхвърляне на молбата за закрила на чужденеца. При постановяване на акта не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На оспорващия е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молби за закрила, проведено е интервю с кандидата на разбираем от него език. Интервюто, проведено на 10.07.2017 г., е протекло при стриктно спазване на процедурите, регламентирани в закона и приложимата европейска директивна – проведено е лично с молителя, в присъствието на преводач. Взети били необходимите мерки интервюто да се проведе при условия, които дават възможност на кандидата да изложи по последователен начин, максимално изчерпателно всички свои основания за търсената закрила. Не били допуснати нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК – събрани били наличните по случая доказателства, изяснени били всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното му положение, взета била предвид актуалната обща информация за държавата на произход и била преценена сигурността й. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, ответникът е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Същият не изтъквал каквито и да било доводи в насока на това да е бил преследван поради своята раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група. Кандидатът обосновавал нежеланието си да се завърне в държавата си по произход с това, че там ситуацията не била спокойна и се страхувал за живота си. Съдът е приел, че така формулирани изявленията на оспорващия не сочели конкретна причина за основателни опасения от преследване, характеризиращо се по дефиниция със специфично естество или повтаряемост или представляващо сериозно посегателство на правата на човека. Правилна била преценката на органа и за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. С цел да даде отговор относно наличието на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съдът е разгледал в сравнителен план трите вида "тежки посегателства" по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и е съобразил решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Въз основа на това тълкуване е приел, че административният орган е извършил правилна преценка на фактите и обстоятелствата в държавата по произход чрез позоваване на справка вх. № МД-443/10.04.2017 г. относно актуалното положение в Бангладеш, изготвена от специализирана дирекция при ДАБ, според която в Бангладеш е установено, че има въоръжени конфликти на места и опасност за определени социални групи, но оспорващия не попадал в последните и това не давало основание да се приеме, че степента на безогледно насилие е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на база общата ситуация в страната. Обжалваното решение е правилно. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай не е била установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. В интервюто пред административния орган са изложени данни, основаващи се на неспокойната обстановка в Бангладеш. След като подробно е анализирал всяка вероятност кандидатът за статут да е бил подложен на преследване или да е изпитвал страх от преследване по отношение на своята религия, националност, по политически причини или принадлежност към социална група, първоинстанционният съд е стигнал до обоснован извод за липса на предпоставките, посочени в чл. 8 от ЗУБ. Правилен е изводът на административния съд, че не са налице предпоставките и на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. В настоящия случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Бангладеш поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди, наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на чужденеца поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че кандидатът е бил принуден да отпътува от Бангладеш поради реална опасност от тежки посегателства, тъй като напускането на страната се дължи на причини, които са извън предпоставките на чл. 9 от ЗУБ. В тази насока съдът е направил анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, даваща основание за предоставяне на хуманитарен статут и тогава, когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В този смисъл, съдът е изследвал информацията относно обстановката в Бангладеш, дадена с представената от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ справка МД-443/10.04.2017 г., съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че не се установяват данни за заплаха от безогледно насилие в Бангладеш. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от официалната справка и е заключил, че същата не дава основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Правилен е изводът на АССГ за това, че в Бангладеш към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и не се установяват и разширенията дадени в тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 и тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз от 30.01.2014 г. по дело № С-285/12 по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2011/95/ЕС, които се преценяват във връзка с прилагането единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От представените пред настоящата съдебна инстанция докладна записка вх. № РД09-576/18.05.2018 г. изпратена до Директора на РПЦ – София, ДАБ при МС относно чужденци, потърсили закрила в ДАБ и напуснали самоволно, се установява, че чужденецът А. Мохамад ЛНЧ[номер], [гражданство], настанен в РПЦ – София, с адрес: [населено място], [улица]., самоволно е напуснал общежитието и от 16.05.2018 г. е в неизвестност. Към настоящия ДАБ при МС не разполага с информация за актуалното местонахождение на А. Мохамад. Действително, се установява, че ситуацията в Бангладеш е напрегната, очевидно се наблюдават спорадични актове на насилие, но изхождайки от дефиницията на понятието "война" съгласно международното право и относимостта му към положението в Бангладеш, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Поради това следва да се приеме за обоснован изводът на административния съд, че не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователно е възражението за немотивираност на обжалваното решение. Напротив, в него подробно са обсъдени предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ в контекста на бежанската история, както и представената по делото справка № МД-443/10.04.2017 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно общото положение в Бангладеш. Представената справка № МД-56/21.01.2019 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ потвърждава изводите на предходната. По изложените съображения решението на Административен съд – София град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първа от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,