Решение № 772 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6423/2009 г.

Решение № 772 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6423/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Любомир Константинов Вълев от гр. София, чрез пълномощника адв. Димитър Богданов упълномощен от пълномощника Илия Кирилов Сотиров срещу решение № 4 от 23.02.2009 г. по адм. д. № 3827 от 2008 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 29 състав, с което е отхвърлена жалбата му против изричен отказ № РД-54-2 от 27.05.2008 г. на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаване на недвижим имот и е осъден да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 150, 00 лева. Излага доводи, че решението е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че съдът не е съобразил доказателствата по делото, че в процесния имот е изградена сграда със статут на временна постройка, което не препятства реституция на отчуждения имот, както и че процесният имот не е засегнат от мероприятието, за което е отчужден и са налице изискванията на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Излага подробни доводи в писмено становище на пълномощника - адв. Богданов. Моли, да се отмени обжалваното решение и се постанови по същество решение, с което се отмени отказа за отмяна на отчуждаването и се уважи искането като се възстанови собствеността върху процесния имот. Ответникът - кметът на Столична община, чрез пълномощника си адв. Цветанка Василева с писмено становище оспорва жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение, както и че не са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването, поради което жалбата следва да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище, че касационната жалба е неоснователна, като смята, че е изяснен спора от фактическа страна, както и че е осъществено отчуждителното мероприятие в имота, което препятства отмяна на отчуждаването. Счита, че следва да се отхвърли жалбата и се потвърди обжалваното решение. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 4 от 23.02.2009 г. по адм. д. № 3827/2008 г. Административен съд - София град, Второ отделение, 29 състав, е отхвърлена жалбата на Любомир Константинов Вълев против изричен отказ № РД-54-2 от 27.05.2008 г. на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаване на недвижим имот и е осъден да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 150, 00 лева. В производството по чл. 4, във връзка с чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора, предвид на това, че мероприятието по отчуждаването е реализирано. Приел е, че в процесния имот е извършено застрояване, което независимо от характера си на временна постройка, като част от комплексното застрояване при осъществяване на мероприятието, препятства отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността върху имота. Съдът е приел, че не са налице изискванията на чл. 2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и отхвърлил жалбата. Решението е неправилно, постановено при неправилно установени фактически обстоятелства и изведени правни изводи въз основа на тях в нарушение на материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че е проведено отчуждително производство по Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) по рег. пр. № 181/1966 г. със заповед № 103 от 10.02.1962 г. на председателя на ИК на СГНС, във връзка с одобрен регулационен план със заповед № 127 от 4.03.1960 г. на председателя на ИК на СГНС, за изграждане на "Курортна поликлиника и балнеолечебница", за нуждите на което е предвидено отчуждаването на имоти, сред които и незастроен имот пл. № 732а, кв. 87, по плана на гр. Банкя, собственост на наследодателя Боян Пенчев Димитров, поч. на х.хх.хххх г. Със заявление вх. № ПР-94-П38 от 21.07.1992 г. Пенчо Боянов Димитров и Маргарита Манолова Димитрова, като наследници на Боян Пенчев Димитров, поискали отмяна на отчуждаването, по което в продължение на дълги години не е постановен административен акт от административния орган. С ново заявление вх. № ПР-94-П-22 от 22.05.1998 г. в срока по § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗОСОИ Пенчо Боянов Димитров и Маргарита Манолова Димитрова поискали отново отмяна на отчуждаване на процесния имот, по което е постановен изричен отказ № РД-54-467 от 5.11.1999 г. на кмета на Столична община, който не е връчван на заявителите. По молба вх. № 1194р-24-12-98 от 24.03.2008 г. на Любомир Константинов Вълев, като наследник на заявителя Пенчо Боянов Димитров, поч. на хх.хх.хххх г., във връзка с обявлението от 22.05.1998 г. е постановен изричен отказ № РД-54-2 от 27.05.2008 г. на кмета на Столична община, с мотиви, че не са налице условията на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и други, поради това, че мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано, върху имота има изградена масивна едноетажна сграда на СП "Отдих и туризъм" със строително разрешение № 81 от 25.05.1966 г., изплатено е парично обезщетение № 33478 от 19.10.1966 г. и са съставени АДС № 5279/66 г. и АОС № 10/1966 г. С изричния отказ е отменена заповед № РД-54-467 от 5.11.1999 г., която не е връчвана на адресатите. Изричният отказ № РД-54-2 от 27.05.2008 г. на кмета на Столична община е връчен на жалбоподателя Любомир Константинов Вълев, като наследник на общия наследодател Боян Пенчев Димитров, чрез пълномощника Илия Сотиров и по негова жалба е проведено производство пред административния съд. В производството пред административния съд, както и в производството пред административния орган, заявителите за отмяна на отчуждаването и жалбоподателят са поддържали основни доводи, че мероприятието, за което е отчужден имота е реализирано, но не засяга техния имот, а изградената едноетажна сграда в имота е временна постройка, която не е свързана с реализираното мероприятие и не представлява пречка за отмяна на отчуждаването. В производството е назначена съдебно- техническа експертиза (СТЕ), която е приета от страните и от съда. Въз основа на заключението на СТЕ (писмено и допълнено с отговори на въпроси в с. з. от 21.01.2009 г.) съдът е приел, че имот пл. № 732а е отчужден заедно с други имоти и включен в парцел I по ЗРП от 1960 г. и отреден за "Курортна поликлиника и балнеолечебница", което мероприятие е реализирано, а едва с план одобрен през 2001 г. отчужденият имот е обособен в самостоятелен УПИ IV - "за поща и курортно бюро". Съдът е приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, имотът попада в общия парцел по реализираното мероприятие и е без значение къде попадат сградите, както и че изградената сграда в процесния имот е част от комплексния характер на застрояването - поликлиника и балнеолечебница, което предполага наличие на обслужващи сгради и благоустройствени дейности. В тази връзка е приел, че сградата в имота е построена преди влизане на реституционния закон в сила и понастоящем продължава да се ползва за курортно бюро, като се е позовал на протокол от 12.06.1975 г. на комисията по § 85 от ППЗПИНМ (отм.), с който е направена оценка на административната сграда стопанисвана от МНЗ. Административният съд не е уважил възражението на жалбоподателя, че сградата е с характер на временна постройка по чл. 120, ал. 4 от Правилника за приложение на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) отм., като е приел, че представлява законен строеж предвид издадения акт за узаконяване № 57 от 29.12.1999 г. и макар в него да е посочена тази разпоредба не представлява временна постройка, след като е имало издадени строителни книжа и не е била построена като временна по смисъла на § 191 от ППЗПИНМ (отм.). Приетите за установени в тази връзка фактически обстоятелства не съответстват с действителните факти по делото и изведените правни изводи са в нарушение на материалния закон. Установено е от назначената и приета от съда СТЕ, че е извършено отчуждаване на процесния имот като незастроен за изграждане на "Курортна поликлиника и балнеолечебница" по одобрен ЗРП от 1960 г. на с. Банкя, за нуждите на Министерство на народното здраве. Видно от протокол от 5.07.1966 г. (л. 64) на комисията по § 85 от ППЗПИНМ (отм.) е извършено оценяване на имота, в който е посочена заповед № 103 от 10.02.1962 г. за отчуждаване, която не се съдържа в преписката, но в него липсват конкретни стойности по оценяването, както и липсват подписи на членовете на комисията. Не се спори от страните, че е извършено фактическо отчуждаване и е изплатено обезщетение на собственика на имота. В тази връзка неправилно съдът е приел, че плащането е извършено съгласно писмо от 7.03.1990 г. (л. 32), което се отнася за плащане на обезщетение на собствениците на отчуждени имоти през 1975 г. - 1976 г., докато самият административен орган е посочил, че обезщетението е платено с платежно нареждане № 33478 от 19.10.1966 г. Последвали са неточни фактически установявания, които са довели до неправилни правни изводи. Съдът е приел въз основа на акт за узаконяване № 57 от 29.12.1997 г., че въз основа на строително разрешение № 81 от 25.06.1966 г. е изградена административна сграда в процесния имот, която е свързана с изпълнение на предвиденото мероприятие по отчуждаването. Видно от акт за узаконяване № 57 от 29.12.1997 г. по силата на строително разрешение № 81 от 25.05.1966 г. - Район "Банкя" - СО (доколко е съществувал подобен район през 1966 г.) и "Курортно бюро" - Банкя (сега СП "Отдих и туризъм", гр. Банкя, е дадено разрешение за построяване на сграда на един етаж курортно бюро "Банкя" на основание чл. 120 от ППЗТСУ, което е в отклонение от одобрените строителни книжа, липсващи в архива на район "Банкя" и в съответствие с чл. 231б, ал. 3, във връзка с чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ е узаконена сграда на един етаж в имот пл. 732а. Установено е от СТЕ, че липсват строителни книжа и цитираното строително разрешение № 81 от 25.06.1966 г. Правилно съдът е приел, че към 1966 г. не е действал ППЗТСУ) (отм.), а ППЗПИНМ (отм.), но незаконосъобразно и необосновано е приел, че не е изградена временна постройка по § 191 от ППЗПИНМ (отм.). След като в акта за узаконяване е посочено, че сградата има характер на временна постройка и за такава е извършено узаконяването, съдът не може да прави произволни изводи, че сградата няма такъв характер. Съдът не е съобразил и други писмени доказателства свързани с реализираното мероприятие по отчуждаването и характера на построената сграда в процесния имот. От заключението на СТЕ и протокол от 12.06.1975 г. (стр. 31) съставен по р. пр. № 1/1973 г. се установява, че е отчуждена административна сграда, която е оценена от комисията по § 85 от ППЗПИНМ (отм.), въпреки, че е бил отменен с ППЗТСУ (ДВ, бр. 62 от 7.08.1973 г.), по искане вх. № ПП-355/19.02.1975 г. на управление "Капитални вложения" при МНЗ и доклад вх. № ДП-557 от 14.03.1975 г. на генералния директор на Главна дирекция за изграждане на София, по който е открито производство за отчуждаване от председателя на ИК на СГНС за обект "Балнеолечебница с поликлиника" в гр. Банкя, с инвеститор МНЗ, а предвиденото строителство за изпълнение е през 1975 г. В тази връзка е извършено оценяване на административната сграда в имот пл. № 732а, която е изградена като временна постройка с оглед данните по акт за узаконяване № 57/29.12.1997 г. и за която е извършено плащане съгласно писмо № Х-75 от 7.03.1990 г. на МНЗСГ. Със заповед № 4200 от 26.07.1977 г. е одобрено последващо изменение на ЗРП на гр. Банкя като кв. 81, в който е включен, отчужденият имот пл. № 732а е отреден за "Балнеолечебница и поликлиника". С изменение на КЗРП с протокол № 24 от 30.03.2001 г. и решение № 65 на СОС (Приложение № 1) за кв. 81 са обособени УПИ I и II - "За хотел", УПИ III - "За балнеолечебен комплекс, балнеолечебница с поликлиника" и УПИ - IV "За поща и курортно бюро". От заключението на СТЕ се установява, че процесния имот по УПИ - IV, пл. № 732а, кв. 81 по плана на гр. Банкя е идентичен с имота, отчужден със заповед № 103 от 10.03.1962 г. за нуждите на МНЗ - "за курортна поликлиника и балнеолечебница", като реализираното мероприятие по отчуждаването е реализирано в УПИ III - "За балнеолечебен комплекс, балнеолечебница с поликлиника", представен в зелен цвят по приложената към заключението скица. В УПИ IV, отреден "за поща и курортно бюро" по плана от 2001 г. не е реализирано мероприятие, свързано с отчуждаването, към момента на влизане в сила през 1992 г. на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. С акт за общинска собственост № 10 от 29.11.1996 г. е актувана масивна сграда в имот № 732а, с площ от 130 кв. м, като е посочен бивш собственик на имота Боян Пенчев Иванов и акт за държавна собственост № 5279 от 1966 г. С последния не е актуван процесния имот, а имот пл. № 732, кв. 87 по плана на с. Банкя, отчужден от Боян Пенчев Димитров по реда на ЗОЕГПНС. В АОС е отбелязано, че имота е предоставен на СП "Отдих и туризъм" през 1988 г. С АОС от 9.05.2000 г. е извършено ново актуване на масивна сграда от 130 кв. м, построена в имот № 732а, с бивш собственик Боян Пенчев Иванов, на който е изплатено парично обезщетение с пл. нарежда № 143/12 от 15.01.1971 г., който се стопанисва и управлява от ОП "Отдих и туризъм". В акта е отбелязано, че с решение № 36 по протокол № 31 от 7.11.2001 г. на СОС имотът е предоставен за управление на Район "Банкя". Въз основа на изложените фактически установявания и констатации настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд неправилно е установил фактическите обстоятелства по делото и извел незаконосъобразни правни изводи. В случая се отнася за отчуждаване по реда на ЗПИНМ на незастроен недвижим имот, което попада в приложното поле на хипотезата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. За да се отмени отчуждението върху незастроения имот, законът поставя единствено изискването, мероприятието, за което той е отчужден да не е започнало. От писменото заключение на СТЕ е видно, че към датата на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е осъществено мероприятието изграждане на "Балнеолечебница и поликлиника" за МНЗ, което не е засегнало отчуждения процесен имот и не е осъществено фактическо строителство свързано с предвиждането по отчуждаването. Изградената и съществуваща сграда в процесния имот е с временен характер и е била предмет на отчуждително производство, оценяване и заплащане по протокол от 12.06.1975 г., но предвид обстоятелството, че не е засегната от мероприятието по отреждането, както и имота пл. 732а, предмет на първоначалното отчуждаване, е узаконена с акт № 57 от 29.12.1997 г. със статут на "временна постройка" по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ. Под започнато фактическо строителство чл. 2 от реституционния закон няма предвид строителство на временни сгради, което е възприето от съда като пречка за отмяна на отчуждаването. Съдът без фактически и правни основания е приел, че сградата не е временна постройка, а е част от комплексното изградено мероприятие - "Балнеолечебница и поликлиника". В случая сградата в имот пл. № 732а е със статут на "временна постройка" и не е свързана с осъщественото мероприятие по отчуждаването. След като в случая осъщественото мероприятие не е засегнало процесния имот, бивша собственост на наследодателя на жалбоподателя, а в имота преди осъществяване на мероприятието е изградена едноетажна сграда, която е със статут на временна постройка и не е включена в комплексен характер на застрояването по предвиждането - изграждане на "Балнеолечебница и поликлиника", за нея няма предвиждане по ЗРП, а само е нанесена в кадастъра от 1984 г., се обуславя изводът, че за конкретния случай е приложима хипотезата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Единственото изискване по чл. 2 от закона е мероприятието да не е започнало по отношение на конкретния отчужден имот. Изградената административна сграда с установен статут на "временна постройка" преди започване на самото мероприятие, не може да се приеме за започнато фактическо строителство по чл. 2 от реституционния закон, който няма предвид строителство на временни сгради. Тези изводи се налагат, както от заключението на СТЕ, така и акт за узаконяване № 57 от 29.12.1997 г., както и одобряването на КЗРП от 2001 г., по който процесният имот е обособен в самостоятелен УПИ - IV "За поща и курортно бюро", а за осъщественото мероприятие е отреден самостоятелен УПИ - III "За балнеолечебен комплекс, балнеолечебница с поликлиника". Административният съд не е съобразил константната практика на ВАС, че временните постройки в отчужден недвижим имот не са пречка за възстановяване собствеността върху имота по реда на чл. 2 от реституционния закон, както и в случаите, когато отчуждения имот не е засегнат от реализираното мероприятие по отчуждаването и не съставлява част от него. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като неправилно. С оглед обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, след като се отмени решението следва да се постанови решение по същество, като бъде отменен изричен отказ № РД-54-2 от 27.05.2008 г. на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаване на недвижим имот пл. № 732а, кв. 81, м. "Банкя" и се отмени отчуждаването на този имот извършено със заповед № 103 от 10.03.1965 г. (1962 г.) на председателя на ИК на СНС за МНЗ - курортна поликлиника и балнеолечебница, сега представляващ УПИ-IV, пл. № 732а, кв. 81, с площ от около 703 кв. м по плана на гр. Банкя и бъде възстановено правото на собственост на Любомир Константинов Вълев, като наследник на Боян Пенчев Димитров, наследник на общия наследодател Пенчо Димитров Динчев. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,