Решение № 5665 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16258/2013 г.

Решение № 5665 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16258/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Главния архитект на район "Оборище", Столична община, против решение № 6708/5.11.13 г. по адм. д. № 371/13 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, "Лондон-София Кепитъл Инвестмънт Груп" ЕООД поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лв. съгласно представен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване по жалбата на ответника по касация "Лондон-София Кепитъл Инвестмънт Груп" ЕООД е Заповед № РД-09-257/11.12.12 г., с която на основание чл. 99 АПК Главният архитект на район "Оборище", Столична община, е отменил свое Разрешение за поставяне № 73/10.05.11 г. на рекламен елемент-фирмен надпис, издадено на основание чл. 56 и чл. 57 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. С обжалваното решение Административен съд София град е уважил оспорването като е обявил заповедта за нищожна. В тази връзка е приел, че заповедта е издадена при липса на компетентност на административния орган - извън преклузивния срок по чл. 102, ал. 1 АПК. Решението е правилно. Обжалваната заповед, без изрично да е посочено в нея, е издадена на основание чл. 99, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 102, ал. 1 АПК възобновяването на административното производство на това основание може да се направи в тримесечен срок от влизане в сила на акта. Срокът е преклузивен и изтичането му погасява правото на административния орган по свой почин да възобнови производството по издаване на акта си по чл. 56 вр. с чл. 57 ЗУТ и издаде обжалваната заповед. Липсват данни Разрешение за поставяне № 73/10.05.11 г. за рекламен елемент-фирмен надпис, издадено въз основа на одобрен проект, да е надлежно съобщено на дружеството - заявител и заинтересувани по преписката лица, нито такива, кога това разрешение е изпълнено с монтаж на рекламния елемент. На л. 51 от досието на делото е приложено писмо, изх. № СК 6602-73/28.06.12 г. на Директора на Столичния инспекторат, видно от което при извършена проверка на място било установено, че разрешението е издадено в нарушение разпоредбите на чл. 41 - 45 от НПОРИМДЕРДТСО и са поискани указания за последващи действия. С оглед съдържанието на това писмо следва да се приеме, че най-късния момент от който следва да се изчисли преклузивния тримесечен срок за възобновяване на производството е 29.06.12 г., на която същото е входирано в администрацията на район "Оборище", Столична община. Броен от тази дата по правилото на чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК, този срок изтича на 29.09.12 г. След тази дата административният орган не е имал компетентност да издаде процесната заповед, предвид което изводът относно нейната нищожност е обоснован и в съответствие с материалния закон. Наред с изложеното административната преписка не съдържа каквито и да е било данни за проведено след входиране сигнала на инспектората производство по чл. 103 АПК, от което следва, че правното основание за издаване на обжалваната заповед е произволно посочено. Липсата както на фактически, така и на правни основания за издаване на заповедта представлява самостоятелно основание за обявяване на нищожността й. При изложените съображения касационните доводи за неправилност на решението не подлежат на конкретно обсъждане. Следва решението като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за тази инстанция не следва да бъде уважена. Искането е своевременно заявено, но разходът за заплатен адвокатски хонорар не е надлежно доказан, независимо от представения списък на разноските. Удостоверяването на разходите за водене на производството следва да бъде установено с договор за правна защита и съдействие и разписка за заплатено адвокатско възнаграждение, какъвто към делото в настоящата инстанция не е представен. Мотивиран от горното, Върховният административен съд в настоящия състав на второ отделение,