Решение № 12526 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2008 г.

Решение № 12526 от 26.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7448/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Георги Ботев Лечев от гр. Стара Загора, подадена срещу решение от 13.03.2008 г., постановено по адм. дело № 2764 от 2001 г. по описа на Софийския градски съд - III-Е състав. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ), образувано по жалба на наследниците на Ботьо Лечев - бивш акционер в национализираната банка "Български кредит", подадена срещу мълчалив отказ на областния управител на област София да се произнесе по заявление за обезщетяване, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Преценявайки законосъобразността на обжалвания административен отказ по преписка с вх. № РД-97-00-6074 от 1998 г., съдът е приел за установено, че жалбоподателите са направили искане за обезщетение по реда на ЗОСОИ за притежавани от наследодателя им акции в национализираната банка, както и обезщетение за притежавани сгради и недвижими имоти от банката, което имущество след национализирането на банката е преминало към БНБ по силата на Закона за банките (ДВ, бр. 302 от 1947 г.). Съдът е изложил мотиви, че по реда на ЗОСОИ подлежат на обезщетяване само собствениците и техните правоприемници на одържавени имоти по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ, по аргумент, изведен от чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ. Направеното искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ за национализирано имущество и акции на банка на основание ЗБ (1947 г.) не е в обхвата на посочения реституционен закон, защото не са представили доказателства, че са собственици на имуществото на национализираната банка. Правният извод на съда, че жалбоподателите са наследници на лице, което само е притежавало определен брой акции, и е следвало да бъдат обезщетени на основание чл. 4, ал. 1 ЗБ чрез изплащане на притежаваните акции по техния номинал, е обоснован. Жалбоподателите не са представили доказателства, че не са обезщетени по реда на приложимия закон към момента на национализирането на банката - ЗБ, с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК и установения ред в чл. 4 от ЗБ (1947 г.) - изрична разпоредба за реда на заплащане на акциите, притежавани от бившите акционери на национализираните банки, както законосъобразно е приел съдът. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,