Решение № 57 от 13.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2016 г.

Решение № 57 от 13.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3033/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Х. М. против решение от 11.05.2016 г., постановено по гр. д. № 14040/2015 г., постановено от IV-д състав на Софийски градски съд. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационното обжалване е допуснато с определение № 81/24.01.2017 г. на състава на ВКС. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно възможността да се установи фактът на оставане без работа за исковия период, за който се претендира обезщетението, с липсата на отбелязване в трудовата книжка на ищеца, на последващо трудово правоотношение. По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното: Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993 г./. Това е тълкуването, дадено с ТР № 6/2013 г. на ОСГК, което се споделя и от настоящия състав и представлява задължителна съдебна практика. По касационната жалба, състава на ВКС приема следното: Съдът е приел, че исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са основателни, като е приел, че иска за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, с която този иск е отхвърлен. Решението на въззивният съд се обжалва само в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ. По този иск, съдът е приел, че ако в рамките на шестмесечния период след незаконното уволнение работникът или служителят е постъпил на работа при нов работодател, обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ се дължи от уволнението до постъпване на новата работа, а след постъпването, ако тази работа и по -ниско платена, се дължи обезщетение по чл. 225, ал. 2 от КТ. Прието е, че в хода на процеса ищцата не е представила в трудова книжка в оригинал, от която да се установи, че липсва отбелязване за започване на друга работа по трудово правоотношение при същия или друг работодател, нито доказателства за периода, че е започнала работа по трудово правоотношение на по-ниско платена работа, поради което иска следва да бъде отхвърлен. Този свой извод съдът е направил, въпреки представянето на копие от трудовата книжка на ищцата по делото. Решението в обжалваната част е неправилно. С оглед отговора на правния въпрос, с представянето на копие от трудовата книжка и вписването в същата на обстоятелството, че периода от шест месеца, в рамките на заявеното от ищцата по отношение на претенцията и по чл. 225, ал. 1 КТ обезщетение до започването на работа през м. юни 2014 г. и искането и признаването на факта, че през този период е работила като въоръжена охрана и свързаното с този факт искане за приспадане на трудовото възнаграждение за този период, съдът приема за доказан факта на оставане без работа за посочения по-горе период, с направеното от ищцата уточнение, че не претендира обезщетение за времето, през което е работила по трудово правоотношение като въоръжена охрана. Ответникът не е оспорил представените заверени копия от трудовата книжка на ищцата, поради което в тази насока изводът на въззивния съд, че трудовата книжка не е представена в оригинал е необоснован. Неоснователно е и възражението на ответника, че представените копия от страници на трудовото книжка не удостоверяват в достатъчна степен оставането без работа за ищцата. От представените копия на трудовата книжка е видно, че за процесния период ищцата не е работила по трудово правоотношение, с изключение на заявеното от нея ново правоотношение, като в тази насока е и представеното удостоверение, като при тези данни, ако ответникът твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение, което не е отразено в трудовата книжка на ищцата, негова е тежестта от доказването на този факт, но подобни твърдения и възражения, наведени в спора при спазването на процесуалните срокове за това, не са правени. Видно от данните по делото, установяващи последното брутно трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ прекратяването на трудовите правоотношения, както и приетото заключение на вещото лице по счетоводната експертиза със задача да даде заключение за размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода на оставане без работа на ищцата по делото /с приспадане на времето, през което е работила по трудово правоотношение/, размерът на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е в размер на 2069,30 лева. Този размер е съобразен с полученото трудово възнаграждение за периода, през който ищцата е работила по трудово правоотношение, като е определен на основание чл. 225, ал. 2 КТ. Предвид фактът, че решението в частта, с която е признато прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно е влязло в сила, акцесорният иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ е основателен и доказан за сумата посочена по-горе и следва да се уважи, като постановеното в обратен смисъл решение на въззивния съд следва да се отмени. С оглед изхода на спора, в полза на касаторът следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, както се претендира от ищцата, в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състава на ВКС