Решение № 4625 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11760/2015 г.

Решение № 4625 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11760/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Веселин Кирилов Стоичков, в качеството му на законен представител на "ВДК-Дапалис" ЕООД, с. Яна, район "Кремиковци" на Столична община, срещу решение № 5494 от 7.08.2015 г. по адм. д. № 10457/2014 г. на Административния съд София-град. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомителното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатена субсидия по заявени схеми и мерки за подпомагане на площ за кампания 2013 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени три групи твърдения. Първата от тях е относно това, че съдът не е изпълнил служебното начало да провери дали данните от извършените теренни проверки на земеделските парцели са коректно нанесени в Системата за идентификация на земеделските парцели. Оспорва се и част от заключението на вещото лице. Твърди се освен това, че за извършените проверки жалбоподателят не е бил уведомяван, не са му представени и контролните листове. Втората група твърдения са свързани с неправилното приложение на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 в частта му, в която е наложена санкция относно установената недопустима площ за подпомагане. Третата група твърдения са относно това, че след като съдът е приел заключението на експертизата, установеното от нея различие не е повлияло на крайния му извод, което е неправилно и необосновано. По изложените съображения и в представените писмени бележки, адвокат Красимир Христов Стоянов-пълномощник на касатора моли, решението на съда да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на направените разноски и пред двете инстанции, за които представя договор за правна защита и съдействие и списък на направените разноски общо в размер на 2525 лв. Ответникът по касация - изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че съдът е събрал и обсъдил всички относими писмени доказателства. Прокурорът сочи разликите между уведомителното писмо и установеното от вещото лице относно размера на наддекларираните площи и процентното им съотношение. Счита изводите на съда за обоснован административен акт за правилни, защото всичките стойности за процент на наддеклариране са до 3% и правилно приложение на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009. Предлага решението на съда да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество тя е и частично основателна, по следните съображения: Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от Веселин Кирилов Стоичков, в качеството му на законен представител на "ВДК-Дапалис" ЕООД срещу уведомително писмо с изх. № 02-220-2600/2278 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него на дружеството - жалбоподател е била определена оторизация и изплатено финансово подпомагане по подадена заявление с УИН: 22/170513/51503 за кампания 2013 г. както следва: По Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) дружеството е заявило за подпомагане 2211,13 ха, от които след извършване на административни проверки и отстранено застъпване е установена годна за подпомагане площ в размер на 2185, 03 ха, като разликата е била 26,10 ха между декларираната и установената площ. Процентът на наддеклариране е определен в размер на 1,19 %. На основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 ЗПЗП ДФЗ е намалил размера на плащането. Санкционираната площ представлява удвоеният размер на наддекларираната площ - 26,10 ха х 2=52,20 ха. Оторизираната площ е била определена в размер на 2132,50 ха, в съответствие с § 1 от чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., за която е оторизирана сума в размер на 651 284,44 лв.; По Схемата за национални доплащания за площ (СНДП) дружеството е заявило 2204,53 ха за подпомагане. След отстраняване на двойно заявени площи с други земеделски стопани и извършени административни проверки установената площ, годна за подпомагане е определена в размер на 2180,12 ха, като наддекларираната площ е била в размер на 24,41 ха. На основание чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП е намален размерът на плащането. Процентът на наддеклариране е 1, 12%, а оторизираната площ е в размер на 2131,06 ха, за която е била оторизирана сума в размер на 20095,90 лв. съобразно чл. 58, § 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. За Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) дружеството е заявило за подпомагане 2005,40 ха. След отстраняване на двойно заявени площи с други земеделски стопани и извършени административни проверки е определена установената площ, годна за подпомагане в размер на 1980,36 ха, като наддекларираната площ е била в размер на 25,04 ха, а процентът на наддеклариране е бил в размер на 1,26%. На основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. е отказано частично плащане. Оторизираната площ е определена в размер на 1930, 05 ха, за която е била определена оторизирана сума в размер на 126 419,95 лв. Данните са установени от таблиците към уведомителното писмо, като от таблици № 1 и 2 на страница 32 от него е видно, че оторизираната сума е изплатена на дружеството. За изясняване на спора относно наддекларираните площи, установени с уведомителното писмо по искане и на двете страни е била допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение и било прието от съда, без оспорване от страните. В заключението си вещото лице е изяснило механизма на определяне на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., който е бил одобрен и със заповед на министъра на земеделието и храните. Специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за физическите блокове, в които са попадали парцелите, заявени за подпомагане от дружеството, е бил определен частично чрез самолетно заснемане през 2013 г., чрез теренни проверки за тези физически блокове, в които е останало самолетното заснемане през 2010 г. и чрез установяване на правилното дешифриране на цифровата ортофотокарта и правилното нанасяне на резултатите от терените проверки в Системата за идентификация на земеделските парцели. Вещото лице е описало състоянието на всеки един от заявените БЗС от дружеството, като е посочило дали възприема установеното в уведомителното писмо и в каква част не го възприема. Съдът е приповторил заключението на вещото лице в тази му част в мотивите на съдебния си акт и като краен извод е приел, че заключението на вещото лице, което в минимална степен се различава от установеното в уведомителното писмо, всъщност не оборва констатациите за приложимостта на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е частично правилно. При правилно установена фактическа обстановка относно допустимата и недопустимата за подпомагане площ, заявена от дружеството, съдът е направил частично неправилни правни изводи, което налага отмяна на решението в неправилната част и постановяване на друго такова, по съществото на спора при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. Вещото лице е установила, че по СЕПП годната за подпомагане площ е в размер на 2186,22 ха, а разликата между декларираната и установената площ е 24,91 ха, като процентът на наддеклариране е 1, 14 %. По СНДП вещото лице е установило, че годната за подпомагане площ е в размер на 2181, 31 ха, като разликата между заявената и установената площ е в размер на 23,22 ха, а процентът на наддеклариране е 1, 06%. По НР 1 вещото лице е установила, че годната за подпомагане площ е в размер на 1983, 10 ха, а разликата между декларираната и установената е в размер на 22, 30 ха, с процент на наддеклариране -1, 12%. При това фактическо установяване не се променя приложението на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 относно площите по СЕПП и СНДП, както и чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. за НР1, но се променя размерът на санкционираната площ, а от там и на оторизираната площ и оторизираната сума, което не е съобразено от съда. Например по СЕПП разликата между декларираната и установената допустима за подпомагане площ е 24,91 ха, а удвоеният й размер е 49,82 ха. Оторизираната площ би била в размер на 2186, 22 ха - 49,82 ха= 2136,40 ха и тази площ умножена по съответната ставка би дала различна сума за оторизация от посочената в уведомителното писмо и то в посока на увеличение в полза на жалбоподателя. Същите констатации следват и за другите две мерки, съобразно заключението на вещото лице. Поради това жалбата е основателна за разликата над 24, 91 ха до 26,10 ха по СЕПП, за разликата от 23,22 ха до 24,41 ха по СНДП и за разликата от 22, 30 ха до 25,04 ха по НР1. В тази част решението на административния съд следва да се отмени, тъй като жалбата за разликата над установеното от вещото лице и посоченото в уведомителното писмо е основателна и доказана. В останалата част, в която със съдебното решение е установено, че уведомителното писмо е законосъобразно, решението следва да се остави в сила. Веднага следва да се посочи, че съдът не е компетентен да се произнесе по тези констатации, защото единствено на ДФЗ принадлежи компетентността да оторизира суми по съответните мерки за заявени площи за подпомагане. ДФЗ съобразно заключението на вещото лице ще следва да определи двойния размер на наддекларираната площ, съответно оторизираната площ и сумата за оторизация. Това налага, след отмяната на съдебното решение в посочената част, в която жалбата е основателна, в същата част да се отмени и уведомителното писмо, като в отменената част преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на заключението на вещото лице и горните указания, относно размера на наддекларираната площ. При така установеното следва, че касационната жалба е частично основателна само в частта й на третата група твърдения. Твърденията по първата група относно несъбирането от съда на всички доказателства са неоснователни. Съдът е събрал всички относими към спора писмени доказателства, които е обсъдил ведно със заключението на вещото лице. Коректността на нанасянето на заявените парцели в специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" е проверена от вещото лице, което разполага със специални знания, а съдът не разполага с такива, поради което е допуснал и исканата експертиза. Вещото лице е дало изчерпателни отговори на поставените задачи и от двете страни. Посочило е за всеки един от парцелите дали има самолетно заснемане през 2013 г. или са използвани данните от самолетното заснемане от 2010 г. Там където са били извършени теренни проверки е посочило и номерата на протоколите от съответните проверки. Въз основа на тях е била извършена и корекция в цифровата ортофотокарта. В касационната жалба се оспорва заключението на вещото лице което е недопустимо. Жалбоподателят е бил редовно призован за съдебното заседание, в което е прието заключението и е могъл да се яви, като го оспори, но това не е направил. Неоснователно е твърдението, че жалбоподателят не е бил уведомен за извършените теренни проверки, като не му е представен протокол за извършването им. При извършването на теренните проверки земеделските стопани не се уведомяват, като в случая касаторът не прави разлика между теренна проверка и проверка на място, които имат различен предмет и цел. Неоснователни са и втората група твърдения относно приложението на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 и чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. Изискването е до 3% и до 2 ха. В конкретния случай с оглед на голямата площ заявена за подпомагане процентът на наддеклариране е до 3%, но е над 2 ха, поради което санкционирането попада тъкмо в тези хипотези. С оглед на изхода на спора направеното искане за присъждане на разноски от страна на адвокат-пълномощника на касатора не следва да се уважава. Спорът е административен, без материален интерес. Този извод следва от факта, че жалбата в основната си част е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 228 и чл. 222, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ и във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение