Решение № 157 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г.

Решение № 157 от 25.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 77/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 1 от 5.11.2011 г. от Я. С. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение. № 200/7.10.2009 г. по гр. д. № 291/2009 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 38/22.04.2009 г., по гр. д. № 91/2008 г. на Д. районен съд. С последното е отхвърлен предявения от молителката иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на А. Д. Д., Д. Д. Д., Р. Д. Х. и С. Д. С. /Ф. А. С./, че наследниците на А. Г. Б. са собственици на нива от 1.5 дка в м. "Х. авлия", граничеща от всички страни с гора на наследници на С. М. С. и наследници на С., както и на нива от 0.4 дка в същата местност с граници: на изток-път; запад и север-гора; юг-дере, като попадащи в площта на имот № 996, възстановен с решение № 820Р-2/07.10.1997 г. по преписка вх. № 1104/02.06.1992 г. със заявител А. Д. Д. за имоти собствени на А. М. Д., означени на скица № 3/л. 169/ от заключението на в. л. П.. Към молбата се представят н. а. № 14, т. IV/2005 г. на С. по вписване към Д. РС и у-ние № 94.-6190-21-10-2430/07.10.2010 г. и писмо от Окръжен съд[населено място]. Ответниците А. Д. Д., Д. Д. Д., Р. Д. Х. и Ф. А. С./ С. Д. С./ оспорват молбата, като считат, че е недопустима поради това, че е втора по ред и по същество неоснователна, защото доказателствата не са нови и молителката е могла да се снабди с тях и защото не са от значение за изхода от спора по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ защото касаят собственост към настоящия момент. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 07.06.2010 г., когато е постановено определението по чл. 288 от ГПК за не допускане до касационен контрол на въззивното решение. Съдът приема, че тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК е спазен предвид датата на издаване на удостоверението от АГКК и обстоятелството, че няма данни кога са издадени останалите документи. Молбата за отмяна на същото решение по гр. д. № 1248/2010 г. на ВКС II гр. о. е подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което подадената сега молба на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата Я. Б. /сега молител/, като наследник на А. Г. Б., починал на 10.05.1976 г. не доказва наследодателят й да и бил собственик на процесните два имота: нива от 1.5 дка в м. "Х. авлия", граничеща от всички страни с гора на наследници на С. М. С. и наследници на С., както и на нива от 0.4 дка в същата местност с граници на изток-път; запад и север-гора; юг-дере. Съдът е приел, че не е налице и пълна идентичност между тези имоти при границите, посочени от ищцата и имот № 996, възстановен с решение № 820Р-2/07.10.1997 г. по преписка вх. № 1104/02.06.1992 г. на наследници на А. М. Д. /Д. Д. Д., починал на 08.02.1986 г.: А. Д. Д., Д. Д. Д., Р. Д. Х. и Ф. А. С./ С. Д. С./ Те са доказали правото си на собственост пред ПК с декларация за влизане в ТКЗС, а ищцата се е позовавала на придобивна давност, но не е доказала това придобивно основание. За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е необходимо доказателствата, на които се позовава молителя да са новооткрити и страната да не е могла да се снабди с тях по обективни причини, да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. Представените с молбата доказателства: н. а. № 14, т. IV/2005 г. на С. по вписване към Д. РС и у-ние № 94.-6190-21-10-2430/07.10.2010 г. не са били представени в хода на производството, но молителката е могла да се снабди с тях, тъй като вписаните актове са публични, а информация винаги може да се получи за записванията в кадастралната карта и регистъра към нея. Тези доказателства не обуславят отмяна и защото са неотносими към спора. Нотариалният акт се отнася за прехвърляне между лица, различни от страните по делото, а удостоверението касае записването в кадастралната карта за имот 996, който бил идентичен с имот 941, но не се установява дали е идентичен с процесния имот. Те се отнасят за право на собственост към настоящия момент, а предявеният иск, по който е постановено атакуваното решение е с предмет иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е правото на собственост към момента на образуване на ТКЗС. Те са неотносими и защото касаят отношения между трети лица, които не са страни в производството и не са обвързани от решението. Като такива, тези доказателства не могат да обосноват промяна на извода на съда, че ищцата не доказва, че наследодателят й е собственик на процесните два имота, възстановени като имот № 996, респективно за неоснователност на предявения иск С писмо до молителката, Окръжен съд гр. - Смолян отговаря на молителката, че в. л. П., който е изготвил заключение по делото не е бил вписан в списъка на вещи лица към Окръжния съд. Това обстоятелство е ирелевантно за наведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като страната е могла да възрази срещу назначаването на посоченото вещо лице в хода на производството. То е неотносимо и към основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК до колкото не е установено по надлежния съдебен ред - с осъдителна присъда, или с иск по чл. 124, ал. 4 от ГПК, че даденото от вещото лице заключение е неистинско. По изложените съображения, наведеното основание за отмяна не е налице, поради което молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение