Решение № 11754 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8532/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП чрез юрк. Кръстева срещу Решение 1062/01.08.2025 г., постановено по адм. д. 964/2023 г. по описа на Административен съд София-област (АССО), в частта му, с която по жалбата на Ауто Дизайн БГ ООД, ЕИК 204118610, седалище и адрес на управление: с. Априлово, община Горна Малина, представлявано от управителя Л. Ц., е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22002322006791-091-001/ 20.03.2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 787/12.06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София относно установения корпоративен данък за 2021 г. в размер на 4605,09 лв. и лихви 320,08 лв. Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да извърши преценка на заключенията на ССчЕ в съвкупност с представените с молби от 03.12.2023 г. и от 17.01.2024 г. фактури, част от които не са в оригинал. Решението се обжалва и в частта относно присъдените на администрацията разноски с доводи, че размерът им не съответства на материалния интерес по делото и на обстоятелството, че писмените доказателства, въз основа на които е постановена отмяна на РА, са представени пред АССО без да се сочат обективни пречки това да е сторено в рамките на ревизията. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в цитираната част и постановяване на друго, с което се отхвърли жалбата срещу РА в същата част и присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, Ауто Дизайн БГ ООД, чрез адв. Рискова и адв. Добрев, оспорва основателността й в писмен отговор и иска оставяне в сила на решението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след преценка на наведените в нея доводи, на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е основателна. Пред АССО е оспорен РА Р-22002322006791-091-001/ 20.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 787/12.06.2023 г. на директора на дирекция ОДОП София, включително в частта на установения корпоративен данък за 2021 г. в размер на 4605,09 лв. и лихви 320,08 лв., въз основа на следните констатации и изводи: За 2021 г. от ревизирания по реда на чл. 92 ЗКПО е деклариран счетоводен финансов резултат данъчна печалба 857,45 лв., при следните финансови показатели: общо приходи 49590,78 лв.; общо разходи 48733,33 лв. Съпоставката между данните в ГДД и тези в счетоводството на търговеца главна книга, оборотна ведомост, справки за извършени разходи, показала, че разходите формират дебитния оборот по счетоводна сметка 123 Печалби и загуби от текущата година в размер на 81 831,01 лв., което означава, че в оборотна ведомост са отчетени в повече разходи в размер на 33 097,68 лв. В дневниците за покупки на дружеството са отразени фактури за покупки на стоки и услуги с данъчна основа от 38 699,89 лв. и ДДС в размер на 7 739,99 лв. Приходните органи приемат, че "Ауто Дизайн БГ" ООД не притежава счетоводни документи в съответствие с изискванията на ЗСч. и на основание чл. 26, т. 2 и чл. 77 от ЗКПО следва да бъде увеличен декларираният финансов резултат за 2021 г. със сумата от 33 097,68 лв. В резултат на извършената корекция е установена данъчна печалба от 67 025,23 лв., данъчно задължение в размер на 6 702,52 лв. и лихви в размер на 510,56 лв. За да отмени РА в сега разглежданата част, първостепенният съд е мотивирал материалната му незаконосъобразност след обсъждане на представените от настоящия ответник с молби от 03.12.2023 г. (в действителност тя е от 15.11.2023 г.) и от 17.01.2024 г. фактури и заключенията на ССчЕ. Приел е, че представените в първата молба фактури са на обща стойност от 24 346,51 лв., осчетоводени са по дебита на сметки от група 60, предназначени за отчитане на разходи, с изключение на 3 фактури, възлизащи общо на 6 939,73 лв., поради което оставащата сума в размер на 17 406,78 лв. представлява доказани разходи, с които следва да се преобразува счетоводният финансов резултат в посока на намаляването му. Това се отнася и до разходите, документирани с приложените към молбата на дружеството от 17.01.2024 г. фактури, възлизащи общо на 25 561,94 лв. Съдът заключава, че общият размер на документално обоснованите разходи на дружеството за 2021 год. достига сумата от 46 050,98 лв., а счетоводният финансов резултат на Ауто Дизайн БГ ООД следва да се преобразува в посока на намалението му със сумата от доказани разходи в общ размер от 46 050,98 лв. съгласно представените с двете молби оригинали на фактури за покупка, които счетоводно са намери отражение в дебита на сметки от група 60, предназначени за отчитане на разходи, осчетоводените по сметка 603 "Разходи за амортизации" и по сметка 629 "Други финансови разходи". Решението е неправилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АССО, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. По приложението на материалноправните разпоредби и доводите на касатора за необоснованост на първоинстанционното решение настоящият състав намира следното: Данъчният финансов резултат по дефиницията в чл. 18, ал. 1 от ЗКПО е счетоводният финансов резултат, който се преобразуван по реда и начина, предвидени в чл. 22 във вр. с чл. 23, чл. 24 и чл. 25 от ЗКПО с данъчните постоянни разлики (Глава седма, чл. 26 и сл. от ЗКПО), данъчните времеви разлики (дефинирани в Глава осма, чл. 34 и сл. от ЗКПО) и други суми, посочени в този закон. Съгласно чл. 77 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Според мотивите на РА със сумата на разходите в размер на 33 097,68 лв., представляващи разликата между отчетените разходи по дебита на сметка 123 "Печалби и загуби от текущата година" в оборотната ведомост в размер на 81 831,01 лв. и декларираните такива в размер на 48 733,33 лв., следва да се преобразува финансовият резултат на дружеството в посока на увеличаването му. В разпоредителната част на РА това не е сторено, както правилно е констатирал и АССО. Спорът по делото е следва ли да се признаят за данъчни цели разходите по фактурите, представени от настоящия ответник пред инстанцията по същество с молби от 15.11.2023 г. и от 17.01.2024 г., разгледани изчерпателно в двете заключения на ССчЕ, по отношение на които първостепенният съд е приел, че са оригинали и че счетоводно са намери отражение в дебита на сметки от група 60, предназначени за отчитане на разходи. Този извод не се подкрепя от доказателствата по делото. Нито една от приложените към молбата на Л. Ц. от 15.11.2023 г. фактури (л. 313 л. 469 от том 1 на първоинстанционното дело) не е оригинал, една от тях е проформа. Фактури в оригинал са приложени към молбата на адв. Рискова и адв. Добрев от 17.01.2024 г. Онагледени в таблица 1 от заключението на ССчЕ, те са 82, на обща стойност 25 561,94 лв., сред тях са и три фактури на обща стойност 2233,96 лв. с издател Елит ауто парк ЕООД, за които вещото лице сочи, че са копия, а по отношение на 20 от тях (ред 1-20 от таблица 2 към заключението на ССчЕ), на обща стойност 4748 лв., не са констатирани счетоводни записи. Изложеното обуславя извод за доказаност на данъчно признати разходи на стойност 18579,98 лв., която, съотнесена с данъчно признатите според ревизиращите разходи от 48733,33 лв., опровергава извода за незаконосъобразност на РА в тази част. Първостепенният съд е игнорирал принципното положение, че данъчният финансов резултат е резултативна величина, която зависи от установената данъчна основа, при определянето на която се вземат предвид всички приходи, декларирани от дружеството, съответно всички разходи за съответния данъчен период. При данните, че декларираните от дружеството по реда на чл. 92 ЗКПО за 2021 г. разходи, признати от ревизиращите, възлизат на 48733,33 лв., или повече от сумата на подлежащите на признаване според обжалваното решение разходи по всички новопредставени фактури в размер на 46050,98 лв., констатациите и изводите в РА не сочат утежняване на положението на ответника по касация. Като е мотивирал извод за материална незаконосъобразност на РА в разглежданата част, Административният съд София-област е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови отхвърляне на жалбата срещу РА. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 39,40 лв. държавна такса за настоящето производство, както и 3600 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции при съобразяване на обема и качеството на осъществената от юрк. Мирчева процесуална защита, изразяваща се в своевременни и аргументирани доводи по доказателствата, подробно писмено становище по съществото на спора пред АССО и обстойно мотивирана касационна жалба по двете наведени отменителни основания. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение