Решение № 9657 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5618/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командира на Военно формирование [№] гр. [населено място] против решение № 2638 от 09.03.2026 г., постановено по адм.д. № 2420/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски в т.ч. и юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – Л. Н. К., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед № ЗЛС-25/08.10.2025г. на Командира на военно формирование [№] гр. [населено място], с която на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), чл. 72, т. 3, чл. 73, ал. 1 и чл. 91 от Правилника за прилагане на закона, т. 7.1. и т. 9.2. от Заповед № ОХ-672/15.08.2023 г. на министъра на отбраната на старши сержант Л. Н. К. - „Логистик на рота за бойна поддръжка и бойно осигуряване“ на военно формирование [№]-[населено място], е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратен е договора за военна служба и военнослужещия е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като военнослужещия не е изслушан и с него не е проведена беседа преди налагане на дисциплинарното наказание. Прави извод, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, доколкото целта на регламентираните в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ разпоредби, относно дисциплинарната отговорност на военнослужещите, е реализиране на същата само при наличие на допуснато дисциплинарно нарушение, установено при стриктно съблюдаване на административно-производствените правила за провеждане на дисциплинарното производство, гарантиращи правото на защита на нарушителя. По тези съображения съдът стига до заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, за което съдът излага подробни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от касационната инстанция. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издадена в предписаната от закона форма като същият е със съдържание съобразно изискването на чл. 148, ал. 1 ППЗОВСРБ. Незаконосъобразни и необосновани са изводите на съда, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Компетентният орган назначава служебна проверка, определя комисия, чийто членове са кадрови военнослужещи с по-високо звание от това на проверявания, с което е спазен чл. 142, ал. 1 ППЗОВСР. Комисията изготвя протокол със съдържание съгласно чл. 143, ал. 1 ППЗОВСРБ. Незаконосъобразен и необоснован е изводът на съда, че протоколът от извършената служебна проверка, с приложенията към него, не е съобщен на военнослужещия, със същия не е проведена беседа и не е изслушан. Тези изводи са направени, без да се обсъдят събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. По делото е установено, че на 20.06.2025 г., след извършване на дисциплинарното нарушение, Л. К. подава рапорт за прекратяване на договора му за военна служба с тримесечно предизвестие, като на 23.06.2025 г. иска договорът му за военна служба да бъде прекратен преди изтичане срока на предизвестието при условията на чл. 168 ЗОВСРБ. Върху двата рапорта са поставени отрицателни резолюции. Установено е, че военнослужещия не се явява на работа след 07.08.2025 г., като след проведен разговор същият заявява, че вече не е военнослужещ, поради входиран рапорт за освобождаване от военна служба. (л. 34). Изготвеният от комисията протокол, с приложенията към него, е изпратен с писмо от 11.09.2025г. до старши сержант К., като няма данни същият да е получен от последния. С приложения по делото протокол от 10.09.2025 г., от заседание на комисията, е констатирано, че на 02.09.2025 г. е проведен телефонен разговор между старши сержант К. и председателя на комисията, в присъствието на останалите членове, като старши сержант К. заявява, че на 09.09.2025 г. ще посети район №2 на военно формирование 32990 и ще се запознае с резултатите от служебната проверка, както и ще му бъде проведена беседа, но до края на работния ден старши сержант К. не се явява. По тези съображения с него не е проведена и беседа. При тези данни изводът на съда, че в протокола на комисията проведения телефонен разговор не е обективиран в писмен документ с подписите на членовете на комисията, присъствали при провеждането му, е незаконосъобразен. Протоколът обективира проведеното заседание на комисията и извършените на него действия, същият е подписана от председателя и членовете на комисията, като фактите изложени в него не са опровергани. Независимо от проведения разговор, протоколът от служебната проверка повторно е изпратен на военнослужещия по постоянния му адрес, на който адрес е била изпратена и получена оспорената заповед, но пратката е върната като непотърсена. Следователно след като Л. К. от 07.08.2025 г. не се явява на работа, заявява, че ще се яви на 09.09.2025 г. за запознаване с резултатите и провеждане на беседа, и не се явява, то е спазено изискването на чл. 144, ал. 1 ППЗОВСРБ. По делото е установено и че на 11.09.2025 г. до К. е изпратено писмо с покана да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Писмото е изпратено по пощата до постоянния адрес на военнослужещия и е върнато като непотърсено. След като Л. К. не изпълнява задълженията си по договора за военна служба и не се явява на работа преди договорът за военна служба да бъде прекратен, не се явява за запознаване с резултатите от служебната проверка и за провеждане на беседа, въпреки редовната покана за това, то същият е редовно уведомен и за поканата да се яви за изслушване или да даде писмени обяснения, поради което е налице хипотезата на чл. 246, ал. 4, предл. 2 ЗОВСРБ. От изложеното следва, че приетите от съда нарушения на административнопроизводствените правила, не са осъществени. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че военнослужещия извършва описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, което е основание за налагане на дисциплинарното наказание, а именно на 16.06.2025 г. около 16:57ч. в гр. Панагюрище, на ул. „Г.С. Раковски“, пред дом № 2, патрул от състава на РУ Панагюрище на ОДМВР Пазарджик, спират за проверка лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с peг. № [рег. номер], управляван от старши сержант Л. К., като при направена проверка за установяване на концентрация на алкохол в кръвта е установено наличие на концентрация 2,53 на хиляда, а при направен повторен тест е установено наличие на алкохол с концентрация 1.81 на хиляда. Тези факти са установени по несъмнен начин, като доказателства, които да ги опровергават по делото не са ангажирани. Действията на жалбоподателя осъществяват състава на чл. 245, ал. 2 ЗОВСРБ вр. с чл. 242, т. 9 ЗОВСРБ, вр. т. 5.8.2 от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, вр. с чл. 178, ал. 1 ЗОВСРБ и т. 6 от Заповед № 0Х-743/12.08.2022 г. на министъра на отбраната относно забрана за употреба на алкохол, наркотични вещества, техни аналози или други упойващи вещества от военнослужещите. Следователно оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на целта на закона. След като по несъмнен начин е установено извършено дисциплинарно нарушение, а при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, то е спазена и целта на закона. Доводът на ответника по касационната жалба, че дисциплинарното наказание е наложено извън срока по чл. 249, ал. 1 ЗОВСРБ, е неоснователен. В тази насока съдът излага подробни мотиви, обосноваващи спазването на срока за налагане на дисциплинарното наказание, които напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно, поради което същото следва да се отмени, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед са се отхвърли. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди Л. Н. К. да заплати на Военно формирование [№] – [населено място] сумата 235.79 евро, представляваща направени по делото разноски, от които 35.79 евро заплатена държавна такса за касационното производство и 200 евро, представляващи юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,