Решение № 9302 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2016 г.

Решение № 9302 от 13.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6360/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. П. К. от гр. Х., срещу решение № 92/22.04.2016 г., постановено по адм. д. 615/2015 г. по описа на Административен съд- Х.. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената Заповед № РД-26-059/01.12.2015 г. на Директор на Областна дирекция "Земеделие"- Х.. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Претендира заплащане на разноски. Ответникът - Директор на Областна дирекция "Земеделие"- Х., чрез процесуален представител-гл. юрк. Р. Д. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 192/22.04.2016 г., постановено по адм. д. 615/2015 г. по описа на АС-Х. е отхвърлена жалбата на Д. П. К. против Заповед № РД-26-059/01.12.2015 г. на Директор на Областна дирекция "Земеделие"- Х., с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на Областните дирекции "Земеделие". Административният съд приема, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на материалния и процесуалния закон. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Административният акт е издаден от компетентния орган и при спазване на административно производствените правила. Заповедта е постановена в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, съдържа изброените в текста реквизити, като в обстоятелствената част на акта подробно са изложени правните и фактически основания (причините) за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена в съответствие със закона, защото условията на чл. 107, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя са осъществени. Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил фактически констатации относно образованието, професионалния опит и целия трудов, осигурителен и служебен стаж на Д. К.. Съдът подробно и задълбочено е анализирал всяка от заеманите от жалбоподателя позиции и дейността, която е осъществявал на тях, за да ги съпостави с изискванията на длъжността по прекратеното му служебно правоотношение. Спорът между страните по делото се свежда до обстоятелство дали държавния служител е отговарял, респективно към датата на прекратяване на служебното му правоотношение отговаря на изискванията за заемана на длъжността главен секретар в ОД "Земеделие", Х., която е на второ ниво администрации, съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията/ЕКДА/. Минималните изисквания за заемане на длъжността са: образователна степен магистър, присъден V старши ранг и професионален опит - 7 години и по конкретно относно наличието на седемгодишен професионален опит. Придобитият от жалбоподателя опит на държавна служба е в областта на земеделието, но е експертен, а не ръководен. Правилно АС-Х. е приел, че към датата на назначаване на Д. К. за Главен секретар той не е притежавал професионален опит като ръководител в административна структура, защото дейността като държавен и старши експерт; функциите осъществявани по трудово правоотношение, не възможно да се приравнят с дейността на ръководна длъжност по смисъла на Класификатора на длъжностите в администрацията. Към датата на прекратяване на служебното му правоотношение К. не е придобил минималния изискуем, вече минимум шестгодишен професионален опит, защото е заел длъжността главен секретар 01.03.2010 г. и до издаване на оспорената заповед - 01.12.2015 г. е изминал по кратък период от шест години. Законосъобразно първоинстанционния съд приема, че са спазени изискванията на закона и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие със закона. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията, към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за професионалното, компетентно и добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). В случая правилно е прието, че жалбоподателят е назначен на държавна служба без да отговаря на специфичните изисквания за заемане на длъжността - нарушение по чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, което съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Правилно е преценено, че служителят Д. К. е назначен на длъжността "главен секретар " без да притежава необходимия професионален опит. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение е придобит професионален опит (по време на изпълнение на заеманата длъжност), но той също е по-малък от минимално изискуемите 6 години. Следователно правилно първоинстанционният съд приема, че както към момента на назначаването, така и към момента на прекратяване на служебното му правоотношение жалбоподателят не отговаря на всички изисквания за изпълнение на длъжността. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е обосновано и законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,