Решение № 1442 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2009 г.

Решение № 1442 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12011/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Райна Тодорова Злогошка от гр. Кюстендил, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Анани Константинов от същия град, срещу Решение № 245 от 15.07.2009 г. по адм. дело № 313/2009 г. на Административен съд - гр. Кюстендил. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка Райна Тодорова Злогошка е била служител от общинската администрация в гр. Кюстендил. Със заповед № 14 от 22.03.2004 г. кметът на общината е прекратил трудовото й правоотношение поради съкращаване на щата. Тя е оспорила законосъобразността на уволнението като е предявила искове за неговата отмяна, за възстановяването й на същата длъжност и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) за времето, през което е била без работа поради незаконното уволнение. Едновременно с това Райна Тодорова Злогошка е подала заявление вх. № 091-614 от 15.04.2004 г., с което е заявила правото си парично обезщетение за безработица и въз основа на което и приложените към него документи длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е издало разпореждане № 091-1317 от 23.04.2004 г., с което на Райна Тодорова Злогошка е отпуснато исканото от нея парично обезщетение в размер на 140 лв. месечно за времето от 22.04.2004 г. до 21.04.2005 г. Не се спори между страните, че касационната жалбоподателка е получила в пълен размер за целия посочен период от време отпуснатото й парично обезщетение по чл. 54а КСО. С решение от 10.01.2005 г. по гр. д. № 902/2004 г., оставено в сила с решение от 23.06.2005 г. по въззивно гр. д. № 279 от 2005 г. на Кюстендилския окръжен съд, оставено в сила с решение № 735 от 20.08.2008 г. по гр. дело № 2055/2005 г. на Върховния касационен съд, I г. о., Кюстендилския районен съд е признал за незаконно уволнението на касационната жалбоподателка, отменил е заповедта, с която е било прекратено трудовото й правоотношение и е осъдил Община - Кюстендил да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 22.03.2004 г. до 22.07.2004 г., през което е била без работа. Но поради това че принудителната безработица на касационната жалбоподателка е продължила повече от тези четири месеца, тя е предявила нов иск за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за времето от 22.07.2004 г. до 22.09.2004 г., който е бил уважен с решение от 04.12.2008 г. по гр. д. № 48/2007 г. на Кюстендилския окръжен съд. За събирането на присъдените й обезщетения Райна Тодорова Злогошка се снабдила с изпълнителни листове - първият с дата 19.09.2005 г., а вторият с дата 29.01.2009 г., по които с разходни касови ордери № 1309 от 28.10.2005 г. и № 182 от 04.02.2009 г. Община Кюстендил е изплатила присъдените обезщетения по чл. 225, ал. 1 КТ. Според чл. 54е, ал. 1 КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Затова с разпореждане № 091-537 от 26.02.2009 г. длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО е разпоредило касационната жалбоподателка да възстанови полученото от нея парично обезщетение за безработица за времето от 22.04.2004 г. до 22.09.2004 г., обхванат от посочените по-горе съдебни решения. В хода и на административното (контролно по своя характер - чл. 117 КСО), и на съдебното производства, възражението на процесуалния представител на касационната жалбоподателка неизменно е било, че задължението й е погасено по давност. Същият довод инвокира сега и с касационната жалба. Според чл. 115, ал. 1 КСО вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. Вземането по чл. 54е, ал. 1 КСО обаче не е за неоснователно изплатени парични обезщетения, а още по-малко е от останалите изброени в чл. 115, ал. 1 вземания (за неправилно извършвани осигурителни плащания и за надвзета пенсия). Следователно приложимо е общото правило за давността, с изтичането на която се погасяват частните държавни вземания, каквото несъмнено е вземането по чл. 54е, ал. 1 КСО (сравни чл. 162 ДОПК). С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, гласи чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Тази давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД), т. е. от деня, в който за кредитора е възникнало правото да изиска дължимата престация. В хипотезата на чл. 54е, ал. 1 КСО това право възниква от деня, в който е получено обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. В случая двете обезщетения по чл. 225, ал. 1 КТ Райна Тодорова Злогошка е получила на 19.09.2005 г. и на 29.01.2009 г. Към датата на оспореното от нея разпореждане № 091-537 от 26.02.2009 г. нито едно от реципрочните вземания по чл. 54е, ал. 1 КСО не е било погасено по давност. Поради това касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,