Решение № 1937 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2018 г.

Решение № 1937 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9266/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Давари, [гражданство], против решение № 2922/30.04.2018 г., постановено по адм. дело № 3491/2018 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена неговата жалба против решение № 630/02.03.2018 г. на заместник -председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за прекратяване на производството по молбата му за предоставяне на международна закрила. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочено е, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Преценява, че атеистичните му възгледи, които се утвърдили с времето, не са били взети предвид "сериозно" и не са били обсъдени в контекста на ситуацията на страната му по произход. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС - лично и чрез процесуалния си представител адв. Д. Р., и с писмени бележки, поддържа касационната жалба. Ответната страна –Заместник - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. Илиева, оспорва касационната жалба, моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е приел, че чужденецът не е посочил нови факти и обстоятелства във връзка с бежанската му история. Сочи, че съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход, поради което намира за обосновано приетото, че обстоятелството, че чужденецът е атеист, не може да се приеме като ново такова, тъй като видно от интервютата му не е изтъкнато като аргумент за напускане на Иран и то е било посочено още в интервю, проведено на 05.03.2015 г., в рамките на друго административно производство, приключило с влязло в сила на 15.09.2015 г. решение на зам. председателя на ДАБ за отхвърляне на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ отхвърлил жалбата на М. Давари, [гражданство], против решение № 630/02.03.2018 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 77, ал. 3 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ е прекратено производството по молбата му за предоставяне на международна закрила. За да постанови този резултат, съдът намерил, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Приел, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел за правилен изводът на административния орган, че не са налице нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на М. Давари, поради и което правилно е приложена разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ. Посочил, че процесната молба за закрила е последваща/четвърта/, като по време на интервюто М. Давари е заявил, че е атеист. Съдът е приел, че твърденията за възникнали нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на кандидата или относно държавата му по произход е следвало да бъдат заявени пред административния орган при подаване на последваща молба за предоставяне на международна закрила и е недопустимо това твърдение да бъде заявено за пръв път пред съда, а още по-малко - да бъде обосновано в писмени бележки, депозирани след приключване на устните състезания. Относно представените нови доказателства приел, че те се отнасят за обстоятелства, които са били посочени от чужденеца в предишните три производства, поради и което че не отразяват нови обстоятелства, а дори да се приемат за достоверни, те касаят данни, които не са нови, а вече са обсъдени с влезлите в сила решения. Постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Правилно административният съд е прекратил производството по последващата молба за предоставяне на международна закрила на М. Давари, [гражданство]. Доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то предмет на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила. С оглед на факта, че М. Давари не е представил нови обстоятелства, на които да основе молбата си за закрила, първоинстанционният съд не е допуснал сочените от оспорващия нарушения на материалния закон, нито е налице необоснованост на изводите на съда. Разпоредбата на чл. 77 ЗУБ посочва, че по предложение на интервюиращия орган, когато са налице условията, предвидени в този закон, или по молба на чужденеца председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на международна закрила, а съгласно относимата за настоящия случай норма на чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява, когато чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Преценката за наличието на основанието по чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган. Безспорно по делото е доказано, че процесната молба за международна закрила на М. Давари, с вх. № 88/16.01.2017 г., е последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ – четвърта по ред, и чужденецът не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход, поради което решаващият съд правилно е заключил, че решението на административния орган за прекратяване на подадената молба за предоставяне на закрила е правилно и законосъобразно. По отношение на новопредставените документи от страна на чужденеца съдът правилно е приел, че не установяват нови обстоятелства. Заявените от чужденеца причини са били обсъдени от административния орган във връзка с предходните производства, с които е отказано предоставяне на статут. Представената в касационното производство трудова характеристика на М. Давари, с която касационният жалбоподател цели да установи вграждане в българското общество са допустимо доказателство съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК, но неотносимо към въпроса за преценката за наличие на предпоставките за предоставяне на международна закрила. Твърдението, че се е интегрирал в българското общество не представлява основание за предоставяне на статут. Пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), но не и за статут по приложимия в случая Закон за убежищата и бежанците. Представените в открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2019 г. пред ВАС три снимки, представляващи извадки от интернет, без да може да се установят достоверна дата, държава и автентичност, не могат да се приемат за доказателства в настоящото производство. От представената в касационното производство справка за актуалното обществено-политическо положение в Иран следва да се приеме, че в тази страна не е налице въоръжен конфликт, а става въпрос за частични конфликти. Няма основание да се приеме, че е налице безогледно насилие, а и че не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Това, свързано с обстоятелството, че от страна от жалбоподателя не са изтъкнати причини, които да обосновават страх от преследване или да съществуват данни, че поради самия факт на връщането му на територията на тази държава същият се излага на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността му, не дават основание да се приеме наличие на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение