Решение № 9767 от 16.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9865/2023 г.

Д. Н. С. е подала касационна жалба срещу решение 818/1.08.2023 г. по адм. дело 2169/2022 г. по описа на Административния съд-Бургас, с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу Комисията за финансов надзор, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика за солидарното им осъждане за сумата 30 472, 23 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 08.12.2019г. - 20.12.2022г. от бездействието на Комисията за финансов надзор, министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика да приемат в срок до 07.12.2019г. съвместна наредба по чл.493а, ал.2 от Кодекса за застраховането (ДВ, бр.101 от 2018г., в сила от 07.12.2018г., изм., ДВ, бр.25 от 2022г., в сила от 29.03.2022г.), ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят разноски. Комисията за финансов надзор е оспорила касационната жалба и е поискала присъждане на разноски. Направила е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касационния жалбоподател. Министерството на труда и социалната политика е поискало отхвърлянето на касационната жалба. Министерството на здравеопазването не е взело становище. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че Д. Н. С. е сестра на Т. Н. В., загинала на 01.11.2018 г. при пътно-транспортно произшествие. Сестрата на ищцата пътувала в собствения си лек автомобил, за който имало сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност . Д. С. предявила пред застрахователя ЗК Лев Инс АД претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Получила отказ по съображения, че не попадала в кръга на лицата, на които се дължи обезщетение, тъй като не е наследник по закон на починалата. На родителите на Т. В. била изплатено обезщетение в размер на 100 000 лева на всеки от тях. Ищцата не е предявила пред съд пряк иск срещу застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 493а, ал.1 от Кодекса за застраховането ( нов, обн. ДВ, бр.101 от 2018г., в сила от 7.12.2018 г.) в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.493а, ал.2 от Кодекса за застраховането Комисията за финансов надзор, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. Съгласно §102 от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането ( в сила от 07.12.2018 г.) наредбата по чл.493а ал.2 се приема в срок от една година от изменението на закона. От правна страна административният съд приел, че искът е предявен срещу надлежните ответници, които носят солидарна отговорност съгласно чл.4, ал.2 ЗОДОВ. Съдът посочил, че едногодишният срок за приемането на наредбата изтекъл на 07.12.2019 г. До момента задължените лица не приели наредба по чл.493а ал.2 КЗ, поради което от тяхна страна било налице противоправно бездействие. От страна на ищцата обаче не било доказано, че е търпяла имуществени вреди в претендирания от нея размер. Съдът не възприел доводите й, че ако наредбата е била приета най-късно на 08.12.2019г. , би й се изплатило застрахователно обезщетение от 100 000 лева, какъвто размер наредбата щяла да предвиди. Според твърденията в исковата молба, това било обичайното обезщетение, което съдилищата присъждали по предявени срещу застрахователите искове при загуба на близък човек, включително братята и сестрите. Имуществените вреди от бездействието на ответниците възлизали на изтеклата законна лихва върху обезщетението от 100 000 лева за период 8.12.2018 г. - 21.12.2022 г. или на сумата 30472, 23 лева. Това разбиране не можело да бъде споделено, тъй като вредите за ищцата, определени по този начин, не били реални, а и макар наредбата да не била издадена, тя разполагала с възможността да предяви срещу застрахователя пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ и така да получи обезщетение. С тези мотиви административният съд отхвърлил като неоснователен предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при отсъствието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и при точно прилагане на материалния закон. Административният съд е направил правилен извод, че по делото не се установяват предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, при наличието на които може да се ангажира имуществената отговорност на ответниците. Съдът законосъобразно приел, че неизпълнението на задължението в нормативно предвидения едногодишен срок да се приеме наредба, с която да се одобри методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на лица които са увредени вследствие на смъртта на пострадало при пътно-транспортно произшествие лице, представлява неправомерно бездействие. Бездействието на овластените държавни органи безспорно засяга права и законни интереси на правоимащите лица. За да се присъди обезщетение на основание чл.1 ЗОДОВ в случаи като разглеждания, следва да се установи освен незаконно бездействие, и вреда, настъпила в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с проявеното бездействие. Вредата, чието обезщетяване е предмет на претенцията, трябва да е сигурна и категорично определена. Пропуснатата полза, заявена в подадената от Д. С. искова молба, обаче е имагинерна, а не действителна, поради което съдът е отхвърлил предявения иск. Не е сигурно, че ако наредбата бъде приета, застрахователят би определил на ищцата обезщетение за загубата на нейната сестра в обичайния размер, присъждан от съдилищата. Затова не може да се направи извод по същество, че поради бездействието за приемане на регулиращия правоотношенията нормативен акт, тя е пропуснала да получи ползи в размер на изтеклата върху така определената сума на обезщетението лихва за съответния период. Получаването на застрахователното обезщетение е опосредено от издаването на актове, чието съдържание не може да бъде предвидено. Не би могло да бъде предвидено и че създадената нормативна уредба ще кореспондира с параметрите на предявения от Д. С. иск. Затова, при поредицата бъдещи несигурни събития и действия, следва да бъде подкрепен изводът на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковата претенция. Макар да е постановил законосъобразно решение, административният съд е пропуснал да направи извод, че искът подлежи на отхвърляне и с оглед предявяването му срещу Комисията за финансов надзор, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика за солидарното им осъждане. Исковата молба е постъпила в съда на 21.12. 2022г. С изменението на чл.493а, ал.2 КЗ (изм. ДВ, бр.25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) задължението за приемане на наредба, с която да се утвърди методика за определяне на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице е възложено единствено на Комисията за финансов надзор. При констатираното продължително бездействие за изпълнение на задължението по чл.493а, ал.2 КЗ на съответната институция, на разположение на ищцата е възможността за предявяването на искане по чл.256, ал.1 АПК, с което бездействието може да се оспори по реда за оспорване на индивидуалните административните актове. С оглед изхода на спора в полза на Комисията за финансов надзор следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд