Решение № 3733 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2014 г.

Решение № 3733 от 2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2456/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на Филип Лисичаров, в качеството му на управител на "Еньо Бончев" ЕООД, ЕИК 121800256 срещу Решение № 7788 от 10.12.2013 г., постановено по адм. дело № 5185/2011 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрк. Р. Владимиров, представя становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Възражението за недопустимост на обжалваното решение намира за неоснователно. Независимо от това защо и как се е стигнало до образуване на две дела по една жалба, по-късно образуваното дело е прекратено с влязло в сила определение. Първоначално образуваното производство по дело 5185/2011 г. е останало висящо и е приключило с обжалваното решение, което не е недопустимо. По същество счита решението на Административен съд София град за правилно и законосъобразно, тъй като от събраните доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на изискуемите предпоставки, за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от увреждането, които не биха настъпили, ако не е налице увреждането, а непосредствени са тези вреди, които са настъпили по време и място, след противоправния резултат. Намира за обосновано приетото от решаващия съд, че посочените от ищеца действия, при наличието на завършващ производството индивидуален административен акт се поглъщат от него и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. В конкретния случай, не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между причинените вреди и заявените действия. Предлага на съда решението да остане в сила. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, искът на "Еньо Бончев" ЕООД против Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирал обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 63 509. 22 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, причинени му в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган, който без да издаде административен акт е наложил административна санкция и е удържал дължими на ищеца - земеделски производител, за кампания 2008 г. суми в претендирания размер от плащанията за кампания 2009 г. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че търговското дружество е регистриран земеделски производител, който през 2008 г. е подал заявление финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, схемата за АЕП за 2009 г., като е представил и приложение за кандидатстване за АЕП, актуализирана таблица на използваните парцели. ДФ "Земеделие", с писмо изх. № 01-2600/3117 от 6.11.2009 г. информира управителя на търговското дружество, че по заявените дейности от мярка 214 сумата от 63 509., 22 лв. е прихваната от оторизираните плащания за кампания 2009 г., като на 2.09.2011 г. е издадено и Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-2600/8316 по подаденото заявление за плащания на площ за кампания 2008 г., с което ДФЗ-РА отказва плащане по мярка 214 АЕП за кампания 2008 г. за посочената сума ( АП03- 33289.59 лв. и АП05- 30219. 63 лв.). Прието е още, че с влязло в законна сила на 22.04.2013 г. съдебно решение, постановено по адм. дело № 11326/2011 г. на АССГ Уведомителното писмо за извършената оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 01-2600/8316 от 2.09.2011 г. е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. При тази фактическа установеност съдът е приел, че предявеният иск от търговското дружество срещу ДФЗ-РА е неоснователен. В случая не са налице незаконосъобразни действия, нито бездействия на административния орган. Това е така, тъй като в процесния случай административният орган, без да издаде нарочен административен акт, е удържал дължими на ищеца, като земеделски производител, суми за кампания 2008 г. от плащанията за 2009 г. След завеждане на исковата молба на 15.06.2011 г. е издадено - на 2.09.2011 г. - Уведомителното писмо за извършена оторизация по СМДП изх. № 01-2600/8316, което е отменено с влязъл в сила съдебен акт - решение по АД № 11326/2011 г. по описа на АССГ, с което въпросът за дължимостта на сумите, заявени от ищеца е бил разрешен. А писмото, с което търговското дружество е уведомено за наложените санкции няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, то е информативно. Всички извършени в хода на производството по издаването на това писмо фактически и правни действия на длъжностните лица от Разплащателната агенция, са извършени в процедурата по издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. В този случай те не подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, доколкото не могат да бъдат разглеждани като годни самостоятелно да обусловят вредоносен резултат от извършването им, извън незаконосъобразността на постановения административен акт. Посочените от ищеца действия, при наличието на завършващ производството индивидуален административен акт, се поглъщат от него и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, а проверка за законосъобразността им се извършва в процедурата по издаване на индивидуалния административен акт. Решението е правилно като краен резултат. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебния акт, по следните съображения. Не кореспондира на доказателствата по делото твърдението на ищеца, че съдът е прекратил производството по искова молба с вх. № 13496 от 15.06.2011 г. По така посочената искова молба е образувано адм. дело № 5185/2011 г. пред АССГ. С определение № 2225 от 8.05.2012 г. (л. 210) производството по делото е било спряно до приключване на спора по адм. дело № 11326/2011 г. по описа на същия съд, който е преценен като преюдициален. След като при направената служебна справка съдът е установил, че решението по адм. дело 11326/2011 г. е влязло в сила, с разпореждане от 9.05.2013 г., е указал на ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението, с писмена молба, да заяви дали поддържа, респ. оттегля исковата си молба (л. 214). На 27.05.2013 г. (л. 226-227) и на 2.07.2013 г. (л. 229-230), в изпълнение на указанията на съда ищецът, чрез неговия процесуален представител - адв. Тончева, е депозирал молба-уточнение и молба, в които изрично е посочено, че за търговското дружество е налице правен интерес от разглеждане на иска, тъй като отмяната на уведомително писмо (УП) № 01-2600/8316 от 2.09.2011 г. с влязъл в сила съдебен акт - Решение № 3788 от 4.07.2012 г., постановено по адм. дело № 11326/2011 г. е факт, обуславящ "не само допустимостта, но и основателността на депозираната искова молба" (л. 226-227). С оглед на тези уточнения решаващият съд е постановил определение от 5.07.2013 г. (л. 231), с което е разпоредил молбите от 27.05.2013 г. и от 2.07.2013 г. на ищеца да се докладват на председателя на АССГ за образуване на друго производство по нов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - за присъждане на обезщетение за вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт - УП № 01-2600/8316 от 2.09.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. В мотивите е посочено, че с исковата молба, въз основа на която е образувано адм. дело № 5185/2011 г. по описа на АССГ, се претендират вреди, претърпени в резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника - ДФЗ, а с уточняващите молби ищецът е предявил нов иск, с различно основание, по което следва да се произнесе друг съдебен състав. Разпоредено е копия от молбите на ищеца с дати 27.05.2013 г. и 2.07.2013 г. да бъдат изпратени на председателя на АССГ. С друго определение от същата дата - 5.07.2013 г. (л. 233) решаващият съд е възобновил производството по вече заявената претенция за вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, "който без да издаде административен акт е наложил административна санкция и е удържал дължимите за кампания 2008 г. суми в претендирания размер от плащанията за кампания 2009 г. ". С резолюция на председателя на АССГ от 10.07.2013 г. е разпоредено да бъде образувано ново адм. дело - № 6883/2013 г. С разпореждане от 12.07.2013 г. на докладчика исковата молба е оставен без движение и на ищеца са дадени казания: - да заплати държавна такса в 7-дневен срок; - в срок от 1 месец да отстрани нередовностите на исковата молба като посочи: надлежен ответник; периодът, за който се претендира вредата; вида на вредите; сумата на обезщетението; На указанията на съда е отговорено с молба от 28.08.2013 г. (л. 239), в която адв. Тончева е заявила, че "съд. (съдебната) такса в размер на 25 лева е внесена по сметка на АССГ при образуване на адм. д. № 5185/2011 г. ... " и моли съда да приеме, че задължението на ищеца да внесе държавна такса е изпълнено. (л. 239). На 25.09.2013 г. с друга молба е поискала допълнителен срок за изпълнение на останалите указания, тъй като след отмяната на УП № 01-2600/8316 от 2.09.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и връщането на преписката на административния орган не е налице ново произнасяне (ново УП) и дружеството, което представлява "не е в състояние да конкретизира точния размер на претърпените вреди". С определение № 6267 от 7.10.2013 г., постановено по адм. дело № 6883/2013 г. е върната исковата молба на "Еньо Бончев" ООД и производството по делото е прекратено поради неизпълнение в срок на указанията да бъде внесена държавната такса. Съобщението за съдебния акт е получено лично от пълномощника на страната - адв. Тончева, този акт не е бил обжалван и е влязъл в сила на 23.10.2013 г. При това развитие на процеса обжалваното решение, постановено по адм. дело № 5185/2011 г. по описа на АССГ, е валидно и допустимо. Съдът от първата инстанция се е произнесъл по предмета на спора, очертан от ищеца в депозираната искова молба от 15.06.2011 г., производството по която не е било прекратено, както твърди пълномощникът на касатора. Неоснователни са и твърденията за нарушение на процесуалните правила. От приложените по делото доказателства се установява, че за съдебното заседание на 4.12.2013 г. на търговското дружество "Еньо Бончев" ЕООД е изпратено съобщение, което е получено от сътрудник на адв. Тончева на 11.07.2013 г. (л. 235). Ето защо съдът е приел, че пълномощникът на страната е уведомен редовно, по реда на чл. 51 от ГПК, и е дал ход на делото в негово отсъствие, както и на устните състезания в откритото съдебно заседание, проведено на посочената дата. Фактът на редовното уведомяване за откритото съдебно заседание не се отрича и от адв. Тончева (л. 6 от касационната жалба). А причините, изтъкнати от самата нея, за неявяването й в съд. заседание не представляват нарушения на процесуалните правила, допуснати от съда, въз основа на които решението да бъде отменено, каквато претенция е налице в касационната жалба. Настоящата инстанция намира, че при постановяването на съдебния акт съдът от първата инстанция не е допуснал и нарушения на материалния закон. За да се реализира отговорността на държавата/общините по реда на специалния закон - ЗОДОВ следва да са налице предвидените в закона предпоставки при условията на комулативност: 1. незаконосъобразен административен акт; действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица; 2. постановени или извършени при или по повод административна дейност; 3. отменени по съответния ред; 4. от които да са настъпили вреди за ищеца; 5. пряка причинна връзка между вредите и административния акт, действието/бездействието. Отсъствието на който и да е от елементите на правната норма прави иска неоснователен. В случая заявлението на ищеца с УИН № 22/140408/08191 за общо плащане на площ по мярка 214 "Агроекологични плащания", въз основа на посочените в него данни, е било одобрено, и той е бил регистриран с площите, които е заявил. Доказателство за това е приложено на л. 12 от делото ( уведомително писмо изх. № 01-2600/3117 от 18.03.2009 г.). С друго уведомително писмо, и във връзка със запитване (л. 15) - изх. № 01-2600/3117 от 6.11.2009 г. търговското дружество е уведомено, че по заявените дейности по мярка 214 се налагат санкции за бъдещ период в размер: по АП03 - 33 289. 59 лева и по АП05 - 30 219. 63 лева, тъй като при извършените проверки на място е било установено, че за заявените за подпомагане площи не са представени документи за правното основание за ползване на земята - нарушение по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 12 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Това уведомително писмо, с което е наложена санкция за бъдещ период общо в размер на 63 509. 22 лева, е получено от Филип Лисичаров, в качеството му на управител на "Еньо Бончев" ЕООД, на 9.11.2009 г., както сам той е посочил в молба си от 10.02.2011 г. (л. 21), но не е било обжалвано в законоустановения срок. Тъй като, съгласно константната практика на съдилищата, писмото е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, то подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, в срока по чл. 140, ал. 1 АПК, тъй като в него не е указано в какъв срок и пред кой орган може да се оспорва. При това положение актът на административния орган е влязъл в сила на 9.01.2010 г. и породил правни последици (исковата молба е депозирана на 15.06.2011 г.). Въз основа на така изложеното настоящият касационен състав приема, че в случая не е налице незаконосъобразно действие/бездействие на административния орган. Това е така, тъй като на заявеното искане за подпомагане е даден отговор - уведомително писмо изх. № 01-2600/3117 от 6.11.2009 г., което е влязло в сила, като неоспорено, и е породило правни последици, от една страна. От друга, санкциите за бъдещ период не се налагат с нарочен акт, както счита касаторът, тъй като нямат характер на публични държавни вземания. Санкциите са бъдещ период са суми, които се прихващат от сумите за подпомагане в течение на три следващи годината на констатацията за недължимост календарни години, съгласно изискванията на чл. 5б от Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията. Ако този период не е достатъчен за погасяване, неиздължената сума се анулира след изтичането на тези три календарни години. Следователно, в случая не е налице първата от комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за да се реализира отговорността на държавата, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника или негови служители при или по повод на административна дейност. Предвид изложеното обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на разноски на ответника по касация би била основателна, ако пълномощникът му беше изпълнил законовото задължение по чл. 80 ГПК да представи списък на тези разноски до приключване на устните състезания в настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение