Решение № 8619 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16336/2011 г.

Решение № 8619 от 15.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16336/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Хасково срещу решение № 584 от 11.11.2011 г. по адм. д. № 561/2011 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-14-32-1906 от 24.06.2011 г. на Главен инспектор в Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" (ОО "КД - ДАИ"), гр. Хасково, към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), с която на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвП е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) - "Спиране на ППС от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на специален автомобил - автокран "Мерцедес 813", с рег. № Х 9924 АХ, собственост на Община Хасково и е определено място за домуване платен охраняем паркинг на спортна площадка "Спартак", гр. Хасково. В жалбата се релевират доводи за неправилност на съдебния акт, като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Твърди, че неправилно решаващият съд е приел, че дейността "репатриране" на паркирало МПС по чл. 172, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 171, т. 5 ЗДвП представлява "обществен превоз на товари", за което собственикът на специализирания автомобил следва да притежава удостоверение за обществен превоз на товари в Република България. Ответникът - Главен инспектор в ОО "КД - ДАИ" - Хасково при ИААА, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел от фактическа страна, че на 24.06.2011 г. при извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвП и Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове е било установено, че лицето Стоил Христонов Христонов осъществява обществен превоз на товари със специален автомобил - автокран "Мерцедес 813" с рег. № Х 9924 АХ, собственост на Община Хасково, за който от направената справка в информационната система на ИААА е установено, че няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Република България. Няма спор, че автомобилът, с който е извършван превозът, е собственост на касатора и след съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта (Обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г.) е издадена заповедта за прилагане на ПАМ. При безспорно установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него индивидуален административен акт е постановен от компетентен орган, предвид представената заповед за делегиране на правомощието за издаване на ПАМ по чл. 106а ЗАвП. Изложил е съображения, че актът е издаден в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Счел е, че с оглед данните по административната преписка е извършено административно нарушение по ЗАвП, за чието преустановяване законът допуска прилагане на съответната ПАМ по чл. 106а с. з. Развил е съображения, че транспортирането на превозно средство със специален автомобил (паяк), от мястото на неправилното паркиране до наказателен паркинг, независимо, че се извършва в изпълнение на ПАМ по ЗДвП - "Преместване на паркирано пътно транспортно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач", не може да се квалифицира като "превоз за собствена сметка" на Общината, собственик на специалния автомобил. Изложени са мотиви, че заплащането на този превоз е доказано с фискален бон, поради което административният орган е имал основание да приеме, че със специалния автомобил се извършва обществен превоз на товари срещу заплащане. Решението е неправилно. Няма спор, че при извършената на 24.06.2011 г. проверка от контролните органи на ОО "КД - ДАИ" - Хасково, е установено е, че служител на Общинско предприятие "Паркинги и гаражи" е осъществил превоз на товари със специален автомобил, собственост на Община Хасково, като е репатрирал автомобил марка "Мерцедес", за който няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на товари на територията на РБългария, които фактически обстоятелства според съда съставляват основание за прилагането на ПАМ. Спорът се свежда до това дали дейността "Принудителното преместване на паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" по чл. 168 ЗДвП представлява "обществен превоз на товари" по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП и § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗАвтП, респ. следва ли Община Хасково като собственик на процесния специален автомобил да притежава лиценз, съответно удостоверение за обществен превоз на товари. За нуждите на специалния ЗАвтП нормативно определение на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП, съобразно което това е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а съгласно т. 2 "Превоз на товари" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства, включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не. Според чл. 171, т. 5 ЗДвП принудителното преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач представлява ПАМ, прилагана от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. При съобразяване на цитираните легални дефиниции, извършването на дейността по репатриране на МПС не може да се квалифицира като търговска дейност или договор за превоз между товародател и превозвач по смисъла на чл. 49 ЗАвтП и при нея не се заплаща възнаграждение, а се дължи репариране на разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, както и такса за отговорното пазене на преместения автомобил (Арг.: чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП). Именно поради спецификата на този тип превоз не се съставя товарителница, която е задължителен документ при извършване на обществен превоз на товари, съгласно чл. 50, ал. 1 ЗАвтП. Извършените разходи по смисъла на чл. 172, ал. 2, т. 5 ЗДвП не съставляват възнаграждение на собственика на специалния автомобил, с който се репатрира МПС, т. к. се касае за изпълнение на ПАМ, поради което и плащането не произтича от облигационно правоотношение. В тази насока основателни са доводите на касатора, че използваният в чл. 172, ал. 2, т. 5 ЗДвП термин "разход" по преместването на МПС и фактът, че действието "репатриране" се извършва като ПАМ сочат, че основен белег на разхода е неговият извъндоговорен характер. В контекста на изложеното, неправилен е решаващият извод на съда, че след като превозът не е за собствена сметка, той е обществен превоз по смисъла на закона, т. к. се касае за превоз срещу заплащане, заплащането на разхода се извършва под формата на такса, не се сключва формален договор за превоз и макар превозвачът да не извлича печалба от дейността си, това не променя изводът за възмездност на превоза. Съдът не е обсъдил и възражението на кмета на Община Хасково, че е извършен превоз на товари с нетърговска цел, регламентиран в чл. 3, т. 8 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка (издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр. 71 от 4.09.2009 г.). Съгласно посочената разпоредба, Наредбата не се прилага по отношение на пътни превозни средства или състави от превозни средства с допустима максимална маса до 7,5 t, използвани за превоз на товари с нетърговска цел, т. е. когато превозвачът не получава възнаграждение под каквато и да е форма. Наредбата е издадена на основание чл. 91а, ал. 11 ЗАвтП и регламентира обхвата и елементите на контролните проверки по ЗАвтП. От фактическа страна (свидетелство за регистрация - част I), съобразно приложение № 5 към чл. 33, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от 14.04.2000 г.), е установено, че технически допустимата максимална маса на специалния автомобил автокран е 7 490 тона, поради което същият не попада в приложното поле на Наредбата. С оглед установеното от фактическа и правна страна, Административният съд е приложил неправилно материалния закон и констатациите му, че са обективирани релевантните юридически факти, субсумиращи се в цитираното от органа правно основание, не се подкрепят от данните по делото. Налице са твърдяните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението, с което е отхвърлена жалбата на кмета на Община Хасково срещу заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е неправилно и следва да бъде отменено. Делото е напълно изяснено от фактическа страна, поради което жалбата е основателна и административният акта следва да бъде отменен. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,