Решение № 717 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2589/2008 г.

Решение № 717 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2589/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по разглеждане на касационна жалба на основание чл. 290 ГПК. Старозагорският окръжен съд, с въззивно решение от 8.04.2008 г. по гр. д. № 79/2007 г., е отхвърлил предявеният от Д. И. и М. И. против И. Г., иск за отмяна на извършеното от тях дарение в полза на И. Г. относно недвижим имот - апартамент в гр. С. Въззивният съд е приел, че основание за отмяна на дарението е непризнателност, ако тя е приела драстична форма, т. е. когато надареният не предоставя на дарителите сума, необходима за издръжката им, която сума съответства на неговите материални възможности. Съдът е посочил, че настоящият случай не е такъв, тъй като по делото е документално установено, че ответникът Г. е регистриран като безработен от 1990 г. до 2007 г. Жалбоподателите Д. Д. И. и М. И. И., двамата от гр. С. молят да бъде отменено въззивното решение като неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът И. П. Г. от с. С., област Стара Загора, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. След проверка, касационният съд установи следното: Правното основание на иска е чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД - отказ на дареният да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Безспорно е по делото, както е прието и от въззивният съд, че дарителите - ищците по делото, се нуждаят от допълнителни финансови средства от порядъка на 115- 130 лв. месечно, освен дохода им от пенсии, които суми са определени по заключение на счетоводната експертиза. Съдът е приел, че се касае за трайна нужда на дарителите, че те са отправили нотариална покана, получена от ответника през април 2007 г., да им заплаща месечна издръжка от 150 лв., и по делото липсват доказателства, ответникът да се отзовал на искането след получаване на поканата, вкл. и в хода на съдебното производство по делото, започнало през май 2007 г. При тези констатации, съдът е отхвърлил иска по единственото съображение, че ответникът е в невъзможност да дава парични средства за издръжка на дарителите, тъй - като е регистриран като безработен от 1.01.1990 г. до 29.08.2007 г. Крайният извод на съда за неоснователност на иска и постановеното решение за неговото отхвърляне, са неправилни. В първоинстанционното и въззивно производство по делото, ответникът И. Г. не е оспорил иска с възражението, че не е в състояние да дава издръжка на ищците, позовавайки се на липса на материални възможности поради дългогодишна безработица. От съдържанието на въззивната жалба следва, че ответникът Г. оспорва иска с възражението, че до получаване на нотариалната покана е престирал на ищците издръжка в натура, чрез системно осигуряване на хранителни продукти, а след нотариалната покана е изразил готовност за трансформиране на издръжката в пари, но ищците самоволно са отказали тази престация, като са осуетили контактите помежду им. Както предвижда чл. 269 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе съобразно посоченото във въззивната жалба. В случая, въззивният съд се е произнесъл неправилно, като е отхвърлил иска само въз основа на обстоятелството, че дареният не е в състояние да дава издръжка на дарителите, обстоятелство, което самият той не е заявил като възражение срещу иска. В този смисъл, въззивното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е и необосновано, тъй като изводът на съда за обективна невъзможност на дареният да дава издръжка на дарителите, е основан на удостовереното по делото обстоятелство, че той е регистриран като безработен. Такава констатация, обаче, не може да бъде направена само по този критерий, тъй - като съдът е длъжен да установи реалните материални възможности на едно лице въз основа на опитните правила и общоизвестната житейска практика. По изложените съображения, касационният съд счита, че въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно. Следва да бъде уважен предявеният иск за отмяна на дарението, тъй като са налице предпоставките, предвидени в чл. 227, б. "в" ЗЗД - дареният не дава на дарителите издръжка, от която те се нуждаят. За спора по делото е ирелевантно, твърдяното от ответника Г обстоятелство, че поради намеса и психологическо въздействие на трето лице - племенница на ищцата, двамата дарители са били настроени против него и мотивирани да предяват иска за отмяна на дарението. При наличието на обективните предпоставки, визирани в хипотезата на чл. 227 ЗЗД, е без правно значение, по какъв начин се е формирала волята на ищците да предяват настоящия иск. Върховният касационен съд