Решение № 14768 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12773/2014 г.

Решение № 14768 от 9.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12773/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 751 от 24.07.2014 г., постановено по адм. д. № 598/14 г. Административен съд София област, четвърти състав, е отменил отказ на началника на Митница Столична, обективиран в писмо рег. № М 47-0344,0345,0346,0347,0348/22.10.20013 г. на началника на Митница - Столична, потвърден с решение № 594/5.12.2013 г. на директора на Агенция "Митници" и е върнал преписката на началника на Митница Столична, който в 14-дневен срок от получаването й да се произнесе с мотивиран акт по подадени от СД "Мелдия - Асенови и сие" - с. Калотина, 2212, общ. Драгоман, представлявано от Валентина Йорданова Асенова, искания за възстановяване на обезпечения по транзитни операции: 1. вх. № М 47-0344/13.06.2013 г.; вх. № М 47-0345/13.06.2013 г., вх. № М 47-0346/13.06.2013 г., вх. № М 47-0347/13.06.2013 г., вх. № М 47-0348/13.06.2013 г. при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на съдебното решение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митница Столична - гр. София, чрез процесуалния му представител юрк. Илиян Иванов Осенов. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - София област е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София област. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество СД "Мелдия - Асенови и сие" - с. Калотина, 2212, общ. Драгоман, представлявано от Валентина Йорданова Асенова, не е взело становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 221 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - София област е отменил решение отказ на началника на Митница Столична, обективиран в писмо рег. № М 47-0344,0345,0346,0347,0348/22.10.20013 г. на началника на Митница - Столична, потвърден с решение № 594/5.12.2013 г. на директора на Агенция "Митници" и е върнал преписката на началника на Митница Столична, който в 14-дневен срок от получаването й да се произнесе с мотивиран акт по подадени от СД "Мелдия - Асенови и сие" - с. Калотина, 2212, общ. Драгоман, представлявано от Валентина Йорданова Асенова, искания за възстановяване на обезпечения по транзитни операции: 1. вх. № М 47-0344/13.06.2013 г.; вх. № М 47-0345/13.06.2013 г., вх. № М 47-0346/13.06.2013 г., вх. № М 47-0347/13.06.2013 г., вх. № М 47-0348/13.06.2013 г. при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на съдебното решение. Административният съд е описал много подробно фактическата обстановка по образуване на административното производство /стр. 2 - 3 от решението/. Прието е, че оспореният митнически акт е издаден от компетентен орган, но същият е постановен в противоречие с материалния закон. Като спорен по делото е формулиран въпросът по правилното приложение на ЗМ и ЗЗД поради отказа на митническия орган да възстанови внесените суми поради изтекла погасителна давност. В тази насока, на база установена съдебна практика /решенията на ВАС са цитирани и в мотивите/, е прието, че правният институт на гаранцията не следва да се отъждествява с вземане по ЗЗД, тъй като при внасяне на гаранцията средствата остават в собственост на титуляра на митническия режим. Посочено е още, че приключването на режима транзит е онзи юридически факт, с настъпването на който възниква задължение за митническия орган незабавно да върне внесения депозит - чл. 98 от ЗМ, и че не става въпрос за вземане, поради което давност не е започвала да тече. По отношение на допълнително изложените мотиви в решението на директора на Агенция "Митници", постановено по реда на административното обжалване, административният съд е приел, че предмет на обжалване е първоначално издаденият административен акт, след като той не е отменен или изменен от горестоящия орган и че допълнителните мотиви за постановяване на отказа не могат да санират неправилните такива на оспорения административен акт, още повече, че и горестоящият орган възприема тезата за изтекла погасителна давност. По отношение на изложените по същество доводи за неоснователност на претенцията за връщане на сумите, изложени в писмената защита на процесуалния представител на митническия орган, е направена констатация, че те се правят за пръв път в писмената защита по същество, поради което се явяват допълнителни мотиви на оспорения акт, което нарушава правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможност да се запознае с изложените допълнителни мотиви в писмени бележки, а освен това те не могат да санират неправилните мотиви на административния орган в обжалвания митнически акт. Направен е краен извод за незаконосъобразност на акта, което обуславя необходимостта от неговата отмяна. С оглед невъзможността на съда да реши спора по същество, преписката е върната на административния орган за произнасяне по искането при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон. Решението на Административен съд - София област е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят основно оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост. Навеждат се доводи, че неправилно съдът е квалифицирал търсените от дружеството суми като депозити, а не като вземания, в резултат на което неправилно е отказано приложението на института на погасителната давност. На отделен ред се правят оплаквания относно това, че съдът не е съобразил обстоятелството, че СД "Мелдия - Асенови и сие" не е доказало материалноправните предпоставки за възстановяване на дължимите суми по посочените 5 бр. ЕАД. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е определена от първоинстанционния съд. От страна на СД "Мелдия - Асенови и сие" са направени искания за възстановяване на обезпечения по транзитни операции: 1. вх. № М 47-0344/13.06.2013 г.; вх. № М 47-0345/13.06.2013 г., вх. № М 47-0346/13.06.2013 г., вх. № М 47-0347/13.06.2013 г., вх. № М 47-0348/13.06.2013 г. поради приключване на транзитните операции. С писмо рег. № М 47-0344,0345,0346,0347,0348/22.10.20013 г. началникът на Митница - Столична е отказал да възстанови същите с мотив, че претендираните вземания са възникнали през периода 2002 - 2004 г., поради което за тях е изтекла пет годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, като този срок започва да тече от деня, следващ деня, определен за приключване на транзита, който съгласно чл. 250, ал. 2 от ППЗМ не може да бъде по-дълъг от пет дни от датата на оформяне на транзита. По изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че вземането не е погасено по давност. Този негов извод е обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон, съобразено с константната съдебна практика, посочена в цитираните решения на ВАС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че той не е компетентен да разреши спора по същество и е върнал преписката на административния орган. От данните по делото следва да се приеме, че основният мотив на митническия орган да откаже възстановяване на процесните суми е позицията му, че същите са погасени по давност. Възражения и аргументи дали сумите се дължат по същество, са наведени едва в писмената защита на пълномощника на митническия орган пред първоинстанционния съд. В тази връзка последният правилно е отбелязал, че това е недопустимо, тъй като накърнява правото на защита на жалбоподателя, а и освен това съставлява неправомерно допълване на мотивите на оспорения административен акт. Няма пречка повдигнатите в тази насока доводи да бъдат разгледани при новото разглеждане на исканията от митническия орган при съобразяване на даденото указание от съда, че тези вземания не са погасени по давност. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд София област не страда от пороците, изложени в жалбата на началника на Митница Столична и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,