Решение № 11108 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6696/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. З. К., подадена чрез пълномощник адв. Д. Йорданов против решение 4220 от 15.04.2025 г., постановено по адм. д. 85/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция (ОД) на МВР гр.Варна в писмено становище, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на А. З. К. против заповед 365з-10028/06.12.2024 г. на директора на ОД на МВР-Варна, с която за дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал.2, т.2 във връзка с чл.203, ал.1, т.7, предложение 2, алт.1 и т.8 ЗМВР и на чл. 194, ал.2, т.4 във вр. с т.15, т.19, т.20, т.42, т.49 и т.50 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, на основание чл. 204, т.3 и чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР на младши инспектор А. З. К. - старши полицай в група Патрулно-постова дейност на сектор Охранителна полиция към Четвърто РУ [заличен текст] при ОД на МВР - [заличен текст] е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 226, ал.1, т.8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. С решението К. е осъден да заплати и направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията, относно съдържанието на заповедта по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, както и че е спазен срокът по чл. 195, ал.1 и ал.2 ЗМВР във вр. с чл. 196, ал.1 и ал.2 ЗМВР. Приема, че заповедта е постановена при липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Приема, че при ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2, алт. 1 и по т.8 ЗМВР в оспорената заповед са посочени конкретни факти относно неизпълнение на ЗМВР и конкретно неизпълнение на задължения, чрез които се установява, че е налице използване на служебно положение за лична облага и злоупотреба с власт и доверие, като в случая изводът на дисциплинарно наказващия орган, че държавният служител използва служебното си положение за реализиране на лична изгода и облагодетелстване кореспондира на събраните в хода на административното производство доказателства. Посочва, че служителят извършва описаните в заповедта нарушения на Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, поради което приема, че поведението на служителя е морално укоримо, тъй като в качеството си на полицейски служител той е длъжен да спазва законите и да следи за предотвратяване на закононарушенията. Прави извод, че допуснатото от К. нарушение е станало известно на широк кръг хора представители на съда и прокуратурата по повод образуваното досъдебно производство, на служители от структурите на МВР, както и на граждани и това поведение е негативно и уронва престижа на службата. Посочва, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки като не са обусловени едно от друго, поради което приема, че липсата на влязла в сила присъда не е пречка за ангажиране на дисциплинарната отговорност на К. за нарушение на чл. 194, ал.2, т.4 вр. с чл. 203, ал.1, т.13 ЗМВР, предвид, че е установено поведение, което е несъвместимо с морала и уронва престижа на службата. Посочва, че в заповедта ДНО последователно и обстойно излага фактическата обстановка, позовава се на доказателствата, събрани в сл.д. 150/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел Варна при ОП Варна, на доказателствата събрани в дисциплинарното производство, като описва всички детайли по вмененото нарушение. Сочи, че ДРО е събрал и обсъдил всички релевантни данни, въз основа на които ДНО обективно е преценил тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и цялостното поведение на служителя и обосновано е приел, че с деянието си К. осъществява състава на чл. 203, т.13 ЗМВР, за което се следва налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното му правоотношение. Приема, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, тъй като служителите в МВР следва да имат морално поведение, с което да се създава сигурност в гражданите, че се охранява установения ред в страната, а не обратното. Сочи, че поведението на служителите в МВР следва да служи за пример в обществото, с оглед вменените функции на МВР, предвидени в чл. 2, ал.1 ЗМВР, за защита правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Първоинстанционният съд не е изследвал в цялост събраните по делото доказателства, поради което е направил погрешен извод, че оспорената заповед не е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила не са изяснени факти и обстоятелства от значение за налагане на дисциплинарното наказание на К., което от своя страна води и до нарушение на материалноправните разпоредби на закона. В оспорената заповед, дисциплинарно наказващият орган приема, че служителят извършва нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР вр. с чл. 203, ал.1, т.7, предл. 2, алтернативно първо и т.8 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като на 24.08.2023 г. в гр. Варна, около 03.20-03.35 ч. на автомобилен път, вход за гр.Варна, преди Аспарухов мост , младши инспектор К. в качеството си на полицейски служител е поискал и получил сума в размер на 300 (триста) лева от М. В. С., който, управлявайки лек автомобил Хюндай с рег. [рег. номер] е спрян за проверка, заради превишена скорост и му е обяснено от К., че за извършеното от него нарушение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) се предвижда глоба в размер на 700 лева и отнемане на СУМПС за срок от три месеца, а при даване на поисканата сума ще му се размине. Приема, че младши инспектор К. е получил паричната сума за себе си, която е облага, която не му се следва и деянието съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т. 2 ЗМВР неизпълнение на служебни задължения, съставомерно по чл. 203, ал.1, т.7, пр. 2, алт.1 ЗМВР използване на служебно положение за лична облага, както и е злоупотребил с доверието, тъй като съзнателно, преднамерено и неправомерно е ползвал служебното си положение и е извлякъл материална облага за себе си и е поставил себе си в по-благоприятно положение чрез неправомерно използване на служебно положение и оказано доверие от неговите началници. В заповедта административният орган се позовава на следствено дело 150/2023 г. по описа на ОСлО при ОП-Варна и не приема направеното предложение от ДРО дисциплинарното производство да бъде прекратено на основание чл. 209, т.2 ЗМВР. Приема, че служителят с поведението си нарушава т. 15 държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19 държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20 държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си; т.42 държавният служител е неподкупен и не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или с друга користна цел; т. 49 държавният служител не участва в корупционни прояви и т.50 държавният служител проявява нетърпимост към корупционно поведение от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Направен е извод, че в конкретния случай в условията на кумулативност са налични две материално правни предпоставки деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР и уронване престижа на службата. Посочва се, че поведението на служителя е станало достояние на гражданин, който е пътувал в колата със сигналоподателя (М. Р. Т.), широк кръг лица, представители на съдебната власт, МВР, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители. Съставите на разпоредбите на чл. 203, ал.1, т.7, предложение второ използване на служебно положение за лична облага , алтернативно първо превишаване на власт , т.8 злоупотреба с власт или доверие и т.13 деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата ЗМВР, за нарушения на които е наложено дисциплинарното наказание на касационния жалбоподател, изискват от една страна поведение, което е несъвместимо с етичните правила, уронващо престижа на службата, а от друга страна поведение, изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага. В случая, неправилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките на цитираните норми са изпълнени. От доказателствата по делото не са установени по безспорен начин действия на служителя, които уронват престижа на службата или водят до получаване на лична облага чрез използване на служебното положение. Изводът за доказани тежки дисциплинарни нарушения е направен въз основа на установената от ДРО фактическа обстановка, но след като ДНО не възприема становището на назначената комисия за прекратяване на производството, то в заповедта същият следва да изложи съображения, обосноваващи вида на наложеното наказание като вземе предвид предпоставките по чл. 206, ал.2 ЗМВР. ДНО, за да формира решаващия извод за доказани дисциплинарни нарушения, които са извършени от касатора, се позовава на показанията дадени в досъдебното производство от М. В. С. и от М. Р. Т., но не обсъжда противоречията в тези показания и отговорите при проведената очна ставка на 24.08.2023 г. между М. С. и К., както и заключенията на назначените ДНК и дактилоскопска експертизи от сл.д. 150/2023 г., от които е видно, че в К. не е намерена и иззета посочената от С. сума както и не анализира резултатите от приетите в хода на досъдебното производство ДНК и дактилоскопска експертизи. В иззетите при обиска на К. и Д. банкноти с номинал от 50 лв. не е определен ДНК материал от А. З. К., С. Н. Д., М. В. С. и М. Р. Т., което е видно от Протокол 24 от 05.11.2024 г. след обработка на веществените доказателства (иззетите банкноти) и е установено, че по тях няма оставени дактилоскопни следи. Също така от доказателствата по делото се установява, че има разминаване относно даденото от С. физическо описание за К. на тел.112, където К. е описан с бяла коса, очила и брада, каквито всъщност няма. По делото липсват категорични и неоспорими доказателства, че при изпълнение на служебните си задължения касаторът е обективирал поведение, несъвместимо с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което да води до уронване престижа на службата. Следователно изводите на ДНО, че служителят К. е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4 от ЗМВР не се подкрепят от събраните доказателства и същият е направен, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая в нарушение на чл. 35 от АПК, чл. 206, ал. 4 ЗМВР. От изложеното следва, че заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят и до нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано, че именно А. К. извършва деяние, което да се квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т.7, предл. 2, алтернативно първо и т.8 ЗМВР. Също така от факта, че с поведението си служителят нарушава правилата от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, не следва извод, че е уронен и престижа на службата. Посоченото в заповедта основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР изисква наличието на две дадени кумулативно предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и за налагане на дисциплинарно наказание уволнение" поведението на служителя да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и със същите да се уронва престижа на службата. В случая, няма данни с поведението си служителят да уронва престижа на службата, тъй като няма безспорно доказано вземане на подкуп, поради което като прави извод в обратния смисъл първоинстанционният съд постановява решение в нарушение на материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отмени заповед 365з-10028/06.12.2024 г. на директора на ОД на МВР-Варна като незаконосъобразна. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски само за настоящата инстанция и приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да се осъди Областна дирекция на МВР гр.Варна да заплати на А. З. К. сумата 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,