Решение № 15652 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2017 г.

Решение № 15652 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6150/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Бонев и сие - земеделски производител" ООД, представено от управителя И. Т. Б., срещу решение № 1689/15.03.2017 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 1927 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против ревизионен акт /РА/ № 2101401958/20.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С.. Доводите на касатора са за неправилност на решението на трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за отсъствие на нарушения на административнопроизводствените правила в извънсъдебната фаза на процеса. Обосновава дължимо провеждане на ревизията по особените правила на чл. 122 и сл. ДОПК. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства. Заявява убеждение, че е установил убедително релевантните факти за възникването на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит. Сочи писмените доказателствени средства, които според него доказват осъществяване на доставките, включително транспортни и платежни документи, както и такива за последваща реализация на стоките по доставките. Иска отмяна на съдебния акт и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Бонев и сие - земеделски производител" ООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 97 223.76 лева с лихви за забава в общ размер 9 621.70 лева в данъчни периоди м. 02.2013 г. и м. 04 до 09.2013 г. И. на задължението за ДДС е извършена корекция на декларирания от данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/ резултат по ЗДДС за тези данъчни периоди, заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в общ размер 97 223.76 лева. Отреченото данъчно предимство е по фактури, издадени от "Буларка инженеринг" ЕООД, "Тара 777" ЕООД, "Стикс БГ" ЕООД, "А-З инвест" ЕООД, "Ланд фокс" ЕООД и "Ваан фаст билдинг" ЕООД. Предмет на доставките по издадените по първия и последния доставчик фактури са торове, а останалите доставки са с предмет зърно и по договор. Констатациите на органите по приходите са сходни за всички доставчици. С изключение на Ваан фаст никой от тях не е открит на адреса за кореспонденция. Съставяни са сходни документи - договори за продажба на зърно, стокови разписки или експедиционни бележки, фискални бонове от нерегистрирани ЕКАФП и разходни касови ордери. За всички доставчици е констатацията за липса на трудов ресурс и активи за доставките, както и за липса на привръзка между издадените от сочения за превозвач "Бети транс 58" ООД данъчни и транспортни документи и конкретните доставки. Отказът е с позоваване на чл. 68, ал. 1 във вр. с чл. 6 ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на ответника спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит, отречено с РА. Съдът е концентрирал спора по фактите до действителното осъществяване на доставките. Заключил е, че тези факти не са установени несъмнено. В мотивите на съдебния акт са обсъдени събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства, както и приетите в хода на съдебното дирене заключения на ССЕ и СТЕ. Установяванията и правните му изводи са за всеки от доставчиците, като за първите петима от тях не се различават от тези на органите по приходите. Относно доставчика "Ваан фаст билдинг" ЕООД констатациите на съда включват съществуването на договор за продажба на тор амониев нитрат - 140, т. в чували по 50 кг и тор амофос 100, т. в чували по 50 кг; съставянето на експедиционни бележки за предаване на стоката и товарителници за превоза; съответствие между експедиционните бележки и товарителниците; съвпадане по време и място на получаването на стоката - в склад на получателя по договора; лиценз, персонал и автомобили у превозвача "Бети транс 58" ООД за осъществяване на превозната услуга; нужда, техника и склад при жалбоподателя за торовете. Решаващият мотив на съда, за да отрече правото на приспадане за доставките от "Ваан фаст билдинг" ЕООД е липсата на установяване на възможността на доставчика да осъществи доставките, тъй като по заключението на ССЕ в дневниците му за покупки не са посочени видовете стоки. Оспореният съдебен акт е неправилен в частта разрешаваща спора за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Ваан фаст билдинг" ЕООД и правилно в останалата част. Неоснователен е доводът на касатора за противоречащ на материалния закон пропуск на съда да възприеме допуснато от органите по приходите нарушение на административнопроизводствените правила, което да засяга крайния акт на ревизионното производство. При действието на чл. 122, ал. 1 ДОПК преценката за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 ДОПК е на администрацията. Затова и нейна е тежестта да въведе твърдение за осъществяване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК и да ги докаже, като условие за разместването на доказателствената тежест - чл. 124, ал. 2 ДОПК. А и определената основа за облагане с данъци по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е по хипотеза различна от тази определяна по правилата на материалния закон, което рядко е благоприятно за ревизираното лице. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя - чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на първоинстанционния съд по оценка на доказателствените средства за установяване на фактите, релевантни за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит по издадените фактури от доставчиците "Буларка инженеринг" ЕООД, "Тара 777" ЕООД, "Стикс БГ" ЕООД, "А-З инвест" ЕООД и "Ланд фокс" ЕООД. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. На съдържанието на писмените доказателствени средства и на общото им обсъждане се основават констатациите на съда за отсъствие на имуществено разместване, което да доведе до придобиване от получателя на разпоредителната власт върху стоките по фактурите като резултат от осъществени от издателите им доставки. Не съществува привръзка между транспортните документи, издадени от "Бети транс 58" ООД и конкретните доставки, тъй като изпращач по товарителниците не е никой от сочените доставчици. Или от елементите на твърдяния механизъм за транзитни продажби се установява само получаването на стоките от клиента на касатора. Неубедително е доказването с индицията на последващо разпореждане със стоки от вида на процесните. Ниско е убеждаващото въздействие на представените като косвено доказателствено средство фискални бонове, които са издадени от нерегистрирани на името на доставчиците ЕКАФП. Не се основава на процесуалния закон и на логическите правила преценката на информационните източници във връзка с доставките от "Ваан фаст билдинг" ЕООД. Обсъдените от съда писмени доказателствени средства формират информационно единство и сочат на валидно възникнало търговско правоотношение между доставчика и получателя и осъществяване на насрещните престации по него, при което е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС, данъкът е начислен правомерно от доставчика /като е издаден и данъчния документ/ и за получателя в съответствие с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит, което е надлежно упражнено. Неотносимо към правото на приспадане е изследването на разполагаемостта у доставчика със стоки от вида на процесните и на възможностите му да осъществи доставките. Ограничаването на това основание на правото на данъчен кредит е несъвместимо със Съюзното право /така решението на съда по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на жалбата срещу РА относно установените задължения за ДДС в общ размер 36 696 лева в данъчни периоди м. 07, 08 и 09.2013 г. и за лихвите в размер 3 658.62 лева, като се разпореди отмяна на съответната част от РА. В останалата част решението следва да се остави в сила. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваната част от решението. При този изход на спора на касатора се следват разноски за производството в размер 228.15 лева, а на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 2 516.54 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение