Решение № 5505 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3104/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателят на Общински съвет при Община Родопи срещу Решение № 1361 от 05.02. 2026 г., постановено по адм. дело № 181/2026 г. по описа на Административен съд Пловдив (АдмС Пловдив). В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Касационният жалбоподател, в съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Ответникът - Общинска избирателна комисия при община „Родопи“ /ОИК/, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители оспорва касационната жалба и намира решението за правилно. Ответникът – Г. И. Ц., не изразява становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Производството пред АдмС Пловдив е образувано по жалба на В. М. М.-Председател на Общински съвет при община „Родопи“ против Решение № 204-МИ, Родопи,15.01.2026г. на ОИК - Родопи, с което е отказано прекратяване на основание чл.30,ал.4,т.4 от ЗМСМА, на пълномощията на общински съветник Г. И. Ц. поради липса на достатъчно доказателства за редовно уведомяване. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Председателят на Общински съвет при община „Родопи“. Първоинстанционният съд, за да приеме този резултат е счел, че възприетата липса на редовно уведомяване е правилна. Обосновал се е с разпоредбата на чл.66, ал.4 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, постоянните комисии и общинската администрация на община „Родопи“, която гласи, че поканата за деня, часа и мястото на заседанието, дневния ред и материалите по него се изпращат на общинските съветници най-късно 7 дни преди провеждането му. Приел е, от събраните в хода на производството пред ОИК доказателства, че за четири от петте заседания, на които не е присъствал общинския съветник Ц., не е бил спазен 7-дневния срок. Разгледана по същество, обаче сочи за съществен пропуск в преценката на АдмС-Пловдив по допустимостта на първоинстанционната жалба, която навежда на извод, че решението е недопустимо. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в конкретния случай има качество на „заинтересовано лице“ по смисъла на чл. 30, ал. 8 ЗМСМА, във връзка с чл. 24 АПК. В чл. 25 ЗМСМА изрично са посочени правомощията на председателя на общински съвет, които са свързани с дейността на органа, а по отношение на предсрочно прекратяването на пълномощията на общински съветник при наличие на предпоставките по чл. 30, ал. 4, т. 5 и ал. 5 от ЗМСМА има задължението да установи наличие на обстоятелствата за неучастие на общинския съветник в заседанията на съвета и да изпрати на общинската избирателна комисия документа, с който са установени тези обстоятелства, в тридневен срок от издаването му. Правомощията на председателя на общински съвет в тази част са установителни и сигнални, като въз основа на издадения от него документ общинската избирателна комисия осъществява правомощията си по чл. 30, ал. 6-8 от ЗМСМА. В производството пред ОИК председателя на общински съвет не е страна по смисъла на чл. 24 от АПК. Съгласно чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА /ред. ДВ, бр. 32 от 2011 г./ изрично е определен кръга на лицата, които могат да оспорват решенията и отказите на ОИК. Председателят на общински съвет не е законово активно легитимиран да оспорва решенията на ОИК, доколкото не се отнася до пряк и непосредствен негов личен интерес. Председателят на общински съвет не е „заинтересовано лице“ по смисъла на чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА, което има право да оспорва отказа на ОИК за предсрочно прекратяване на правомощията на общински съветник по чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА, след като няма изрично законово правомощие и няма пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. В съответствие с чл. 147, ал. 1 от АПК – „Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения“. Решението на ОИК, с което се отказва предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник по чл. 30, ал. 4, т. 5 от ЗМСМА не обуславя право на жалба за председателя на общински съвет, след като с това решение не се засягат пряко и непосредствено негови права и интереси, както и не може да се обоснове качеството на „заинтересовано лице“ по смисъла на чл. 30, ал. 8 ЗМСМА. Установителната и сигнална функция на председателя на общински съвет по чл. 30, ал. 5 от ЗМСМА не му придава качество на „заинтересовано лице“ с право да обжалва решението на ОИК. В случая административният съд не е съобразил предпоставките относно допустимостта на жалбата, след като жалбоподателят не е легитимиран като „заинтересовано лице“ по чл. 30, ал. 8 от ЗМСМА и няма правен интерес от обжалването, поради което е следвало да остави жалбата без разглеждане и да прекратил производството по делото. Практиката на ВАС по тези въпроси не разкрива противоречие /в този смисъл вж. Определение № 6831 от 07.07.2022 г. по ч.адм.д. 5779/2022 на Върховен административен съд/. По изложените съображения първоинстанционното решение се явява недопустимо като постановено по недопустима жалба. В този смисъл, правилни са аргументите на касационния ответник за допустимостта на първоинстанционната жалба и липсата на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение