Решение № 16499 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2660/2019 г.

Решение № 16499 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2660/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София чрез юриск. Н. Даганова срещу решение № 312 от 11.01.2019 г., постановено по адм. д. № 9429/2018 г. по описа на АС-София град в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на Т. Борисов, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в [населено място] затвор, сумата от 300 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, следствие противоправно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормални битови и хигиенни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в [населено място] затвор, а именно: недостатъчна жилищна площ и лоши хигиенни условия в помещенията, за периода от 01 март 2018 г. до 30 август 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -04.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 52 лв съдебни разноски. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Борисов като неоснователна. Срещу същото съдебно решение, но в отхвърлителната му част - над присъдената сума от 300 лв до пълния предявен размер от 5 000 лв, ведно с изтеклата до предявяване на исковата молба законна лихва в размер на 1373 лв и за целия претендиран период от 08.12.2015 г. до 03.09.2018 г. - е предявена и касационна жалба от Т. Борисов чрез адв. И. Соколов. Вторият касатор твърди неправилност на съдебния акт в отхвърлителната му част на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени решението в тази част и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да уважи исковата претенция на Борисов в пълния й предявен размер. Редовно призована за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията – София не изпраща представител. От този касатор чрез юриск. Н. Даганова по делото е постъпило писмено становище с развити в него съображения за неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, съответно – неоснователност на касационната жалба на Т. Борисов и правилност на съдебния акт в отхвърлителния му диспозитив. Касационният жалбоподател, Т. Борисов, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. И. Соколов, който оспорва касационната жалба на ГДИН, поддържа касационната жалба на доверителя си, а по същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив и неправилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба на ГДИН, в касационната жалба на Т. Борисов и устно – в хода по същество. Моли съдебното решение в отхвърлителната му част да бъде отменено като неправилно, а предявеният от Борисов иск – уважен изцяло с оглед събраните по делото доказателства. Претендира присъждането на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационните жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за която съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, касационната жалба на ГДИН е неоснователна, а касационната жалба на Т. Борисов е частично основателна по следните съображения: Административният съд е сезиран с исковата претенция на Т. Борисов срещу ГДИН- София с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и постоянно чувство на унизеност, причинени му от бездействието на затворническата администрация в [населено място] затвор да му осигури нормални хигиенно-битови условия за времето на престоя му там, а именно: за периода от 08.12.2015 г. до 03.09.2018 г, като претендира обезщетение в размер общо на 5000 лв от това, че е бил настанен в пренаселени килии – общо четири различни килии, с лошо осветление и достъп до свеж въздух, пълни с хлебарки и инсекти, лоши условия за ползване на баня и поддържане на лична хигиена. Претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 1373 лв изтекла лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до предявяването на иска. С обжалваното решение АССГ е осъдил ГД" Изпълнение на наказанията" - София да заплати на Т. Борисов сумата от 300 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди –преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС от пребиваването му в пренаселената килия № 12 и от лошите хигиенни условия в нея / наличие на инсекти и хлебарки /за периода 01.03.2018 г. - 30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -04.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 52 лв разноски по делото и е отхвърлил исковата претенция на Борисов над тази сума до пълния й предявен размер от 5000 лв главница за останалата част от исковия период 08.12.2015 г. – 03.09.2018 г., на останалите основания и за изтеклата лихва до датата на предявяване на исковата молба в размер на 1373, 78 лв. За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд – София град, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е заключил, че исковата претенция на Борисов за претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от пребиваване в пренаселена килия с хлебарки и инсекти в нея се явява основателна не за целия исков период, а само за периода 01.03.2018 г. до 30.08.2018 г., за който период чрез допуснатите двама свидетели ищецът е успял да докаже наличието на всички изискуеми по закон материално-правни предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС. АССГ е приел, че за периода 08.12.2015 г. до 13.03.2016 г. изобщо не се установява Борисов да е пребивавал на територията на [населено място] затвор, а за периода 13.03.2016 г. до 01.03.2018 г. не се установява същият да е бил настанен в пренаселени килии, с лошо осветление и проветрение, както и дали в същите килии е имало хлебарки или не. За периода на пребиваване на Борисов в килия № 12 съдът е заключил, базирайки се на свидетелските показания на двамата му съкилийници, че килията е разполагала с два прозореца с нормална големина, които можели да се отварят по всяко време, поради което недоказани остават твърденията на Борисов за пребиваване при лоши условия, изразяващи се в липса на достъп до пряка светлина и проветрение. Според АССГ недоказани остават и твърденията на Борисов за лоши хигиенни условия- липса на редовен достъп до течаща вода и баня, а за затворническата администрация не съществувало задължение да предоставя на затворниците хигиенни препарати – в частност сапун, какъвто всеки лишен от свобода може да си купува сам от лавката на Затвора. По горните съображения АССГ е уважил исковата претенция на Борисов до размер от 300 лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от настаняването му в пренаселената килия № 12, в която има хлебарки и инсекти, за периода 01.03.2018 г. – 30.08.2018 г., като е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 5000 лв за целия претендиран период и на останалите основания, от които се претендират вредите. І. По касационната жалба на ГДИН- София Жалбата е неоснователна, а съдебното решение в осъдителната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Правилен е решаващият извод на АССГ за това, че за уважената част от исковата претенция са налице всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ГДИН по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. ІІ. По касационната жалба на Т. Борисов Касационната жалба е частично основателна. Жалбата на този касатор е неоснователна в частта й, в която с атакуваното съдебно решение искът на Т. Борисов е отхвърлен за периода 08.12.2015 г. – 03.07.2017 г., както и по отношение на претендираната лихва в размер на 1373. 58 лв за периода от настъпване на увреждането до предявяване на исковата молба. Правилни са фактическите и правни установявания на съда за това, че липсват каквито и да било доказателства за пребиваването на Борисов в [населено място] затвор за периода 08.12.2015 г. – 13.03.2016. Не са ангажирани надлежни доказателства и за условията, в които Борисов е пребивавал в килиите, в които е бил настанен за периода от 13.03.2016 г. до 03.07.2017 г. включително, поради което правилно АССГ е отхвърлил иска на затворника за цитирания по-горе период като неоснователен. Основателни са и правните изводи на АССГ, базирани на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., относно началния момент на дължимост на законна лихва върху обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на държавен орган – това е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което се установява незаконосъобразността на тези бездействия, който момент при условията на чл. 204, ал. 4 от АПК е съдебното решение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдебното решение в останалата част от претендирания период – за периода от 04.07.2017 г. до 01.03.2018 г, е неправилно като постановено в противоречие на съдебния акт с материалноправните разпоредби. Неправилно и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства /2 бр. справки от служители при [населено място] затвор – л. 27 и л. 44 от делото пред АССГ/ съдът е заключил, че Борисов пребивава в килия № 12, за условията в която свидетелстват разпитаните по делото двама свидетели, едва от 01.03.2018 г. Видно от цитираните по-горе справки, изготвени от служители на ответника, същият пребивава в килия № 12, считано от 04.07.2017 г., като по фактически твърдения на самия ответник, съдържащи се в тези справки, ищецът е бил поставен в условия на пренаселеност от самото си настаняване в нея – т. е. още от 04.07.2017 г. Предвид гореизложеното ВАС, трето отделение намира, че по делото се доказва изтърпяване на твърдените от ищеца вреди, резултат от пребиваването му в пренаселена килия и за периода: 04.07.2017 г. – 01.03.2018 г. - т. е за още 8 месеца, поради което решението в отхвърлителната му част за сумата над 300 лв до сумата от 700 /седемстотин/ лв следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да постанови друго по съществото на спора, с което да осъди ГДИН да заплати на Т. Борисов сумата от още 400 лв обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат на пребиваването му в пренаселена килия с лично пространство от под 4 кв. м. за периода 04.07.2017 г. до 01.03.2018 г. Касационната жалба на Т. Борисов срещу останалата част от отхвърлителния диспозитив на съдебното решение е неоснователна, а съдебното решение в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора ВАС, трето отделение намира, че ГДИН следва да бъде осъдена да заплати на Т. Борисов сумата от 60 лв съдебни разноски. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение