Решение № 10933 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7558/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Д. И., чрез процесуален представител срещу Решение 4261/12.05.2025г., постановено по адм. дело 202/2025г., на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт /РА/ Р-16001624001137-091-001/22.10.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 3/08.01.2025г., на Директора на дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който е установена отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на М. 79 ЕООД в общ размер на 43 891.41лв. главница и 17 076.37лв. лихви за забава. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се сочи, че неправилно АС Пловдив не е приложил нормата на чл. 19, ал. 10 от ДОПК, тъй като липсват данни за точната дата или периода на разплащане на дивидентите за 2020г. и 2021г., а и съда е изместил неправилно доказателствената тежест за доказване фактическия състав на тази норма върху жалбоподателя. В контекста на горното, съдът се е задоволил само да посочи, че И. като управител е теглел непрекъснато парични средства от дружеството и е намалявал неговото имущество, без да се конкретизира точно какви суми са изтеглени и за какъв период от време. Сочи се още, че липсва анализ на обстоятелството, че и двамата управители са представлявали дружеството поотделно в различни части от ревизирания период, което предполага необходимост от диференцираност на обема на времевия обхват на вменената отговорност. Не на последно място се твърди, че всички действия извършени преди възникване на изискуемите се задължения не попадат в обхвата на чл. 19, ал. 10 от ДОПК и не могат да се приемат за недобросъвестни по смисъла на тази норма и по-конкретно за задълженията за ЗКПО за 2020г. и 2021г. и за такива за ДДС преди юни 2021г. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебното решение. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП Пловдив, оспорва същата като неоснователна чрез процесуален представител по съображения, изложени в писмена защита, и моли да се потвърдено решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АС - Пловдив е бил РА Р-16001624001137-091-001/22.10.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 3/08.01.2025г. на директора на Дирекция "ОДОП Пловдив, с който е ангажирана отговорността на ревизираното лице Д. М. И., на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК за дължими и невнесени задължения от "М. 79 ЕООД в общ размер на 43 891.41лв. главница и 17 076.37лв. лихви за забава. При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден в съответствие с материалния закон. За да достигне до тези изводи, съдът е приел за установени следните факти: Дружеството М. 79 ООД е вписано в ТР на 23.11.2010г., като представляващ до 26.06.2020г. е М. И., а за периода 26.06.2020г. 13.02.2022г. тя заедно с РЛ, заедно и поотделно. Считано от 14.02.2022г. едноличен собственик и управител става Д. И. и дружеството от ООД става ЕООД. Данъчния орган е извършил справка относно неизплатените задължения на дружеството и е установил такива по ЗДДС, по ЗКПО, задължения по декларации обр. 6 за фондове за ДОО, ЗО, ДЗПО и ЗДДФЛ в общ размер на 80 520.24лв. Установено е, че за периода 01.01.2020г. 31.12.2022г. М. 79 ЕООД притежава банкова сметка в Уникредит Булбанк АД, като за ревизирания период с банковите сметки са се разпореждали Д. И. и М. И.. Установено е, че са постъпили по сметките 458 541.38лв., като към 15.08.2022г. салдото е 0.00лв., като постъпилите суми са били изтегляни всеки ден от АТМ устройства. За 2020г. са установени общо изтеглени суми от 106 330лв., за 2021г. 247 540лв. Приети са като доказателства Протокол изх. [рег. номер]-026-0035259/23.06.2023г., от който се установява предприети обезпечителни мерки спрямо дружеството. Данъчния орган е приел, че са налице обстоятелства за реализиране отговорността на Д. И. по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК в качеството му на управител на М. 79 ЕООД, като е посочено, че лицето е изтеглило за периода януари 2020г. декември 2021г. сума в размер на 353 870лв. и са му изплатени суми във вид на дивидент 56 000лв. за 2020г. и 82 000лв. за 2021г. Прието е, че тъй като изтеглените суми значително надхвърлят декларираните от дружеството разходи и разчети към бюджета, то те не са послужили за разплащане на задълженията на дружеството. Паричните средства на дружеството са намалели, без да са изплатени декларираните данъчни и осигурителни задължения и без да са налице доказателства, че сумата е използвана за разходи, свързани с дейността на дружеството т.е. прието е наличие на скрито разпределение на печалбата в полза на РЛ. АС Пловдив е приел, че в конкретния случай са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за да се ангажира отговорността на РЛ в качеството му на управител на М. 79 ЕООД през 2020г. и 2021г. лицето се явява управител на дружеството, което има установени непогасени задължения, като недобросъвестно е извършил разплащания, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, чрез извършените тегления на парични суми от банковите сметки на дружеството, които не са предвидени за погасяване нито на задълженията към трети лица, нито за разплащане със задължения към бюджета. Според АС Пловдив не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 10 от ДОПК и не може да се изключи недобросъвестност от страна на РЛ, тъй като най-ранния период, за който са определени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски е месец септември 2020г., а парични суми са били теглени непрекъснато, като едновременно с това са нараствали и задълженията. Според съда доказателствената тежест е за РЛ да представи доказателства кога точно е изплатен дивидента през 2020г., за да се възползва от посочената по-горе норма, което не е сторено. За неоснователен е взет и довода, че следва изтеглените парични суми от банковата сметка на дружеството да се раздели по-равно между двамата управители, тъй като нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК не предвижда подобно разпределение. Първоинстанционния съд е приел, че е спазено и изискването на чл. 19, ал. 9 от ДОПК, тъй като установената отговорност на РЛ 60 967.78лв. е в пъти по-малка от изтеглените от банковата сметка на дружеството пари през 2021г. в размер на 247 540лв. Решението е правилно. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Дружеството М. 79 ЕООД /предходно наименование М. 79 ООД/ има установени задължения към бюджета такива за ДДС, корпоративен данък и задължения по декларации обр. 6 за фондове за ДОО, ЗО, ДЗПО и ЗДДФЛ в общ размер на 80 520.24лв. Установено е, че РЛ е било управител и представляващ дружеството за ревизирания период, както и, че е извършвало тегления на парични средства постъпвали по банкова сметка на дружеството за 2020г. и 2021г. и че за същите периоди са му изплатени суми за дивиденти. Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице. С оглед установеното от фактическа страна, правилни са изводите на АС Пловдив за наличие на хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК спрямо РЛ за задължения на дружеството М. 79 ЕООД. В касационната жалба липсват оплаквания в тази насока т.е. липсват доводи, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, тъй като не са налице нейните елементи. Правилно е прието от АС Пловдив приема, че към ревизираните периоди Д. И., като управител на дружеството, е съзнавал възникналите задължения на последното за ДДС, корпоративен данък и задължения по декларации обр. 6 за фондове за ДОО, ЗО, ДЗПО и ЗДДФЛ. Недобросъвестността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК се отнася до извършване на разпореждане със средства и имущество на дружеството след като задълженията за данъци и осигурителни вноски са възникнали, но вместо да бъдат платени се извършват действия, чиито резултат води до намаляване на имуществото на задълженото по чл. 14 от ДОПК лице. Правилни са изводите на решаващия съд, че съществува причинно следствената връзка, тъй като резултатът е условие, без което не би се стигнало до възникването на задълженията и липса на имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. Налице са данни за скрито разпределение на печалбата, тъй като РЛ е теглело непрекъснато парични суми от банковата сметка на дружеството, още в деня на постъпването им, без тези суми да се използват за покриване задълженията на дружеството вкл. и такива към бюджета, като управителя е съзнавал вида и размера на вече възникналите и изискуеми данъчни и осигурителни задължения. Действието представлява скрито разпределение на печалба, защото има всички признаци на определението по § 1, т. 5 буква "а" от ДР на ЗКПО: сумите са изплатени на собственика и представляващ дружеството и не са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност с тях не е извършено плащане във връзка са тази дейност. С декапитализиране на дружеството, се е стигнало до невъзможност данъчно задълженото лице по чл. 14 от ДОПК да погаси своите данъчни задължения. В касационната жалба се съдържат доводи и съображения за неправилност на съдебния акт, свързани с приложение нормата на чл. 19, ал. 10 от ДОПК. Нормата гласи, че смята се, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението т.е. нормата предвижда презумпция касаеща недобросъвестност на субекта на отговорността. Във връзка с горното правилно първостепенният съд приема, че не е налице нарушение на чл. 19, ал. 10 ДОПК, тъй като в случая най-ранният период, за който са определени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски с обжалвания ревизионен акт, е месец септември 2020г. задължения за ДДС, декларирани със справка-декларация, подадена през октомври 2020г. Същевременно парични средства от банковата сметка на "М. 79" ЕООД са теглени непрекъснато, видно от представените банкови справки, и то в деня, в който са били получавани, като наред с това са започнали да нарастват неплатените задължения. Ревизираното лице /чиято е доказателствената тежест/ не е представило доказателства, че изтеглените парични средства за разходвани за дейността на търговското дружество /виж в тази връзка решение 10094/21.10.2025г., постановено по адм. дело 7841/2025г., на ВАС, I отделение/. Доводите в касационната жалба, че изтеглените пари от банковата сметка на дружеството следва да бъдат разделени по равно между двамата управители, повтарят твърденията в жалбата пред АС -Пловдив. Аргументите, изложени от първоинстанционния съд, се възприемат изцяло от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Изложените мотиви обосновават извод за законосъобразност на оспорения РА, вкл. в частта му за лихвите с оглед ТР 5/29.03.2021г. по т. д. 7/2019г. на ОСС на ВАС, и като е достигнал до същите правни изводи АС-Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция по приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 527.42лв. за настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на осмо отделение