Решение № 2010 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9786/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Николов, срещу Решение 2611 от 16.08.2024г., постановено по дело 13/2024г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с което е отменен по жалба на И. Н. С., [ЕГН], Ревизионен акт Р-04000423001835-091-001/ 06.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден след оспорване по административен ред с Решение 104/ 07.12.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът навежда доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода на първостепенния съд за липсата на основания по чл. 122, ал. 1, т.1, т.2 и т.5 от ДОПК за провеждането на ревизията по особения ред. Излага съображения, че предвид неоспорването автентичността на представените с административната преписка доказателства- писмени и веществени такива, необосновано първостепенният съд е ценил с по-висока доказателствената стойност на дадените в хода на производството свидетелски показания. Противно на изводите на административния съд, събраните доказателства установяват, че ревизираното лице е изпращало чрез Еконт Експрес ООД и Спиди АД регулярно с наложен платеж и с цел продажба стоки, предимно с антикварен характер, която дейност е извършвана системно по смисъла на чл.1, ал. 1 от ТЗ, без регистрация като едноличен търговец, а придобитите доходи се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Моли съдът да отмени атакуваното решение и претендира присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът- И. Н. С., чрез процесуалния си представител адв. Пенчева, оспорва касационната жалба в писмено становище. Иска да бъде оставено в сила атакуваното решение, както и да му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Велико Търново е била законосъобразността на РА Р- 04000423001835-091-001/ 06.10.2023 г., с който на жалбоподателя са определени допълнителни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 г. в размер на 377,00 лв. и лихви в размер на 92,61 лв.. и за осигурителни вноски за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., включващи вноски за ДОО общо в размер на 2 575,69 лв. и лихви в размер на 682,40 лв., вноски за ЗО общо в размер на 1 392,26 лв. и лихви в размер на 368,86 лв.. и вноски за ДЗПО-УПФ общо в размер на 870,17 лв. и лихви в размер на 230,56 лева. За 2021 г. е установен надвнесен данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 1 616,00 лв.. подлежащ на възстановяване ведно с лихви в размер на 50,28 лева. С РА подлежащите на възстановяване суми общо в размер на 1 666,28 лв. са прихванати изцяло за погасяване на определените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 г. в размер на 377,00 лв., за вноски за ДОО за 2020 г. в размер на 1 083,36 лв., за вноски за ЗО за 2020 г. в размер на 155,64 лв. и за част от определените задължения за вноски за ДЗПО-УПФ за 2020 г. в размер на 50,28 лева. В резултат на прихващането са определени за внасяне допълнително установени от ревизията задължения общо в размер на 4 923,27 лв.. в т.ч. - лихви за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2020 г. в размер на 92,61 лв.; осигурителни вноски за ДОО за 2020 г. в размер на 1 492,33 лв. и лихви за 2020 г. и 2021 г. общо в размер на 682,40 лв.; осигурителни вноски за ЗО за 2021 г. в размер на 1 186,34 лв. и лихви за 2020 г. и 2021 г. общо в размер на 368,86 лв. и осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ за 2020 г. и 2021 г. в размер на 870,17 лв. и лихви за 2020 г. и 2021 г. общо в размер на 230,56 лева. За да отхвърли жалбата на И. Н. С., първоинстанционният съд е счел, че са недоказани констатациите на приходната администрация досежно наличието на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т.1, т.2 и т.5 от ДОПК, респ. неприложима е разпоредбата на чл. 124 от ДОПК за истинност на фактическите констатации в оспорения ревизионен акт. Според съда ангажираните на оптичен носител в табличен вид справки, съставени от трети за производството лица Еконт експерес ЕООД и Спиди АД не са достатъчни да послужат като документална опора за издаването на ревизионния акт. В случая, представените таблици и електронни изявления, изготвени от "Еконт Експрес" ООД и Спиди АД, дори подписани с КЕП, не представляват първичен счетоводен документ, като информацията, съдържаща се в тях, не може да бъде кредитирана, без ангажирането на всички документи, послужили на неучастващите в производството страни за съставянето й. Решаващият състав е счел, че по делото не са ангажирани подобни доказателства, което препятства безусловното обвързване на получените от лицето суми по представените електронни изявления, с продажбата на стоките, посочени в справките. Решението, е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на съда, че фактическите констатации в ревизионния акт, направени въз основа на получените данни от куриерските дружества, не са достатъчни, за да се приеме, че ревизираното лице е реализирало твърдените от приходната администрация приходи от продажби. Несъстоятелен е изводът на Административен съд- Велико Търново досежно липса на основания по чл. 122, ал. 1 за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Безспорно по делото пред първоинстанционния съд е било обстоятелството, че ревизираното физическо лице е получавало в периода 01.01.2021г. 31.12.021г. наложени платежи в размер на 16 133, 49 лева и парични преводи в размер на 40 лева от Еконт експрес ЕООД и Спиди ЕАД по изпратени от него пратки с часовници, сувенири, керамика и различни старинни предмети. Установено е, че за същия период ревизираното лице е получило пратки, съдържащи идентични вещи, за които е заплатил суми по наложени платежи в размер на 5 205, 71 лева. Правилно приходната администрация извела извода, че И. Н. за ревизирания период е извършвал самостоятелна търговска дейност по занятие, която няма инцидентен характер-продажба на стоки, изпращани до клиенти, чрез куриерските дружества "Еконт експрес" ООД и Спиди АД. Дори само това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за извършване на процесната ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, като в случая са доказани и останалите две основания, на които се позовават приходните органи. В обсъжданата до тук насока, следва да се съобрази правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 ДОПК, съобразно което "В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. " Това означава, че на ревизионния акт е нормативно придадена отнапред материална доказателствена сила по отношение на обективираните в него констатации. Казано с други думи, тежестта за тяхното оборване е на жалбоподателя, това важи в случаи като процесния, в които преди това органите по приходите са успели по несъмнен начин да докажат, че по отношение на ревизираното лице и за ревизирания период е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 122, ал. 1 ДОПК обстоятелства. При законово разместената тежест на доказване, ревизираното лице е това, което е следвало да установи съответните обстоятелства Настоящата инстанция не споделя заключението на административния съд, че по делото не е доказано извършването на търговска дейност от страна на ревизираното лице. Този извод съдът е формирал, кредитирайки писмените обяснения на С. и свидетелските показания на М. М. / във фактическо съжителство със С./ и Ц. И. В. /майка на С./, които са еднопосочни и подкрепят твърдението му, че продажбата на стоки е на лични вещи на ревизираното лице, получени от покойния му тъст, които са колекционерски. Макар съдът да е приел, че представените от "Еконт Експрес" ООД данни на технически носител, като сканирани изображения във формат PDF, електронните изявления за наложени платежи и парични преводи, са електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ 910/2014 на Европейския парламент, то необосновано е счел, че предаването н стоките, предмет на продажбата при използване на куриерски услуги, както и получаването на паричните суми не е доказано. Представените таблици от куриерското дружество не представляват вторичен счетоводен документ, а електронно извлечение от софтуерната програма на дружества, генериращ автоматично РКО и товарителници от системата. На приложения на л. 86 от делото диск са налични електронни изявления, във формат на PDF документи, съдържащи текст, подписан С., които отговарят на дефиницията по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014, според която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис" и на основание чл. 184 ГПК представляват годно доказателствено средство. В тази връзка приетият от съда диск на съставлява веществено доказателствено средство, съдържащ електронни документи "екселски" таблици, представени и подписани с квалифициран електронен подпис, за които е на лице фикцията по чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ за спазване на писмената форма при съставянето на електронен документ. От разпоредбата на чл. 54, ал. 5 ДОПК не следва дисквалифицирането като доказателствено средство на техническите носители на информация, а се разширява кръга на информационните източници с допускането на разпечатки от такива носители като писмени доказателства. В хода на производството автентичността на електронните изявления за платени суми не е оспорена от ревизираното лице, поради което неправилно съдът е приел, получаването на паричните суми не е доказано. Пред първоинстанционния съд С. не е оспорвал извършваната от него дейност по продажба чрез куриер на часовници- стари, ръчни, джобни, не е имало и спор относно автентичността на подписите, положени за получател от негово име в платежните документи, по реда на чл. 193 от ГПК. В писмените си обяснения ревизираното лице не оспорва констатираните от приходните органи продажби, но отрича те да са осъществявани по занятие и като източник на доход, а твърди, че се касае за продажба на лични вещи. Въз основа на предоставени от Еконт експрес ООД, справки за изпратените от лицето стоки по периоди, количества на пратките, получените и платени цени, съответно ангажираните от Спиди - 7 броя РКО и товарителници, обосновано ревизиращите органи са приели, че лицето е осъществявало търговска дейност по занятие по смисъла на чл. 1, т. 1 от ТЗ и следва да се обложи по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Представената информация съдържа данни за номерата на товарителниците, датите на подаване и получаване, имената на получателите, сумите по наложените платежи, вида на стоките и датите на изплащане на сумите на ревизираното лице. Последното не е оспорило, нито отрича, че посочените РКО са подписани от него, а сумите са му били изплатени от куриерската фирма. Неправилно съдът е дал превес на доказателствената стойност на гласните доказателства, а не е ценил събраните в хода на производството писмени и веществени такива. Дадените свидетелски показания на тримата свидетели нямат абсолютна доказателствена стойност и не намират опора в установената фактическа обстановка. Събраните доказателства установяват наличие на сочените от приходните органи основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл ДОПК, а именно чл. 122, ал. 1, т. 1, 2, и 5, както и че ревизираното лице С. е изпращало чрез Еконт Експрес ООД и Спиди АД регулярно с наложен платеж и с цел продажба стоки, които продажби нямат инцидентен характер, извършвани са системно, а предвид регулярните постъпления на парични суми от тези продажби, то следва да се приеме, че ревизираното лице е извършвало независима икономическа дейност. Или в обобщение на основание гореизложеното следва да бъде прието, че по същество констатацията на ревизиращия екип за наличие на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.5 от ДОПК е надлежно доказана от приходната администрация и не е опровергана чрез доказателства от ревизираното лице. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата на И. Н. С. срещу ревизионния акт. При този изход на спора и с оглед на своевременно заявената претенция на касационния жалбоподател за присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 1 918 лева и държавна такса- 52, 71 лева, или общо разноски в размер на 1970, 71 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,