Решение № 2149 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2010 г.

Решение № 2149 от 11.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на Етнографския институт с музей при БАН против решение № 84/24.02.2010 г. на Комисията за защита на личните данни. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт като постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗЗЛД и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на личните данни не е изразила становище по жалбата. Заинтересованата страна Милена Беновска-Събкова не е изразила становище по жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Производството пред административния орган е образувано по жалба на Милена Беновска-Събкова с твърдения, че правата й по ЗЗЛД са нарушени като на проведено общо събрание на учените на Етнографския институт с музей при БАН председателят на събранието си е послужил с трудовия й договор като е прочел клауза от него. На заседание, проведено на 3.02.2010 г., КЗЛД е приела жалбата за допустима и е насрочила заседание за разглеждането й по същество. На проведеното на 24.02.2010 г. заседание КЗЛД е възприела становището на дирекция "Правни производства и надзор", приела е жалбата за основателна и е взела решение за налагане на административно наказание. На 24.03.2010 г. комисията е провела ново заседание, на което е взето решение на Етнографския институт с музей при БАН да бъде наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лв., а оспореното решение е постановено на 24.02.2010 г. В решението, като фактически основания за уважаване на жалбата, КЗЛД е приела, че на 17.06.2009 г. е проведено Общо събрание на учените с единствена точка избор на нов директор на института. В началото на събранието при разискване на процедурата по провеждане на избора председателят на общото събрание е оспорил възможността за участие в избора на Милена Беновска-Събкова поради характера на трудовия й договор с института. КЗЛД е приела, че жалбоподателката доброволно е предоставила личните си данни с конкретна цел - сключване на трудов договор, но не и за предоставянето им другаде. Посочено е, че администраторът на лични данни е длъжен да предприема необходимите мерки с оглед защитата на личните данни от случайно или незаконно унищожаване, изменение и разпространение. Направен е извод, че Татяна Димова в качеството й на административен директор е нарушила императивните разпоредби на чл. 4 от ЗЗЛД относно допустимостта за обработване на личните данни като е предоставила трудовия договор на жалбоподателката на председателя на общото събрание. Комисията е приела за неоснователни твърденията на директора на института, че освен вида на трудовото правоотношение, други данни от договора не са разгласявани. Направено е заключението, че Етнографския институт с музей при БАН, в качеството му на администратор на лични данни, незаконосъобразно е обработил личните данни, съдържащи се в трудовия договор на жалбоподателката, с което е нарушен чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД. Оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалноправните норми на ЗЗЛД и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че на проведеното общо събрание на учените на института при изясняване на въпроса относно правото на Милена Беновска-Събкова да гласува е изискан трудовия договор за установяване на правното основание за сключването му. Това е видно както от приложения в преписката протокол от проведеното общо събрание, така и от твърденията на жалбоподателката в жалбата й до КЗЛД. Други данни освен правното основание за сключване на трудовия договор не са разгласени. Последното обстоятелство е безспорно, видно от приложените по делото споразумения. При тези данни изводите на КЗЛД, че Етнографския институт с музей при БАН, в качеството му на администратор на лични данни, незаконосъобразно е обработил личните данни, съдържащи се в трудовия договор на жалбоподателката, с което е нарушен чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД, са незаконосъобразни. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Устава на БАН общото събрание на учените включва всички лица с научно звание или научна степен на основна работа в постоянното научно звено. Следователно изясняването на характера на трудовия договор на Милена Беновска-Събкова - основен или допълнителен е било от значение за участие на жалбоподателката в проведеното общо събрание. В тази връзка предоставянето на трудовия договор от административния директор на института на председателя на общото събрание за изясняване на правното основание, въз основа на което е сключен същия не представлява обработване на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. Още повече, че правното основание посочено в трудовия договор не може да бъде определено като лични данни. Доказателства за обработване на други данни от трудовия договор, сключен с Беновска-Събкова не са събрани, а и липсват твърдения в тази насока. Ето защо обжалваното решение е постановено в нарушение на материалноправните норми на ЗЗЛД. Решението е постановено и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 от АПК административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. При липса на каквито и да било доказателства за неправомерно обработване на лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД некредитирането на становището на института е неправилно. Не е обсъдена и приложената докладна записка на помощник директора, установяваща, че предоставеното копие на трудовия договор на Беновска-Събкова е нечетливо - не се чете ЕГН, дата на назначаване, дата на сключване, не съдържа адрес и няма подпис на работника. Към момента на постановяване на оспореното решение - 24.02.2010 г. КЗЛД не е определила вида на административното наказание съответно размера на имуществената санкция, което обстоятелство се установява от приложения протокол от заседание, проведено на 24.02.2010 г. Независимо от това в решението е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лв. От тук следва, че имуществената санкция е наложена в нарушение на чл. 8, ал. 7 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, съгласно който комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. Членове на комисията не могат да се въздържат от гласуване. В случая наложената имуществена санкция към 24.02.2010 г. - момента на постановяване на решението, не е предложена и не е гласувана. Следователно оспореното решение е постановено и при съществени нарушения на административно производствените правила. С оглед на изложеното обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предвид изхода на делото следва да се осъди КЗЛД да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 580 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, е че уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 580 лв., като изрично е отбелязано, че същото е заплатено изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,