Решение № 5949 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15886/2010 г.

Решение № 5949 от 29.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15886/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Веселин Ганчев Василев от гр. София, подадена от пълномощника му адв. Велевски, срещу решение № 3232 от 22.10.2010 г., постановено по административно дело № 2691 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 53 от 02.03.2010 г. на ръководителя на Столично управление "Социално осигуряване" при НОИ и потвърденото с него разпореждане № 11601/25.01.2010 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което станалата на 15.03.2009 г. злополука със жалбоподателя не е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а допълнителни аргументи в тяхна подкрепа са изложени от адв. Ангелов, другият повереник на касатора, в пледоарията му в проведеното по делото съдебно заседание. Иска се отмяна на решението на Административен съд София - град и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност, след отмяна на съдебното решение, постановяване на решение по същество, с което решението на директора на ТП на НОИ бъде отменено като незаконосъобразно и процесната злополука бъде призната за трудова. Ответникът по касация - Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), чрез надлежно упълномощената юрк. Андреева в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, като аргументира теза, че процесната злополука не е трудова, а атакуваното съдебно решение е правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага същата да се отхвърли. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд София - град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При осъществения съдебен контрол първоинстанционният съд е събрал и коментирал всички относими за предмета на съдебно-административното производство и за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения от страна на жалбоподателя, като им е даден убедителен отрицателен отговор. В съответствие с чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими по силата на чл. 144 от АПК, първоинстанционното решение съдържа дължимото по смисъла на тези разпоредби установяване, като е спазено съдопроизводственото правило за излагане на мотиви, в които са посочени исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни са в тази връзка касационните оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касаторовите повереници за необоснованост. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка на събраните по делото доказателства и е установил правилно фактите по делото. На 14 срещу 15 март 2009 г. жалбоподателят (държавен служител на длъжност "разузнавач" в МВР), изпълнявал служебните си задължения в сградата, където се помещава СД "ОТО" - МВР. Сутринта на 15.03.2009 г., след като бил сменен от колегата си Емил Иванов, отишъл на последния етаж в същата сграда, за да изготви седмична справка за извършената работа. Междувременно Иванов отишъл в намиращите се близо до сградата гаражни клетки, за да измие служебния автомобил. Като изготвил седмичната справка, там дошъл и Василев, с желание да измие личния си автомобил, преди да си тръгне. За целта поискал от Иванов да му даде тази възможност, преди да започне почистването на служебната кола. След като започнал да почиства личния си автомобил, Василев поради невнимание паднал в намиращия се в гаражната клетка канал, предназначен за ремонти. В резултат на падането получил травматични увреждания - счупване на костите на подбедрицата и на глезена, което довело до временната му нетрудоспособност за период от 10 месеца и 15 дни. При тези обстоятелства Административен съд София - град правилно е приел, че внезапното увреждане на здравето е настъпило след приключване на изпълнението на служебните задължения, увреждането не е причинено през време и във връзка или по повод извършваната работа, не е свързано с дейност, извършвана в интерес на службата, и не са налице основанията по чл. 55 от Кодекса за социално осигуряване. Измиването на личния автомобил на територията на ведомството не попада в нито една от хипотезите по чл. 55, ал. 1 и 2 от КСО. Законодателят не е регламентирал възможност за признаване на злополуката като трудова при осъществяване на друга дейност на територията на ведомството, различна от посочената в чл. 55, ал. 1 от КСО. Обосновано предвид показанията на свидетеля Иванов (който сочи, че гаражът, където е станала злополуката, е на различно място от паркинга, изходът на автомобили не минава покрай гаража и свидетелят не е виждал друг път жалбоподателя да мие личния си автомобил там), в мотивите на проверяваното решение е посочено, че дори обичайния път от сградата на дирекцията до дома на жалбоподателя да минава покрай (през) района на гаражните клетки, за последния не е необходимо и задължително да спре там, за да измие колата си. Отклонението от обичайния път при връщане от работното място до местата, посочени в чл. 55, ал. 2 от КСО с оглед извършването на дейност, непопадаща в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО, изключва характеризирането на процесната злополука като трудова. Развитите от касаторовите повереници оплаквания за материалноправни нарушения, са неоснователни. От гореизложеното явства, че решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 55, алинеи 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с извършваната работа или по повод на тази работа или въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието, които в настоящия случай не са налице (травматичното увреждане е причинило временна неработоспособност, но лицето не е пострадало по време на извършваната работа или във връзка с работата), поради което претърпяната злополука не може да бъде квалифицирана като трудова по смисъла на тази легална дефиниция. Дори и да беше през работното му време, полученото от касатора травматично увреждане няма обективна функционална връзка с възложената му и извършвана работа като служител на МВР, поради което не съставлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В процесният казус не е налице и хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, която приравнява на трудова злополуката, станала с осигуреното лице по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене. То не е настъпило по време на обичайния път при отиване до мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден или след приключване на смяната по време на обичайния път от работното място до основното място на живеене, поради което не съставлява трудова злополука и по смисъла на чл. 55, ал. 2, ал. 1 и 2 от КСО. От горното явства липсата на елементи от фактическите състави на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО, което е установено както от компетентните административни органи, така и от първоинстанционния съд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя като обоснован и направен в съответствие с приложимия материален закон крайния правен извод на първата инстанция, че оспорените пред нея административни актове са издадени в съответствие с изискванията за законосъобразност. Тезата, която се силеха да докажат процесуалните представители на касатора, за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Ето защо, като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,