Решение № 4220 от 4.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Айтос срещу решение 1980/10.12.2021 г., постановено по адм. дело 963/2021 г. на Административен съд Бургас, с което е прогласена нищожността на фактическо изменение на парцеларния план на ЗЗП Ляската, приет със заповед РД 09 188/05.04.1991 година на председателя на ОНС Айтос, изразяващо се в полагане на знак за общност Z на имотната граница между имот 403 и имот 407 и в нанасяне на черна разделителна линия в посока североизток югозапад през сградата в имот 407 и през част от имот 407, която не достига до североизточната имотна граница (път) на имот 407 и не достига до югозападната имотна граница на имот 407, извършено от некомпетентен орган от администрацията на Община Айтос в периода 08.05.2020 - 08.06.2020 година. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът В. Гълъбов, чрез адвокат М. Овагемова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Н. Михов чрез адвокат Д. Вълчева изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците С. Гълъбова и Д. Трашлиева не изразяват становище по касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира, касационната жалба за допустима предявена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Бургас е прогласил нищожността на фактическо изменение на парцеларния план на ЗЗП Ляската, приет със заповед РД 09 188/05.04.1991 година на председателя на ОНС Айтос, изразяващо се в полагане на знак за общност Z на имотната граница между имот 403 и имот 407 и в нанасяне на черна разделителна линия в посока североизток югозапад през сградата в имот 407 и през част от имот 407, която не достига до североизточната имотна граница (път) на имот 407 и не достига до югозападната имотна граница на имот 407, извършено от некомпетентен орган от администрацията на Община Айтос в периода 08.05.2020 - 08.06.2020 година. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема, че при приемането на плана през 1991 година на границата между имот 403 и имот 407 не е съществувал знак за общност, както и че не е имало прокарана имотна граница през сградата в имот 407, а цитираните отбелязвания върху плана са извършени след началото на май 2020 година, т. е. твърдението на кмета, че от 1991 година границата между имот 403 и 407 е в обжалвания си вид е невярно. Съдът е посочил, че този извод следва от съдържанието на скица 337/16.02.1998 година и скица 444/08.05.2020 година, които са издадени от Община Айтос в периода след приемането на плана през 1991 година до началото на май 2020 година. Посочено е от съда, че в тези скици, неоспорени от ответника, липсва както знакът за общност между имот 403 и имот 407, така и разделителната линия през сградата в имот 407, с която се претендира различна имотна граница между имот 407 и имот 403. Скиците са издадени от длъжностно лице от общинската администрация, заверени са с печата на кмета на общината и се ползват с материална доказателствена сила, поради което съдът ги е кредитирал. Съдът е приел още, че в самия план от 1991 година, въз основа на който се издават всички скици и който е меродавната основа за тълкуване на волята на органа дори при не особено внимателно наблюдение се установява, че разделителната линия, прокарана през сградата в имот 407, не достига до североизточната имотна граница на имот 407 - улица, а не достига и до югозападната му граница имот 406, в пълно противоречие с правилата за нанасяне на граници на имотите, като на практика тази линия не служи за нищо освен за (фактическо) обозначаване разделянето на сградата в имот 407. Същевременно, използването на специфични условни знаци и то със съответния цвят, поставени на адекватно място върху карта, която се съхранява и опазва от администрацията на общината, изключва възможността това волеизявление да е извършено от лице, което не е част от общинската администрация. Предвид, изложеното, съдът е приел, че нанасянето на условен знак 234 Z от Условните знаци, представляващ знак за общност между имот 407 и имот 403 и нанасянето на разделителна линия с направление североизток югозапад върху сградата в имот 407 е извършено без издаването на изрична писмена заповед от кмета на община Айтос, който е компетентен съгласно § 4, т. 2 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър, но с фактическо волеизявление на лице от администрацията на Община Айтос. Според съда изменението на картата е извършено в периода 08.05.2020 08.06.2020 година, като това се установява от съпоставките на скица 444/08.05.2020 година (без изменение) и скица 677/08.06.2020 година (с изменение), издадени от общинската администрация. При тези данни съдът е счел, че изменението е извършено от некомпетентен орган от администрацията на община Айтос, поради което е прогласил нищожността на фактическо изменение на парцеларния план на ЗЗП Ляската, приет със заповед РД 09 188/05.04.1991 година на председателя на ОНС Айтос. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. неоспорена от страните експертиза на вещо лице, административният съд правилно е установил всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Между страните не е спорно, че за м. "Ласката има одобрени кадастрален и регулационен план, което е станало със заповед РД - 09 - 188/05.04.1991 година на председателя на ОНС - Айтос, изд. на осн. чл. 75, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ (отм.). По делото не е спорно, също така, че последваща заповед за изменеше на кадастралния план не е била издавана. Следва също да се посочи, че нормата на § 4 т. 2 от ПЗР на ЗКИР предвижда, че кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и селищно устройство и по реда на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района. Обоснован е изводът на съда, че в периода 08.05.2020 - 08.06.2020 година в КП от 1991 г., в частта му за имоти пл. 403 и пл. 407, са нанесени промени. Тези промени не се основават на индивидуален административен акт, издаден от кмета на общината в съответната писмена форма, но обективират волеизявление на служител на администрацията на община Айтос, който е нанесъл графично върху съхранявания в общината кадастрален план знак за общност върху източната граница на имот пл. 403, представляващ границата му с имота на ответника Гълъбов - имот пл. 407, както и нова граница приблизително през средата на имот пл. 407, разделяща наполовина заснетата в имот пл. 407 постройка, отбелязана като 2МЖ. Правилно е прието от съда, че в самия план от 1991 година, въз основа на който се издават всички скици и който е меродавната основа за тълкуване на волята на органа дори при не особено внимателно наблюдение се установява, че разделителната линия, прокарана през сградата в имот 407, не достига до североизточната имотна граница на имот 407 - улица, а не достига и до югозападната му граница имот 406, в пълно противоречие с правилата за нанасяне на граници на имотите, като на практика тази линия не служи за нищо освен за обозначаване разделянето на сградата в имот 407. Същевременно, използването на специфични условни знаци и то със съответния цвят, поставени на адекватно място върху карта, която се съхранява и опазва от администрацията на общината, изключва възможността това волеизявление да е извършено от лице, което не е част от общинската администрация. Ето защо, правилен е изводът на съда, че нанасянето на условен знак 234 Z от Условните знаци, представляващ знак за общност между имот 407 и имот 403 и нанасянето на разделителна линия с направление североизток югозапад върху сградата в имот 407 е извършено без издаването на изрична писмена заповед от компетентния орган съгласно §4, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, но с фактическо волеизявление на лице от администрацията на Община Айтос. Изменението на картата е извършено в периода 08.05.2020 08.06.2020 година, като това се установява от съпоставките на скица 444/08.05.2020 година (без изменение) и скица 677/08.06.2020 година (с изменение), издадени от общинската администрация, поради което правилно е прието от съда, че процесното изменение е извършено от некомпетентен орган. Неоснователен е доводът на касатора, че при издаването на скица 444/08.05.2020 г. била допусната техническа грешка. Процесната скица е официален удостоверителен документ, издаден от съответното длъжностно лице при община Айтос. Като такъв същата се ползва с материална доказателствена сила относно разположението на границите на имота по кадастралния план, от който тази скица е извадка, към датата, посочена като дата на издаване на скицата - 08.05.2020 г. Същото се отнася и за скица, изх. 337/16.02.1998 г. Тези две скици не са били оспорени като доказателство в хода на делото пред първата инстанция. Съвпадението между данните в тях и описанието на границите на имот пл. 407 в Договор от 20.12.2006 г. изключва наличието и на очевидна техническа грешка, допусната при издаването на скица 444/08.05.2020 г. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти, са възприети мотивирани и логически поддържани правни изводи. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъде уважено искането на ответника В. Гълъбов, за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300,00/триста/ лева, съобразно представяния договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, второ отделение