Решение № 12211 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2015 г.

Решение № 12211 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на С. П. АД, гр. С., чрез адв. Б. Г. против решение № 4754/06.07.2015 г. на Административен съд, С. град постановено по адм. дело № 2164/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-2210-1402527-091-01/24.10.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП град С., потвърден с решение № 220/16.02.2015 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика, гр. С. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено при процесуални нарушения и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество касационният жалбоподател счита, че ревизионният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, както и че на ревизираното лице се вменяват задължения да установява счетоводната и данъчна изрядност на доставчиците си, съответно тяхната материална и техническа обезпеченост. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, респективно постановяване на решение за отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град С., чрез процесуалния си представител юрк. С. С. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на С. П. АД е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 339 425.34 лева по фактура № 80/17.07.2013 г. издадена от Ю.-К. ЕООД за данъчен период м. 07.2013 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява осъществяването на доставка на хеликоптер AUGUSTA AW 139 по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /в приложимата по време ред. от ДВ бр. 95/2009 в сила от 01.01.2010 г./. От фактическа страна съдът е установил, че в данъчен период м. 07.2013 г. Ю.-К. ЕООД е издал в полза на ревизираното дружество фактура № 80/17.07.2013 г. с предмет - стойност по договор за финансов лизинг, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС с данъчна основа в размер на 11697126,70 лева и ДДС в размер на 2 339 425,34 лева. По силата на договора за финансов лизинг от 17.07.2013 г. доставчикът в качеството си на лизингодател се задължил да придобие въздухоплавателно средство, описано подробно в Приложение № 1, неразделна част от договора, а жалбоподателят в качеството на лизингополучател поел задължение да ползва срещу възнаграждение посочения в Приложение № 1 обект/ хеликоптер DGUSTA AW 139, тип транспортен, клас среден, товароносимост до два пилота и 2500 кг полезен товар или 15 пътници, година на производство 2010 г., летателни часове - не повече от 450 часа и други показатели, подробно описани в Приложението/. Съгласно договора лизингополучателят има право да ползва обекта съобразно разпоредбите на чл. 342, ал. 2 от ТЗ. Уговорено е задължения за лизингополучателя да придобие собствеността върху лизинговия обект при условията, посочени в него, като е определена покупна цена при директна покупка без разходи за придобиване на собствеността и дължими разходи по придобиване 5 890 646 евро без ДДС, мястото на доставяне на обекта - Л. Г. О., както и срокът за доставка на лизинговия обект - не по- късно от 17.05.2014 г. При така установените факти, съдът е обосновал извод, че се касае за договор за финансов лизинг по чл. 342, ал. 2 ТЗ, по силата на който лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение, като лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му. В решението е направено разграничение, че при финансов лизинг, МСС 17 предвижда лизинговият обект да се признава като актив и пасив в счетоводния баланс на лизингополучателя, който има качеството на наемател за срока на договора, а наетият актив се записва в неговото счетоводство по справедлива стойност или със стойността на минималните лизингови плащания. Лизингодателят/наемодател/ отписва същия този актив по неговата балансова стойност. Първоинстанционният съд се е позовал на съдебната практика на Съда на ЕС, в която се приема, че трябва да се прави разлика между оперативен и финансов лизинг, като последният се отличава с това, че на лизингополучателя се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността или че стойността от вноските практически е идентична с пазарната стойност на стоката. Посочено е решението на Съда на ЕС по дело С-118/2011, в което се уточнява, че понятието доставка на стока не се отнася само до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Затова е прието, че в хипотезата, при която в договорът за лизинг на автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя, то сделката трябва да се приравни на придобиване на дълготраен актив. В тази връзка съдът е тълкувал нормата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, според която за доставка на стока за целите на този закон се смята фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. В този случай възниква едно данъчно събитие и то на датата на фактическото предоставяне на вещта от лизингодателя на лизингополучателя - чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Изложени са мотиви, че съгласно предложение второ на т. 3, ал. 2, чл. 6 ЗДДС разпоредбата не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне собствеността върху стоката. В тази връзка съдът е посочил, че в чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС е регламентиран режимът за облагане с ДДС по ал. 3 и ал. 4 от същата разпоредба в случаите на договор за лизинг, с който не е уговорено задължение, а само възможност (опция) за прехвърляне на правото на собственост. В изречение второ на ал. 5 на чл. 12 от ППЗДДС е дадено определение за договор за лизинг, в който е налице само опция, а именно: "счита се, че в един договор за лизинг е налице опция, когато за прехвърлянето на собствеността се изисква изрично волеизявление на лизингополучателя и допълнително плащане, различно от дължимите вноски по договора". В конкретния случай от събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че доставчикът не е притежавал въпросния хеликоптер и не е го е доставил фактически на жалбоподателя по лизинговия договор, нито в началото, нито в края на срока на договора- посочен като 17.05.2014 г. Както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство не се ангажирани доказателства, че обектът на лизинговия договор е предоставен на ревизираното лице и е заведен в счетоводството му като актив. Не са налице доказателства за плащане на уговорените лизингови вноски, на коя дата и как е станало това, липсват и не се представиха никакви доказателства за датата на фактическото предаване на вещта от лизингодателя на лизингополучателя, нито доказателства къде е доставен лизинговият обект. От справка издадена от ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация" е установено, че нито на името на доставчика, нито на името на жалбоподателя е регистрирано въздухоплавателно средство като това, предмет на лизинговия договор. Решението е правилно постановено. Не са налице твърдените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Съдът е дал указания на страните по разпределението на доказателствената тежест и е събрал допустимите в процеса доказателства. По искане на жалбоподателя е допуснал съдебно - счетоводна експертиза, но поради процесуалното бездействие на страната да внесе определения депозит, правилно е отменил определението си по доказателства. Съдът е изпълнил задълженията си за изясняване на спора от фактическа страна и съобразно установените по делото факти, е направил законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон. Няма спор по делото, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит за доставка на стока по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /ред ДВ бр. 105/2010, приложима за д. п. м. 07.2013 г./. По силата на посочената норма за доставка на стоки за целите на облагането с ДДС се смята фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне собствеността върху стоката. Следователно за да се приложи законовата фикция по чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС за процесния период на м. 07.2013 г. следва да се установи фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, както и наличието на уговорка в договора за лизинг за прехвърляне на правото на собственост върху стоката. В случая не е доказано първото условие. Фактическото основание, посочено в ревизионния акт за отказ на правото на данъчен кредит по процесната фактура е липса на фактическо предаване на стоката, предмет на лизинговия договор. По делото от страна на жалбаподателя, чиято е доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК не са ангажирани никакви доказателства, че е получил фактическата власт върху хеликоптера, предмет на договора за лизинг. Не са налице и доказателства, че тази стока е заведена в счетоводството му като актив. Само на това основание следва да се приеме, че не е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Липсата на доставка препятства възникването и упражняването на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Съдът е изложил подробни и аргументирани мотиви по приложението на материалния закон, които следва да бъдат споделени. Правилно е направеното разграничение между оперативния лизинг и финансовия лизинг и различията в правните последици на двата договора за целите на облагането с ДДС. В съответствие с решението на Съда на ЕС по дело С-118/11 е приетото, че в хипотезата, при която в договорът за лизинг на стока предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на стоката на лизингополучателя, то сделката трябва да се приравни на придобиване на дълготраен актив. Съдът е разграничил и видовете финансов лизинг със задължение за изкупуване и финансов лизинг, в който е предвидена само възможност (опция) за изкупуване. Правилното разграничение на видовете лизингови договори и данъчноправните им последици, е обусловило и законосъобразни правни изводи относно момента на настъпване на данъчно събитие по доставки по чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС. При липсата на доказателства за осъществяване на елементите от фактическия състав на посочената норма, законосъбразно съдът е приел, че не е налице доставка, която да поражда претендираното от С. П. АД право на данъчен кредит за данъчен период м. 07.2013 г. Доводите в касационната жалба, че на ревизираното лице се вменяват тежести за установяване материалната и техническа обезпеченост на доставките по веригата и позоваването на решението на Съда на ЕС по дело С-324/11, са изцяло неотносими към релевантните за спора факти и приложението на материалния закон. По тези съображения настоящият състав намира, че решението, с което жалбата е отхвърлена е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 16 548 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,