Решение № 576 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2020 г.

Решение № 576 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Николова, чрез адвокат Генов, против решение № 249/17.02.2020 г., постановено по адм. д. № 2331/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска да бъде отменено. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Областна дирекция на МВР – Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административният съд – Варна е отхвърлил иска на М. Николова против Областна дирекция на МВР – Варна за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 638. 86 лева, представляващи платено възнаграждение за адвокат и транспортни разходи по повод обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № НП 493 а-148/02.02.2018 г., издадено от началника на 3 РУ на МВР гр. Варна, както и неимуществени вреди в размер на 800 лв., ведно със законната лихва от 05.04.2019 г. до окончателното им изплащане. С решение № 479/13.03.2019 г. по НАХД № 4502 по описа на Районен съд – Варна за 2018 г., е отменено посоченото наказателно постановление, с което на М. Николова е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1, вр. чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. Посоченото решение на Районен съд Варна не е оспорвано и е влязло в сила. Административният съд е приел, че по делото не са доказани наличието на причинена вреда и връзката между отмененият акт и вредата. Посочил е, че разноските, направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление пред съда, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е частично неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Според последното, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Необоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано настъпването на вредите и техния размер. Приложен е договор за правна помощ – за сумата 550 лв., платена в брой, по НАХД № 4502/2018 г. на Районен съд – Варна. Тези доказателства безспорно установяват размера на адвокатското възнаграждение и начина на заплащането му. Поради констатираното отменително основание, решението на административния съд следва да се отмени частично и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена Областна дирекция на МВР – Варна да заплати на М. Николова обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на наказателно постановление № НП 493 а-148/02.02.2018 г., издадено от началника на 3 РУ на МВР гр. Варна. Касационната инстанция приема, че с оглед размера на наложеното наказание, както и фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да се присъди в размер към минимума, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г., а именно в размер на 300 лв. По отношение на транспортните разходи правилно административния съд е приел, че по делото няма доказателства, че такива разходи са били направени. По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът правилно е заключил, че искът е недоказан по основание. Подробният анализ на събраните гласни и писмени доказателства, направен от съда, обосновават извод, че твърдените претърпени негативни изживявания не са свързани с издаване на процесното наказателно постановление. Липсва медицинска документация в подкрепа на твърденията за преживян стрес. Свидетелските показания също не сочат към друг извод както правилно е установил съда. Субективните преживявания на ищцата са свързани с извършените допълнителни проверки на полицейските органи, а не с връчването на наказателното постановление. От съдържанието на заявлението до началника на Трето РУ гр. Варна не може да се изведе извод за наличието на притеснение от връченото наказателно постановление у ищцата, както правилно съдът е преценил поведението й като неуважение към институцията. Изводите на съда по отношение на претендираните неимуществени вреди, които остават недоказани изцяло се споделят от настоящата съдебна инстанция. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък на същите, но с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъде редуциран. Заплатеният адвокатски хонорар, видно от приложения договор за правна защита и съдействие по адм. дело № 2331/2019 г. по описа на АС – Варна е в размер на 450 лв., платени изцяло в брой. Пред касационната инстанция разноските са в размер на 550 лева, съгласно приложения списък по настоящото дело. Въз основа на изложеното, касационната инстанция приема, че в полза на М. Николова да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 600 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,