Решение № 16113 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11784/2011 г.

Решение № 16113 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11784/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 168 от 14.07.2011 г. по адм. дело № 192/2011 г. на Административния съд - Ямбол, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Ответната страна - "Каприз 2004" ООД - гр. Ямбол, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е основателна предвид следните съображения. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП по жалба на "Каприз 2004" ООД - гр. Ямбол, съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3829 от 14.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който е установена като недължимо платена сума в размер на 11 656,74 лв. и са присъдени съответните разноски по делото. Настоящата инстанция в изпълнение на задължението си за служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение, визирано в чл. 218, ал. 2 АПК, намира, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от данните по делото оспорения акт за публично държавно вземане е получен от представител на "Каприз 2004" ООД - гр. Ямбол, на 18.04.2011 г., като е посочено, че актът може да се обжалва в 14-дневен срок пред Административния съд - София-град. Жалбата срещу оспорения акт е подадена в Административния съд - София-град, с вх. № 9357 на 3.05.2011 г. (понеделник, работен ден). Тъй като преклузивният срок е изтекъл на 2.05.2011 г. вкл., съдът в изпълнение на задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК във вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК, е следвало да укаже на жалбоподателя да представи доказателства за срочността на подадената жалба. Липсата на такива доказателства обуславят недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т. 5 АПК. Допуснатото съществено процесуално нарушение налага отмяна на обжалваното решение без да бъдат обсъждани останалите отменителни основания, поддържани в касационната жалба. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,