Решение № 152 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 732/2010 г.

Решение № 152 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 732/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК. Същото е образувано по искане на адв. С. П., пълномощник на осъдения Р. Ю. за възобновяване на нохд № 55/96 г. по описа на ОС-Бургас. В искането, поддържано и пред ВКС, се излагат доводи, че осъденият не е участвал в съдебното производството и не е знаел за задочно постановената присъда по горното дело. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането на осъдения за възобновяване на делото е основателно. Адвокат П. моли за уважаване искането за възобновяване на производството, като бъде дадена възможност за лично участие на подзащитния му, тъй като делото е било разгледано задочно и не му е бил връчен препис от обвинителния акт. Осъденият Ю. поддържа искането си и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона шестмесечен срок и от процесуално легитимирана страна. Разгледано по същество искането е неоснователно. С внасянето на 19.02.1996 г. на обвинителен акт по нохд № 55/96 г. по описа на ОС-Бургас срещу Р. Ю. за престъпление по чл. 196а от НК е било поставено началото на съдебната фаза на наказателното производство срещу него. Производството е било проведено по реда на чл. 268, ал. 1 от НПК (отм.), тъй като подсъдимият не е бил намерен на известния по делото адрес, установено е било, че е напуснал пределите на страната. Същият е бил обявен за общодържавно издирване. В отсъствие на подсъдимия на 26.02.1997 г. е постановена и присъдата от първата инстанция, с която той е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с наложено наказание от пет години лишаване от свобода, при първоначален общ режим. На 11.11.2010 г. осъденият Ю. е бил задържан, при което е узнал за постановената присъда. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК визира две хипотези, при наличието на които искането на задочно осъден не се уважава. Първата хипотеза се отнася за случаите, при които е изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК /ДВ. бр. 109/08 г./, но лицето не се е явило в съдебно заседание без уважителна причина. Втората хипотеза визира случаите, при които при условията на висящо производство, за което подсъдимият е знаел, той се е укрил и е демонстрирал нежелание за лично участие. По настоящото делото първата хипотеза не е налице, доколкото към момента на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание не е била в сила горепосочената редакция на чл. 254 от НПК, поради което съдията-докладчик не е имал задължение да уведоми подсъдимия за последиците от неучастието му. Налице е втората хипотеза, подсъдимият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но се е укрил, напускайки пределите на страната, което укриване е продължило петнадесет години. При това положение искането за възобновяване не може да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение