Решение № 1032 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4295/2014 г.

Решение № 1032 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4295/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София срещу Решение № 737/11.02.2014 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 7223/2013 г. по описа на същия съд, с което е отменен по жалбата на "Геотех Груп" ООД ревизионен акт /РА/ № 2161209356/13.03.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден по административен ред с Решение № 1099/24.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София към ЦУ на НАП /към момента Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който за данъчни периоди м. 06.2008 г., м. 09.2010 г., м. 10.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 01.2011 г. на "Геотех Груп" ООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 117 794,64 лева и съответните лихви за забава. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се остави в сила ревизионния акт и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Геотех Груп" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Йотова изразява становище в съдебно заседание и в писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Претендира направени разноски и представя списък на същите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отменил по жалбата на "Геотех Груп" ООД ревизионен акт № 2161209356/13.03.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден по административен ред с Решение № 1099/24.06.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София към ЦУ на НАП /към момента Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, с който за данъчни периоди м. 06.2008 г., м. 09.2010 г., м. 10.2010 г., м. 11.2010 г. и м. 01.2011 г. на "Геотех Груп" ООД е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 117 794,64 лева и съответните лихви за забава. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизията ревизираното лице е доказало реалността на извършените доставки. При преценката на обосноваността и материална законосъобразност на ревизионния акт решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка и е преценил, че изводите на приходната администрация са необосновани. Установил е, че предмет на спора е отказано право на данъчен кредит по следните доставки по фактури: № 22/27.06.2008 г. издадена от "Нотеб" ЕООД в размер на 1 200,00 лева, № 2000000050/3.09.2010 г., № 2000000052/15.09.2010 г., № 2000000053/18.09.2010 г., № 2000000056/15.10.2010 г.; 2000000059/19.10.2010 г., № 2000000061/29.11.2010 г. и № 2000000065/17.01.2011 г. издадени от "Ваан Фаст Билд" ООД /с актуално наименование "Напредък 2011" ЕООД/, в общ размер на 116 594,64 лева. За да уважи жалбата на "Геотех Груп" ООД, е констатирано, че същите представляват документи, които отразяват реално извършени доставки на услуги от "Нотеб" ЕООД и на стоки от "Ваан Фаст Билд" ООД /с актуално наименование "Напредък 2011" ЕООД/ по смисъла респективно на чл. 9 и чл. 6 ЗДДС и е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е изложил, че от страна на ревизиращия екип е издаден неправилен акт, тъй като не приема за обосновани изводите във връзка с установените факти и обстоятелства, касаещи реалността на сделките и доставките. Административен съд София-град посочва, че видно от изложеното в ревизионния доклад, ревизионния акт и потвърждаващото ги решение е установено, че "Геотех Груп" ООД е дружество, извършващо дейности по покупко-продажба на специализирани строителни материали: габиони, геомембрани, тел и др. с широкоспектърно приложение. От друга страна е приел, че от приложените по преписката доказателства и в частност договор от 20.03.2008 г. сключен между "Геотех Груп" ООД и "Нотеб" ЕООД се установява, че "Нотеб" ЕООД следва да извърши предварително проучване на следните обекти, по които "Геотех груп" ООД води преговори, а именно: укрепване на комплекс "Симеоново резиденшъл парк", "Подпорна стена в гр. Бобошево"; подпорна стена в гр. Велинград хотел "Орфей". Установява се от сключения договор с дата 1.09.2010 г. с "Ваан Фаст Билд" ООД, че последният е сключен във връзка с водени преговори от "Геотех Груп" ООД за сключване на договор за изпълнение на следния проект: Жилищен комплекс "Ботаническа градина" УПИ П 2163 кв. 33. Административният съд е изложил, че ревизиращите не са доказали по безспорен начин, че доставчиците на ревизираното лице са извършили данъчна измама. Обсъжда се в атакуваното решение, че поведението на доставчиците категорично не е относимо към правото на приспадане на данъчен кредит, предвид недопустимостта от накърняване стопанските права заради поведение на трети лица. Счита, че органът по приходите е направил неправилна преценка на представените доказателства като е преценил, че не е налице реалност на доставките. В следствие на горното е прието, че ревизиращият орган е изготвил незаконосъобразен ревизионен акт. При постановяване на решението съдът многократно се е позовал на практиката на СЕО и СЕС. Постановеното решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа, на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Оплакванията на касатора са свързани с неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че както при ревизията, така и в хода на съдебното производство не са представени необходимите документи за доказване реалното изпълнение на процесните доставки. Касационният жалбоподател излага довод, че не е приложена стриктно практиката на СЕС, като не са зачетени разпоредби от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Настоящата съдебна инстанция намира тези оплаквания за неоснователни. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. В хода на производството е установено извършено фактическо получаване на процесните консултантски услуги по изпълнение на подпорна стена от габиони и процесните стоки - строителни материали. Във връзка с доставка на услуга предоставена от "Нотеб" ЕООД са налице множество доказателства обективиращи реалност. Такива са представените фактура, договор от 20.03.2008 г., приемо-предавателен протокол, дневник за продажби и справка декларация за съответния период. Установено е още, че дружеството има назначени лица на трудови договори, като към момента на издаване на фактурата /м. 06.2008 г./ има назначени 9 лица, от които четири на длъжност "Техник, строителство и архитектура". Представени са още извлечение от банкова сметка за извършено плащане по фактурата, копия на трудови книжки на наети в "НОТЕБ" ЕООД служители, справка за осигурени лица за периода 2008 г. - 2011 г., както и данни от счетоводния баланс на дружеството. Правилно е съждението на съда, че предвид характерът на доставката на услуга и всички представени доказателства е налице реално осъществяване на доставката. Предвид изложеното, правилно съдът е счел, че е изпълнено условието на разпоредбата на чл. 9 ЗДДС и е доказано по несъмнен начин извършването на услугата. По отношение на доставките осъществени от "Напредък 2011" ЕООД правилно е установено, че последните са за покупко-продажба на стоки, определени по своя род. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. В конкретния случай са събрани безпротиворечиви доказателства, че строителните материали са отделени от своя род, което е осъществено посредством първични счетоводни документи, договор сключен с доставчика, приемо-предавателни протоколи, спецификации на стоково-материални запаси, заявки за индивидуализация на стоките по посочения по-горе договор и доказателства за счетоводно отразяване. Представени са още справка за изплатени доходи на физически лица и разчетно - платежни ведомости. От всички представени доказателства е видно и безспорно е установено, че правото на собственост върху стоките е прехвърлено на ревизираното лице. След като родовоопределените вещи са индивидуализирани, то собствеността върху тези вещи е прехвърлена, с което е изпълнено условието да е налице доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Освен гореизложеното следва да се посочи и фактът, че Върховният административен съд не веднъж е посочвал, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави, че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. Това в пълна сила важи за настоящия случай тъй като жалбоподателят сам в касационната си жалба излага, че не е в противоречие на с правото на съюза да се изиска от стопанските субекти да вземат всички необходими мерки, за да се уверят, че осъществената от тях сделка не ги води до участие в данъчна измама. В конкретния случай няма събрани обективни данни, от които да следва извода за липса на реално извършени доставки. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Такива следва да бъдат присъдени в полза на ответника по касация съобразно представените доказателства за направени разноски. Предвид което с настоящото решение следва да се присъдят разноски в полза на ответника "Геотех Груп" ООД сума в размер на 3256,54 лв. В размера до 4884,81 лв. претенцията е неоснователна, тъй като няма данни за реално направени разноски и на основание т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, Осмо отделение