Решение № 13354 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2019 г.

ВАСIII отделение08.10.2019 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1798 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 11989/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, в обжалваната част. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Медицински надзор" ДА ЗАПЛАТИ на В. Райков, [ЕГН], от [населено място] сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13354 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4542/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Изпълнителна агенция "Медицински одит", чрез процесуален представител, срещу решение № 1798 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 11989/2018 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК, в частта, с която е осъден да заплати обезщетение и разноски по делото. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – В. Райков, чрез процесуален представител, в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. С § 18 и следващите от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г., Изпълнителна агенция "Медицински одит" е закрита и неин правоприемник е Изпълнителна агенция "Медицински надзор", пради което с определение от 19.09.2019 г. по настоящото дело касационният жалбоподател Изпълнителна агенция "Медицински одит" е заличен и на неговото място е конституиран като касационен жалбоподател Изпълнителна агенция "Медицински надзор", Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решението в обжалваната част, АССГ е уважил иска на В. Райков за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, направени разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалването на НП № 27-178/11.10.2016 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", както и за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени тревоги, безпокойство, притеснение и напрежение, за периода от 28.12.2016 г. до 04.06.2018 г., ведно със законната лихва върху посочените главници. Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която съдът е отхвърлил иска на Райков за обезвреда на претърпени неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 5 000 лв., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на органа разноски по делото. За да стигне до този правен резултат, АССГ след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният имуществен иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – налице е отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, издадено при упражняване на административна дейност, от отмененото НП за ищеца са настъпили част от твърдените от него имуществени вреди - ползване на адвокатска помощ при обжалването и отмяната но НП; налице е вреда и тя е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразното НП и настъпилите вреди. Съдът е приел иска за неимуществени вреди за доказан по основание и предвид свидетелските показания, причинените вреди и характера на акта, който е отменен, е определил неговия размер на 1 000 лв. Съдебното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лв., за осъществено процесуално представителство по съдебно оспорване на наказателно постановление № НП 27-178 от 11.10.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" - гр. София, с което на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. затова, че в периода от 11.05.2016 г. до 13.05.2016 г., ищецът, като лекуващ лекар на пациент, преди извършване на оперативното лечение, не е взел неговото писмено информирано съгласие за извършване на оперативно лечение. Няма спор по делото, че с влязло в сила на 04.06.2018 г. решение е било отменено като незаконосъобразно процесното наказателно постановление. По делото са представени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Противно на твърдяното в касационната жалба, решението е обосновано, съдът е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на което е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Правилно административният съд, анализирайки събраните свидетелски показания е заключил, че неимуществените вреди в следствие на съставянето на акта, изразяващи се в тревоги, безпокойство, притеснение и напрежение, за периода от 28.12.2016 г. до 04.06.2018 г. са доказани по основание. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същия за правилно определен. Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Според трайната съдебна практика се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице за всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Ето защо предвид доказаната в процеса степен на тревога и стрес, продължили около две години, определеното обезщетение в размер на 1000 лв., осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат направените в касационното производство разноски, доказани по основание и размер - 300 (триста) лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

Цитирани разпоредби

1