Решение № 2699 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 86/2012 г.

Решение № 2699 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 86/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Али Карагьозов от гр. Сливен обжалва решение № 86 от 10.10.2011 г. постановено по адм. д. № 23/2010 г. на Административен съд гр. Сливен, с което е отменен отказ изх. № 94-3470-20-10-60/15.01.2010 г. на началника на СГКК гр. Сливен, с който е отказано изменение на кадастралната карта и регистър във връзка с промяна на границите на имот с идентификатор 87031.502.964 по кадастралната карта на с. Ябланово, общ. гр. Котел като незаконосъобразен. Конкретни касационни доводи за отмяна на решението не са изложени. Ответникът Халил Исмаилов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Останалите ответници не изразяват такова. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразен, отказът за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър за процесния имот, мотивирайки този свой извод с оглед забраната на на чл. 27, ал. 2 АПК за издаване на административен акт при висящо производство, вкл. и във фаза на оспорването му, на предходен акт със същото съдържание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията на съда наличие на пълна идентичност на исканията, предмета им направени пред същия орган и с участие на същата страна, което прави повторно издадения акт, в случая процесния отказ недопустим по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 2 АПК. Приемайки изводите за незаконосъобразност на постановения отказ, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. При този изход на делото и при липса на направено възражение за прекомерност на разноските следва на Халил Исмаилов Идзиров да се присъдят направените реално за тази инстанция разноски в размер на 650.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за положената от адв. Мавродиев защита. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК