Решение № 12198 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7189/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадена касационна жалба от юрк. М.Петрова -процесуален представител на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение 2478/15.04.2024 г., постановено по адм. дело 7089/2023 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението на първоинстанционния съд за незаконосъобразно изземване на преписката от компетентния орган по приходите и възлагането на правомощия за решаването на въпроса на друг, равен по степен орган. Твърди че от представените доказателства се установява основанието по чл. 7, ал. 3 ДОПК за издаване на съответната заповед на директора на ТД на НАП София. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което жалбата срещу процесния ревизионен акт (РА) да бъде отхвърлена или алтернативно, делото да бъде върнато за ново разглеждане от административния съд. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. От същата страна е постъпила частна жалба срещу определение 7961/07.06.2024 г. по същото дело, с което административният съд е отхвърлил молбата ѝ за изменение в частта на разноските по реда на чл. 248 ГПК. Според наведените доводи, присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с материалния интерес по делото и е в повече от дължимото с 13 916,65 лв. В тази насока частният жалбоподател поддържа, че случаят не се отличава с особена правна и фактическа сложност като съдът не е взел предвид направеното възражение за прекомерност. Формулирано е искане за отмяна на определението, при което претендираният адвокатски хонорар да бъде редуциран до 16 660,80 лв. Ответникът по касационната и частната жалба - Д. Р. И.., Канада, чрез адв. Т. Тодоров и адв. В. Владимирова, оспорва същите като неоснователни по аргументи, изложени в писмените отговори и моли да бъдат отхвърлени, а съдебните актове оставени в сила. Претендира заплащане на адвокатски хонорар за касационната инстанция, за което представя молба, съдържаща списък с разноските и доказателства за плащането. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната и частната жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. чл. 230 АПК и от надлежна страна срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22221022002931-091-001/21.12.2022 г., издаден от Д.Плевенска - началник сектор Ревизии при ТД на НАП София и И. Николова - ръководител на ревизията, потвърден с решение 781/09.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Д. Р. И.., Канада, за данъчни периоди м. 04 и м. 05.2022 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 299 976,35 лв. и лихви за просрочие в размер на 293,89 лв. В съдебното решение са проследени извършените процесуални действия във връзка с възлагането на ревизията и издаването на процесния РА. Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221022002931-020-001/13.06.2022 г., издадена от М. А. К. началник сектор Ревизии при ТД на НАП София. Същата е определена по надлежния ред да изпълнява функциите на компетентен орган съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София. По отношение на крайния срок и предметния обхват на ревизията са издадени заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) Р-22221022002931-020-002/23.06.2022 г., Р-22221022002931-020-003/14.09.2022 г. и Р-22221022002931-020-004/13.10.2022 г. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22221022002931-092-001/28.11.2022 г. Срещу доклада е подадено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК, което е преценено като неоснователно при издаването на процесния РА. При извършената задължителна проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК първоинстанционният съд е приел, че РА е нищожен като издаден от некомпетентен орган, тъй като съставът на органите по приходите, издали РА, е формиран в противоречие с правилата на материалния закон. Решаващият съд е мотивирал изводите си от правна страна с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК и анализа на събраните доказателства по делото. Посочено е правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка, както и че предпоставките за изземване на преписката са изброени изчерпателно в закона. От представеното решение Р-22221022002931-098-001/25.10.2022 г. се установява, че е разпоредено изземване правомощията на М. Колева като възлагащ орган по процесната ревизия и възлагането им на Д. Плевенска. Извършената промяна не намира законово основание и не може да бъде обоснована със заповед 2846/19.10.2022 г. на директора на ТД на НАП София за преназначаване на М. Колева на длъжността главен инспектор по приходите в ТД на НАП София. Изземването на ревизията в случая, без да са налице необходимите предпоставки, води до нищожност на РА поради липса на компетентност на един от определените за неговото издаване органи по приходите. Обжалваното съдебно решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилна преценка на доказателствата от страна на първостепенния съд. Спорът по делото е правен и не засяга фактическата обстановка, която е изяснена всестранно от първоинстанционния съд при стриктно разпределение на доказателствената тежест между страните. С определение 7626/12.09.2023 г. за насрочването на делото съдът е констатирал непълнотата на административната преписка и е указал на ответника за необходимостта от представяне на доказателства относно компетентността на издателите на РА. Към молбата от 12.07.2022 г. на процесуалния му представител са приложени доказателства, които е следвало да установят основанието за изземване на ревизионната преписка от органа по приходите, изпълняващ първоначално функциите на ръководител на ревизията. Не е спорно, че ревизията на Д. Р. И.., Канада, е възложена със Р-22221022002931-020-001/13.06.2022 г., издадена от М. Колева началник сектор Ревизии при ТД на НАП София. В конкретния случай ревизията е била проведена и впоследствие иззета с решение Р-22221022002931-098-001/25.10.2022 г. на директора на ТД на НАП София, в което е посочено основание чл. 7, ал. 3 ДОПК. Следователно задължение на касатора е било да установи наличие на фактите и обстоятелствата за изземване и определянето на друг орган възложител на ревизията. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК, в приложимата редакция (ДВ, бр. 105 от 2020 г.), определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът. Законът допуска горестоящият орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентен орган по приходите, но при изчерпателно изброени хипотези. В касационната жалба са развити пространни съображения във връзка с изпълнението на указанията на първоинстанционния съд, но липсват аргументи по отношение на възможността директорът на ТД на НАП София Е. Нанков, да изземе разглеждането и решаването на конкретния въпрос/преписка, считано от 26.10.2022 г. и да ги възложи на друг, равен по степен орган по приходите, който към този момент не е бил надлежно оправомощен да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съответно касаторът не оспорва фактическото установяване на съда, че Д. Плевенска изпълнява функциите на компетентен орган по силата на Заповед РД-01-849/31.10.2022 г. на директора на ТД на НАП София (с отбелязване в края, че действа от 28.10.2022 г.). Допустимо е правните последици и юридическият резултат да се пораждат от два или повече административни акта, но в този случай нищожността на който и да е от тях води до нищожност на целия фактически състав. По изложените правни съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е обявен за нищожен РА Р-22221022002931-091-001/21.12.2022 г., потвърден с решение 781/09.06.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. По частната жалба на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП: Основателни са оплакванията в частната жалба по отношение преценката на първоинстанционния съд по фактическата и правна сложност на делото съобразно на защитавания материален интерес в общ размер на 300 270,24 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ДОПК, при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в размер на 30 577,45 лв. от жалбоподателя е заявено своевременно от юрк. Петрова в с.з. на 02.04.2024 г. Неправилна е позицията на решаващия съд в обжалваното определение 7961/07.06.2024 г. за изцяло обективния и абсолютен характер на отговорността за разноски. Подобен извод не следва и от решението на СЕС по дело С-438/22, даващо отговор по въпроса до каква степен съдът е обвързан, при преценката за прекомерност на разноските за адвокат, от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с наредбата по чл. 36 ЗА във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК и съответно, чл. 161, ал. 2 ДОПК и чл. 38, ал. 2 ЗА. Като е отхвърлил молбата за изменение на решение 2478/15.04.2024 г. в частта за разноските, съдът е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се измени осъдителния диспозитив на решението, като се присъди размер на адвокатския хонорар, съответстващ на фактическата и правна сложност на спора в случая (касаещ нищожността на РА от 21.12.2022 г.). При този изход на спора и направеното аналогично възражение за прекомерност пред настоящата инстанция, в тежест на Национална агенция за приходите (по арг. § 1, т. 6 ДР АПК) следва да бъдат възложени разноските за касационното производство и на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 и чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,