Решение № 4916 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14913/2012 г.
ВАСII отделение09.04.2013 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1689 от 12.10.2012 г. по адм. дело № 490/2012 г. на Административен съд - Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4916 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14913/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. ТПК "Колективен труд" Бургас обжалва решение № 1689 от 12.10.2012 г. по адм. дело № 490/2012 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която се отменя Заповед № КД-14-02-91/18.01.2012 г. на началника на СГКК - Бургас по отношение изменението на КР към одобрената КК на гр. Бургас относно сграда с идентификатор 07079.610.125.1 като се заличава вписания собственик "ПС Груп" АД и като такъв се вписва ТПК "Колективен труд" Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и се иска отмяната му и отхвърляне на оспорването на заповедта в тази част. "ПС ГРУП" АД София обжалва с частна жалба същото решение в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата му против същата заповед относно изменението на КР чрез вписване на ТПК "Колективен труд" Бургас като собственик на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.125.1.2 Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението в тази част, с характер на определение, поради нарушение на материалния закон и иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира жалбите за допустими- подадени срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно в обжалваните му от тях части и в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни, по следните съображения: Обосновано и в съответствие с материалния закон административният съд приема, че оспорената заповед, в частта, с която се изменя КР към одобрената КК на гр. Бургас относно сграда с идентификатор 07079.610.125.1 е незаконосъобразна. В случая не се касае до поддържане на КК и КР чрез отразяване на настъпили изменения при промяна на данните за правото на собственост и на другите вещни права и за носителите им ( чл. 51 ЗКИР вр. чл. 57, т. 8 Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР), а за изменение на КР към одобрената КК, когато съдържа непълноти и грешки (чл. 53, т. 1 ЗКИР). Несъответствието в данните за собствеността върху сградата спрямо действителното им състояние са съществували към момента на одобряването на КК и КР, т. е. са "непълноти и грешки" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 3/2005 г. Промяната в данните не е настъпила след одобряването на КР, защото няма такъв правопроменящ акт. Не е такъв влязлото в сила след одобряването на КК и КР съдебно решение по гр. д. 594/2003 г. по описа на РС - Бургас, с което е прието за установено, че "ПС Груп" АД не е собственик на прохода в сградата с идентификатор 07079.610.125.1. С това решение не е разрешен спорът за собственост върху самата сграда, както и не е установено, че тя е собственост на ТПК "Колективен труд" Бургас. Това решение няма изпълнителна сила по смисъла на чл. 62, ал. 5 от Наредбата и не може да замести акта за непълноти и грешки, подписан от всички заинтересувани страни, като задължително условие за допускане изменението на КР към одобрената КК. Дори и да се приеме, че въз основа на него може да се заличи вписания собственик, то не е основание за вписване на ТПК "Колективен труд" Бургас като такъв, както и за извършване на нова преценка по приложени от него доказателства от 2001 г. Административният орган и съдът не могат да извършват преценка за валидността и действието на доказателствата за вещните права върху обектите на кадастъра. Наличието на взаимно изключващи се доказателства обосновава спор за материално право, който подлежи на разглеждане по исков ред и след разрешаването му е основание за изменение на одобрените КК и КР. Правилно и в съответствие с материалния закон първоинстанционният съд приема, че оспорването на заповедта в частта й за вписване в КР на ТПК "Колективен труд" Бургас като собственик на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.125.1.2 е недопустимо. За този самостоятелен обект в сградата няма вписан собственик, поради което КР няма доказателствената сила по чл. 2, ал. 5 ЗКИР по отношение на претендиращия права "ПС ГРУП" АД София. Кадастърът няма действие за него и той не се явява засегнат от изменението му -заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. При неоснователност на жалбите решението следва да остане в сила изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,