Решение № 269 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2018 г.

Решение № 269 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на Г. Андреев против решение № 224 от 19.04.2018 г., постановено по адм. д. № 520/2017 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Георги Дамяново не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Монтана отхвърля жалбата на Г. Андреев против заповед № 268/19.10.2017 на кмета на Община Георги Дамяново, с която е постановен отказ да се одобри изменение на кадастралния план на УПИ І-257, 258, 259, 260 в кв. 41 по плана на с. Говежда като се променят кадастралните граници между ПИ 502.257 и ПИ 502.260 - част от УПИ І по стар кадастрален и регулационен план на селото от 1934 г. и по представен проект за изменение от жалбоподателя поради наличие на спор за материално право. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган, а именно кметът на общината съобразно изискването на § 4, ал. 1, т. 2 ПЗР ЗКИР. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма. Фактът, че в нея е налице позоваване на норми от отменената Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри не обосновава незаконосъобразност на същата, тъй като разпоредбите са възпроизведени и в сега действащата Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Правилно съдът приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За започналото производство административният орган уведомява заинтересуваните лица, а именно собствениците на ПИ 502. 260, които ще бъдат засегнати от исканото изменение, тъй като от имота им ще се отнеме част при промяна на границите с ПИ 502. 257. Последните депозират възражение и прилагат нотариален акт за собственост. Фактът, че не е съставен акт за непълноти и грешки не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Процесната заповед за отказ за изменение на кадастралния план е издадена при действието на чл. 54, ал. 2 ЗКИР (след изм. ДВ бр. 49/13.06.2014 г), съгласно който когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1. Следователно административният орган е длъжен да установи налице ли е застъпване на собственически права с исканото изменение, което задължение в случая е изпълнено. Видно от скицата проект изменението на границата на заявения имот с идентификатор 502. 257 засяга съседния имот с идентификатор 502. 260, записан на Е. Станкова и С. Каменова, които се легитимират като собственици с нотариален акт. Това е достатъчно основание за постановяване на отказа за изменение на кадастралния план по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а именно поради наличие на спор за материално право. Отпадането на изискването за изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, след изменението на чл. 51 – чл. 54 ЗКИР ( ДВ, бр. 49/2014 г.) не игнорира "спора за собственост" като основание за постановяване на отказ за изменение на кадастралната карта респ. кадастралния план. С изменението на чл. 53, ал. 3 ЗКИР – ДВ бр. 49/2014 г. отпада изискването за изготвяне на Акт за непълноти и грешки и подписването му от всички заинтересовани страни и заявителите, т. е. отпада "неподписването" на акта като законовоустановено основание за отказ да се допусне поисканото изменение. Именно поради това и нормите § 4, ал. 5, т. 6, б. "а" вр. б. "г" от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в частта, изискващи съставяне на Акт за непълноти и подписването му от заинтересованите лица не са приложими при редакцията на чл. 54 ЗКИР, предвид регламентацията на чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Действащи са обаче разпоредбите на чл. 70, ал. 4 вр. § 1, т. 16 ДР от наредбата, тъй като не противоречат на законовата норма, регламентираща, че наличието на спор за материално право е основание за отказ за изменение на кадастралната карта. Ето защо като приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила първоинстанционния съд постановява правилен съдебен акт. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено наличие на спор за материално право. Освен това правилно съда приема, че исканото изменение за промяна на границите на имота по стар кадастрален план е неоснователно, тъй като приложената скица проект не отразява промяна на стария кадастрален план и не са приложени доказателства, обосноваващи исканото изменение. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,